Норвежкият петролен фонд и неговата израелско-палестинска дилема
Протестиращите пред централната банка на Норвегия миналия месец бяха откровени: най-големият суверенен фонд в света трябва да се разпродаде от Израел. Норвежкият петролен фонд на стойност 1,7 трилиона долара проведе конференция с някои от най-известните мениджъри на активи в света за това как да бъдем по-добри инвеститори. „Спрете да инвестирате в компании, които допринасят за геноцид и окупация“, предложи един протестиращ.
Норвегия има най-големия държавен инвестиционен фонд – и за разлика от много други страни с подобни инвестиционни инструменти, тя също е демокрация. Дебатът за Израел е може би най-ярката демонстрация на натиска, който това може да доведе.
Гигантският норвежки фонд – който притежава средно 1,5 процента от всяка листвана компания по света – до голяма степен е избегнал големи геополитически проблеми през своето 28-годишно съществуване. Но има нарастващи опасения във фонда и свързаната с него бюрокрация, че може да бъде впримчен от остър конфликт като този между Израел и Палестина или дори политическа реакция в САЩ.
„Натискът просто нараства и нагоре. Няма начин да направите това по начин, който да угоди на всички. Това е невероятно трудно“, казва норвежки служител.
Това не е проблем, който имат много други големи държавни инвестиционни фондове. Повечето от първите 20 такива фонда са в Близкия изток или Китай, което означава, че инвестиционните решения често са припокрити с политически или геополитически фактори.
Норвегия настоява, че нейният фонд не е външнополитически инструмент, а просто финансов инвеститор. Но скоростта, с която Осло замрази инвестициите си в Русия през 2022 г. – в решение, взето от правителството, а не от фонда – отвори възможности за активисти да се опитат да го накарат да се справи с други геополитически проблеми.
В момента самият Израел представлява само 0,1% от активите във фонда. Има дялове в 76 израелски компании на обща стойност 1,5 милиарда долара.
Норвегия, която помогна за сключването на споразуменията от Осло през 90-те години между Израел и Организацията за освобождение на Палестина, беше един от най-гласовите европейски критици на Тел Авив в настоящия конфликт. В сряда това беше и една от трите европейски държави, които признаха Палестина като държава.
Въпреки скромното ниво на инвестициите си в Израел, петролният фонд се превърна в гръмоотвод за протестиращи с профсъюзи, някои политици и предизборни групи, които го настояват да се освободи от израелски компании.
Според сложния модел на управление на фонда, той не решава сам тези въпроси. Независим съвет по етика проверява дали компаниите нарушават етичните насоки на фонда. Съветът разгледа внимателно компаниите, участващи в окупираните палестински територии, и впоследствие девет израелски групи бяха изключени от фонда.
След терористичната атака на Хамас срещу Израел през октомври и последвалите нахлувания на Израел в Газа, Съветът по етика заяви, че неговият праг за препоръчване на изключване на компании, опериращи в окупираните палестински територии, е бил намален. Но все още няма нови препоръки, за голямо разочарование на някои в петролния фонд, които усещат тежестта на гнева на протестиращите.
Притеснението в норвежката система е, че може да бъде принудена да решавайте между местните искания за строги действия срещу Израел и изискванията на някои съюзници като САЩ да подкрепят Тел Авив. Ако се види, че фондът действа твърде агресивно срещу Израел, някои дори се чудят дали дейностите му в Ню Йорк могат да бъдат изложени на риск поради антибойкотните закони на държавата.
Фондът и съветът по етика отказаха да коментар. В разговор с Financial Times, докато протестиращите бяха пред офиса му, Николай Танген, ръководител на фонда, каза: „Мисля, че е страхотно, че хората използват способността си да изразяват своите опасения.“
Говорейки по-общо, той каза, че фондът трябва да бъде „много внимателен“, за да не бъде хванат в нарастващата реакция в САЩ срещу инвеститорите, използващи екологични, социални и управленски критерии. „Трябва да избираш битките си. Искате да бъдете по-малко вокални за някои неща“, добави той.
Очаква се тези битки и произтичащите от тях дилеми само да се засилят за норвежкия фонд. Друг може да се върти около решението на норвежкия парламент да спре фонда да инвестира в компании, участващи в производството на части за ядрени оръжия, което означава, че не притежава групи като Boeing, Airbus и Lockheed Martin, въпреки че се възползва от ядрения щит на НАТО. „Финансите срещат геополитиката и националната политика“, казва бившият служител на фонда. „Не знам кой печели.“
Twitter: @rmilneNordic
