Конфликт в Судан: Място на първия ред в моята страна, която се разпада

Не трябва да плача като журналист, когато отразявам истории, но напоследък плача много.

Преди декември, когато пътувах репортажно пътуване от дома ми в суданския град Омдурман - точно от другата страна на реката от столицата Хартум - единствените хора, които виждах от прозореца си, бяха тези, които носят мъртвите тела на близки на раменете си.

Те търсеха крайпътно място за погребване на труповете, тъй като ходенето до правилното гробище беше твърде опасно.

Мъртвите цивилни, мнозина убити от куршуми и снаряди, бяха съпътстващите щети от войната, започнала точно преди година, когато двамата водещи военни на Судан се скараха за политическото бъдеще на страната, след като взеха властта заедно с преврат през 2021 г.

Загубих много приятели и познати.

Суетата на моята сплотена, работна -class квартал беше заменен от тишина, понякога прекъсвана от звука на военен самолет, предвещаващ въздушен удар, тъй като армията щеше да се прицелва в район, контролиран от бойци от съперничещата паравоенна група на Силите за бърза поддръжка (RSF).

Хората напускаха домовете си от страх, че ще бъдат ударени.

На 15 април миналата година си спомням, че очаквах с нетърпение прекъсвайки Рамазанския пост вечерта с някои колеги журналисти. Планирах по-късно да се събера отново с един отдавна изгубен приятел от детството.

Никога не сме се срещали и не съм го виждал до ден днешен. Той напусна страната, докато аз останах.

Ние се надявахме, че войната ще приключи скоро, вярвайки, че може би международната общност ще се намеси, за да спрете тази лудост"Зейнаб Мохамед Салих
Судански журналист

Започнах да се чувствам неспокоен онази сутрин, когато започнах да виждам социалните медии публикации за атаки на RSF близо до града. Тогава прочетох за сблъсъци на международното летище, все още мислех, че насилието ще спре.

Но когато трети приятел публикува. че имаше битки в президентския дворец, знаех, че това е война.

Докато много други решиха да напуснат града, моето семейство и аз останахме на място се надяваха, че войната ще приключи скоро, вярвайки, че може би международната общност ще се намеси, за да спре тази лудост, но страданието на суданския народ изглеждаше пренебрегнато.

Жителите не само се страхуваха от уличните битки, които се водеха, но и от въоръжените мъже - от двете страни - идващи да плячкосват. Те разграбиха домовете, като взеха всичко - от коли до лъжици.

Върнах се в Омдурман, но не успях да стигна до дома си. Получих доклади, че дори вратите и прозорците му са били свалени и отнесени.

С напредването на конфликта хората започнаха да изглеждат по-слаби и по-бледи, поради до недостига на храна и напитки, тъй като малко помощ достигаше до града. Единственият малък пазар в моя квартал беше ударен от въздушни удари, докато армията се опитваше да прогони RSF.

Останалите болници лекуваха само ранените от войната, тези с други условия не се виждаха. Баба ми с диабет почина, тъй като не можеше да се лекува.

Аз също се разболях много поради липса на храна.

Единствената клиника, която работеше, беше на 30 минути пеша.

Братовчед ми ме придружи и трябваше да спра на сянка на всеки две минути, докато енергията ми се изразходваше.

Единственият дежурен лекар ми предписа някакво лекарство, което благодарение на приятели в Европа успях да се сдобия с .

Въпреки че нещата са лоши в Омдурман и Хартум, най-засегнатият район е западният регион на Дарфур, където конфликтът е придобил етническо измерение.

Дойдох тук преди малко повече от три месеца, за да докладвам какво се случва след миналогодишните масови убийства в градове като Генейна, столицата на щата Западен Дарфур.

ООН каза, че повече от 10 000 души са загинали в града по време на две кланета.

Хората са ми каза за етнически насочени убийства и сексуално насилие. Те остават травматизирани месеци след това.

Всички плачат, когато ги питам за техните преживявания. Аз също не можах да сдържа сълзите си и се мъчех да спя.

Нощите ми също бяха обезпокоени по време на пътуване до Фашър, столицата на Северен Дарфур, тъй като въздушни удари удариха града през нощта, разтърсвайки всичко и събуждайки всички.

Опитвах се да разкажа нашата история, но имам чувството, че светът гледа настрани. Международното внимание е насочено към Газа, а преди това беше към Украйна.

Чувствам се тъжен и ядосан.

Международната общност трябва да се намеси, за да спре тази война, като окаже натиск върху двете страни и техните регионални поддръжници. Без натиск не мога да видя края.

Сърцераздирателно е да видя как страната ми се разпада и има опасност нещата да се влошат с обикновените хора, въоръжени и от двете страни.

Още за дългогодишния конфликт :

Източник: bbc.com

Последвайте ни в