Пакистанският Имран Хан е в политическа разруха. Отчасти той е виновен
Разпокъсаната политика на Пакистан е в ускоряване, тъй като страната се насочва към общи избори следващата седмица след почти две години на смут и борби. Залогът е не само кой ще формира следващото правителство, но и каква форма на демократично управление ще се появи през следващите седмици и месеци.
Бившият премиер Имран Хан, приветстван като един от най-популярните политици в страната, вече беше изхвърлен от надпреварата. Тази седмица местен съд издаде две присъди затвор, което също означава, че му е забранено да заема каквато и да е публична длъжност в продължение на десетилетие. Той все още може да обжалва пред висшите съдилища, но що се отнася до изборите на 8 февруари, името му вече е извън бюлетината.
Има обаче по-големи проблеми в днешната пакистанска политика от провеждането на избори. Всъщност този изборен резултат може да не отразява напълно множеството разломи, развили се в политическата и социална структура на страната.
Тези разломи започнаха да се появяват преди почти десетилетие, когато Хан и неговата партия Pakistan Tehreek-e-Insaaf (Партия на справедливостта) намериха привличане сред гласоподавателите и сформираха правителство в провинция Khyber Pakhtunkhwa през 2013 г. След години от обрати, в които Хан първо намира благоволение на военното ведомство и след това се сблъсква с него, истинският разрив се случва на 9 май 2023 г. Събитията, които се случват на тази дата – стотици последователи на Хан атакуват, подпалват и претърсват военни сгради в цялата страна – промениха политиката на Пакистан. Трусовете отекват и до днес.
Оттогава Хан и неговите поддръжници са изправени пред тежестта на закона, както и залп от дезертьорства. Империята отвърна силно на удара. Политическият колос, който някога беше PTI, днес лежи в руини. Поддръжниците му плачат и се оплакват от липсата на пословично равни условия.
Малцина обаче са склонни да признаят, че грешките, които тяхното ръководство извърши преди и след събитията от 9 май, до голяма степен са допринесли за политическото им съсипване. Техният черно-бял разказ за жертвата удобно засенчва разнообразните нюанси на сивото, които постилаха пътя към политическото Ватерло на партията.
В основата на политическите погрешни преценки на Хан лежи погрешно тълкуване на военната върхушка и нейната основополагаща роля в държавата. Гражданско-военните отношения в Пакистан може да са изтъркана тема за публични дискусии и публикувани дисертации, но практическите им проявления по много начини продължават да определят как се споделя и упражнява властта в страната.
Хан се възползва от силата на властта, за да влезе във властта. След това той използва същата сила, за да разбие опонентите си в безполезен опит да осакати тяхната политика. Но вместо да затвърди още повече тази връзка, Хан направи грешката да се обърне срещу своя благодетел. Първият разкол започна около ключовото назначение на ръководителя на главната разузнавателна агенция на страната. Никога не е ремонтиран.
Всъщност то се разшири, след като Хан беше изгонен от правителството с вот на недоверие и реши да се изправи публично срещу военните. Това, както се оказва, беше необмислен ход, който издаде плитко разбиране на установената динамика на властта. С други думи, Хан опасно надцени силата си на популярен лидер и се опита да превърне тази популярност в квази-бунт срещу установената държавна структура.
Първоначалният отговор на неговата база за подкрепа на изказванията му срещу военни служители беше възторжен. Във всяка реч пред боготворени тълпи той прекрачваше червената линия и назоваваше генерали като отговорни за така наречения заговор срещу него. Окуражен от липсата на противодействие от страна на военните, той продължи да вдига залога. Неговите съветници го подтикнаха, като твърдяха, че той е единственият политик с достатъчно обществен авторитет, за да се изправи срещу военните и да спечели. Но в един момент, по време на тази опасна битка на ръба, Хан загуби политическите си позиции.
Има тънка граница между атаката срещу военното ръководство и самата институция. Има още по-тънка граница между издигането на конспиративна теория за това, че американското правителство е заговорничило с военните да го свалят от власт, и обвинението на военните в истинска държавна измяна. Обвиненията на Хан не само бяха подстрекателски, но и, както се оказа по-късно, не бяха подкрепени с никакви доказателства.
Следователно събитията от 9 май 2023 г. чакаха да се случат. Когато неговите последователи атакуваха военен щаб в Равалпинди и подпалиха дом на тризвезден генерал в Лахор, те действаха според това, което партийното ръководство смяташе за последен тласък за сваляне на висшето военно командване и решително превръщане на властовата матрица на страната в властта на Хан услуга. За всички практически цели това беше опит за преврат.
Направените паралели с привържениците на Доналд Тръмп, щурмуващи сградата на Капитолия във Вашингтон, не са пресилени. Законът пое своето - често грешеше от страна на суровостта - и високомерието на Хан събори цялата му сграда. Засега.
В резултат на това демократичното пространство сви ли се в Пакистан? В много отношения, да. Разшири ли се площта на заведението? Да то има. Дали политическите съперници на Хан, които той отказа да признае за легитимни заинтересовани страни, са се възползвали от падането му въпреки свиването на политическото пространство? Със сигурност е така.
Но наистина ли Хан е жертвата, за която поддръжниците му го представят? Не точно. Признаха ли той и поддръжниците му грубия гаф, който направиха на 9 май? Не, те нямат. Признали ли са грешните си преценки и грешки? Със сигурност не са.
Пакистан може и да не се наслаждава на своя идеален демократичен момент, но ако изборите успеят да възвестят нова глава, колкото и краткотрайна да е, която измества политиката отвъд изпълнената с омраза, ние срещу тях, злобна марка, олицетворявана от Имран Хан, може да намерим дишането, от което толкова отчаяно се нуждаем, за да започнем процес на национално изцеление.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
