Изгонването на Израел от ООН трябва да бъде приоритет
Когато на 10 май Общото събрание на ООН (ОС на ООН) гласува с голямо мнозинство в подкрепа на Резолюция ES-10/23, свързана с молбата за членство на Палестина, някои медии я квалифицираха като „подкрепа за палестинската държавност“. Това привидно объркване следва изказванията на правителството на Съединените щати, които обединяват държавността с членството и твърдят, че това ще навреди на „усилията за мир“. Това обаче не е така: резолюцията засяга въпроса за „членството“ в ООН, а не за „държавността“ на Палестина.
Общото събрание на ООН уреди въпроса за държавността на Палестина в ООН през 2012 г., когато й предостави статут на нечленуваща държава-наблюдател – същият статут, на който Швейцария се радваше, преди да стане членка през 2002 г., или Светият престол има от 1964 г.
>Решението на САЩ да не признаят Държавата Палестина или да наложат вето на молбата й за членство в ООН в Съвета за сигурност на ООН не отрича правния и политически статут на Палестина – държава, макар и под чужда окупация, призната от три четвърти от 193-те членки Държавите на ООН и броят им. Наскоро Ямайка, Барбадос и Тринидад и Тобаго официално признаха Държавата Палестина.
И след приемането на резолюция ES-10/23 с гласуване от 143 срещу 9, Република Ирландия официално декларира, че ще признае държавата Палестина през следващите седмици. Белгия, Испания, Малта и Словения също направиха скорошни изявления в този смисъл.
Докато пълноправното членство на Палестина в ООН остава заложник на ветото на САЩ в Съвета за сигурност, то се превърна в червена херинга, отклоняваща вниманието и действията от много по-важен и последователен въпрос: статута на Израел в ООН.
Когато апартейдът в Южна Африка беше подложен на нарастващ международен натиск в ООН, воден от нарастващото политическо влияние на Глобалния Юг и Африка, по-специално, Общото събрание на ООН действа. Той създаде център срещу апартейда и инициира международни бойкоти на режима на апартейда в спортната, културната, икономическата и политическата сфера, което оказа натиск не само върху расисткия режим на Южна Африка, но и върху неговите съюзници, включително Израел.
Семенен момент настъпи през 1974 г., когато решение на президента на Общото събрание на ООН Абделазиз Бутефлика, тогавашен министър на външните работи на Алжир, влезе в историята: спря участието на Южна Африка, лишавайки я от нейните права и привилегии като държава членка. Той вече не можеше да заема места, да говори или да гласува в Общото събрание и други органи на ООН.
Това, което стана известно като „решението на Бутефлика“, беше без прецедент в аналите на ООН. Това последва налагането на вето от страна на САЩ, Обединеното кралство и Франция върху инициатива на африкански държави, които искат да изключат Южна Африка от организацията в съответствие с член 6 от Устава на ООН, който гласи: „Член на Обединените нации, който постоянно нарушава Принципите, съдържащи се в настоящата Харта, могат да бъдат изключени от Организацията от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.”
САЩ, подкрепени от Обединеното кралство и други, оспориха решението на Бутефлика в Общото събрание на ООН – и то беше подкрепено с гласуване от 91 на 22, като по това време ООН имаше 133 държави-членки. Решението беше по отношение на пълномощията на южноафриканската делегация, които бяха отхвърлени; тя не е суспендирала или изключила Южна Африка като държава-членка, което изисква положителна препоръка на Съвета за сигурност.
Като се има предвид, че Израел по всичко личи, упорито е нарушавал не само общите принципи, залегнали в Хартата на ООН, но и безброй резолюции на Общото събрание и обвързващи Съвета за сигурност, може да се направи аргумент за действие съгласно член 6. Но realpolitik предполага това ще бъде път за никъде, поне докато САЩ не решат да изтеглят своя „дипломатически железен купол“, защитаващ своя съюзник. Решението на Бутефлика предлага алтернативен маршрут.
Сега, след като Международният съд (МС) постанови, че жестокостите срещу населението на Газа може да се равняват на геноцид и издаде редица временни заповеди, на които правителството на премиера Бенямин Нетаняху се присмиваше, Общото събрание на ООН трябва да сериозно обмислете дали спирането на участието на израелската делегация всъщност не е закъсняло.
Израелската делегация в ООН вече демонстрира явното си неуважение към организацията в много случаи. След гласуването на 10 май, например, неговият посланик, по най-театрален и гротесков начин, накъса копие от Хартата на ООН от трибуната на Общото събрание на ООН, крещейки „засрамете се“ към присъстващите делегации.
Важно е да запомните, че апартейдът в Южна Африка промени курса си, защото се превърна в парий и изолиран режим. Решението на Бутефлика беше част от този процес.
В този смисъл лишаването на Израел от неговите права и привилегии в ООН е по-вероятно да окаже допълнителен натиск върху режима в Тел Авив да промени курса. Изгонването й е по-вероятно да подпомогне перспективата за мир, отколкото символично пълноправно членство в ООН за Държавата Палестина.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
