Хеликоптерна катастрофа уби Раиси: Санкциите ли стоят зад авиационната криза в Иран?
Президентът на Иран Ебрахим Раиси и външният министър Хосейн Амир-Абдолахиан бяха потвърдени загинали в понеделник, след като техният хеликоптер се разби в планински и гористи район в провинция Източен Азербайджан на страната сред гъста мъгла. Други шестима души в хеликоптера, включително членове на екипажа, също бяха убити.
Смята се, че двулопатният Bell 212, произведен в Съединените щати, с който е пътувал Raisi, е бил на десетилетия. Чуждестранните санкции срещу Иран, датиращи от революцията от 1979 г. и впоследствие заради ядрената му програма и подкрепата му за така наречената Оста на съпротивата, затрудниха страната да получи части за самолети или нови самолети.
След първите санкции на САЩ срещу Иран преди 45 години, иранската икономика продължава да търпи удари и нейните авиокомпании са особено засегнати.
Но напрегнатото геополитическо съседство на Иран и особено неговите обтегнати отношения с Израел и САЩ също доведоха до смъртоносни грешки, довели до загубата на стотици животи.
Ето обобщение на някои от най-големите авиационни инциденти в Иран от 1979 г. насам и как санкциите се отразиха на сектора.
Най-големите авиационни инциденти в Иран
Между 1979 г. и 2023 г. Иран е станал свидетел на 253 самолетни катастрофи, отнели 3335 жертви, според базираното в Женева Бюро за архиви на авиационни произшествия (B3A).
21 януари 1980 г.: Боинг 727-100, управляван от флагмана Iran Air, се удари в склона на планина в планината Алборз в Техеран, убивайки всичките 128 пътници в него. Смята се, че причина за катастрофата са неработеща система за кацане по прибори (ILS) и ограничена видимост поради нощното време и времето. Инцидентът стана скоро след като иранските авиодиспечери прекратиха стачката. 3 ноември 1986 г.: Локхийд C-130 Hercules, управляван от военновъздушните сили на Иран, падна под минималната безопасна височина от (1981 м) 6500 фута, когато самолетът се удари в планински склон в провинция Систан и Белуджистан, убивайки всички 103-ма обитатели, включително 96 войници. Повреда във висотомера, който се използва за измерване на надморска височина, може да е причина за катастрофата, според експерти. 13 юли 1988 г.: Еърбъс A300, управляван от Iran Air, беше ударен от ракети, изстреляни от крайцера на ВМС на САЩ USS Vincennes при остров Кешм, след като корабът обърка самолета с военен самолет. Това уби всичките 290 души в него в най-смъртоносния авиационен инцидент в историята на Иран. 12 февруари 2002 г.: Туполев ТУ-154 на Iran Airtour се удари в планински склон в Хоррамабад, след като екипажът не разбра, че самолетът се е отклонил от курса, убивайки всички 119 пътници, включително четирима испански граждани. Липсата на видимост поради времето е възможен допринасящ фактор. 19 февруари 2003 г.: Илюшин II-76, управляван от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), се удари в планина близо до летище Керман при кацане, убивайки всички 275 души в самолета. Екипажът започна преждевременно спускането и слезе под минималната безопасна височина при лоша видимост. 15 юли 2009 г.: Туполев ТУ-154 на Caspian Airlines се разби в открито поле в Казвин, след като се спусна бързо, убивайки всичките 168 души в самолета. Катастрофата се дължи на няколко технически неизправности, като повредени части на двигателя и прекъснати хидравлични и горивопроводи. 8 януари 2020 г.: Боинг 737-800, управляван от украинския флагман, Ukraine International Airlines, беше свален от две ракети минути след излитане в Сабашахр в Техеран, убивайки 176 души на борда. Правителството каза, че това е "човешка грешка", след като самолетът е бил сбъркан с "враждебна цел".Как санкциите повлияха на авиационния сектор на Иран?
Малко след налагането на санкциите през 1979 г., авиационният сектор на Иран беше особено силно засегнат, след като правителството не успя да внесе нови самолети. Иран пострада от скок в смъртоносните самолетни произшествия през 80-те, 90-те и началото на 2000-те години.
В центъра на санкциите на САЩ срещу иранската авиация е забраната за внос от страна на всякакви самолети или авиационно оборудване, изградено с повече от 10 процента части от САЩ. Това на практика изключи перспективите Иран да закупи нови западни самолети или хеликоптери, но също така затрудни Техеран да набави части, от които се нуждае за поддръжка на стареещите си флотилии. Някои руски самолети също зависят от американски части, така че снабдяването дори с такива е трудно за Иран, въпреки тесните връзки между Техеран и Москва и споделената им вражда с Вашингтон.
Към април 2019 г. 23 ирански авиокомпании експлоатират 156 самолета от общо 300 в страната, което предполага, че почти половината от самолетите на страната не могат да летят поради изчакване за резервни части, според Вашингтонския институт за Близкоизточната политика.
Честата необходимост от ремонти повиши цените на самолетните билети в Иран и също така наложи икономическо напрежение върху по-малките самолетни компании. Самолетите също не могат да бъдат изпращани в чужбина за ремонт и трябва да бъдат ремонтирани на място, с ограничен експертен персонал, каза Мохамад Мохамади-Бакш, ръководител на иранската авиационна агенция, Организацията за гражданска авиация на Иран (CAO), пред агенция Fars през 2022 г.
През 2015 г. беше подписано ядреното споразумение с Иран, наречено Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA). В него Иран се съгласи да спре производството на материали, които биха могли да бъдат използвани в производството на ядрени оръжия. В замяна санкциите върху неговия авиационен сектор бяха смекчени, което му позволи да купува самолети от чуждестранни производители като Airbus и Boeing.
Санкциите обаче бяха наложени отново, когато САЩ напуснаха ядрената сделка при бившия президент Доналд Тръмп през 2018 г. И според Вашингтонския институт краткият период, когато санкциите бяха отменени, не помогна много на Иран: Иран поръча повече от 200 самолета от западни фирми през тези три години, но получи само три самолета Airbus и 13 турбовитлови самолета ATR - по-малки самолети - преди Тръмп да наложи отново санкции.
