POWs, abductees, defectors and separated families are the legacy of the Korean War

North and South Korea have been separated by a heavily fortified border since the Korean War that began 75 years ago Wednesday

Те са корейци, които символизират десетилетията на разделението и горчивите анимации между Северна и Южна Корея, които са разделени на силно укрепена граница след Корейската война през 1950-53 г.

северно и южнокорейци не е разрешено да обменят посещения, телефонни обаждания или писма с любимите си от другата страна. Асошиейтед прес говори с корейците, чиято болка и скръб вероятно няма да бъдат излекувани в скоро време, тъй като дипломацията между Кореите остава в сън.

Лий Сеон-Ву, който беше южнокорейски войник, загуби три пръста и беше пленен от китайските войски по време на ожесточена битка в източната провинция Гангвон в последните дни на войната. Подобно на десетки хиляди други южнокорейски затворници, Лий беше държан от Северна Корея дори след като примирието прекрати боевете. Той беше принуден да се преселва като миньор в отдалеченото североизток на страната.

В Северна Корея Лий каза, че принадлежи към най -ниската социална класа и се ожени за бедна жена. Той също е живял под постоянно държавно наблюдение.

През 2006 г. той избяга в Южна Корея през Китай, само за да научи, че родителите му и две от трите му братя и сестри вече са загинали. Лий каза, че е бил отбягван от племенника си, който вероятно се е притеснил, че Лий ще поиска връщането на земята, която първоначално е била купена с пари за обезщетение, които властите са дали на семейството му, след като погрешно заключиха, че Лий е загинал във войната.

Сега на 94 години той не поддържа връзка с роднини в Южна Корея и Мисис Семейство в Северна Корея. Защото се страхуваха от наказание, ако бъдат хванати. Лий каза, че има и внук, чиито родители-синът и снахата на Лий-са загинали при инцидент. ; През 2016 г. правителството на Южна Корея прецени, че около 500 южнокорейски военнопленници все още са живи в Северна Корея.

синът Мионг Хва, 63-годишен, е дъщерята на Северна Корея на южнокорейски POW, проведена на север. Тя каза, че баща й пее и играе добре хармоника, но често пие сам у дома и плаче.

бащата на син, който също е работил като миньор в Северна Корея, почина от рак на белия дроб през 1984 г., синът каза, че е оставил завещание да я моли да премести пепелта си в южнокорейския си роден град, когато Кореите са обединени.

Синът избяга в Южна Корея през 2005 г. и доведе останките на баща си в Южна Корея с помощта на брат и сестра си в Северна Корея през 2013 г. Останките на баща й в крайна сметка бяха погребани на националното гробище. Но Син каза, че искането й правителството да даде обезщетението на баща си на нея е останало без отговор, тъй като южнокорейският закон предоставя само финансова помощ на връщането на военнопленници, а не техните семейства на пострадали.

синът се бори с законните битки, за да получи това, което според нея заслужава. Тя каза, че не може да отстъпи сега, защото е загубила твърде много неща. Тя каза, че е научила, че брат й и сестра й, участващи в контрабандата на останките на баща им, по -късно са арестувани от севернокорейските власти и изпратени в затворнически лагер. Проблемът остави сина отчужден от двете й други сестри, които също се преселват в Южна Корея. ; „Мисля, че починалите военнопленници също имат отличия, за да бъдат уважавани, така че тяхното обезщетение трябва да бъде осигурено посмъртно.“

През 1967 г., когато Чой Сунг-Йонг беше на 15, баща му беше отвлечен от севернокорейските агенти, чиито въоръжени съдове са обградили неговата риболовна лодка в близост до спорната граница на Кореис. Баща е екзекутиран в началото на 70 -те години на миналия век, след като севернокорейските разпитващи разкриха военната си служба за военно отделение за разузнаване на САЩ.

Чой каза, че семейството му все още не провежда годишна традиционна мемориална служба за баща си, защото те не знаят точно кога е починал. Той каза, че преди майка му да умре през 2005 г., тя го помоли да донесе останките на баща си и да ги погребе заедно с нейните в бъдеще.

Сега, като ръководител на гражданска група, представляваща семейства от хора, отвлечени от Северна Корея, Чой лети балони през границата, за да пусне листовки, изискващи Северна Корея да потвърди съдбата на баща си и други. ;

Чой се сблъсква с полицейски разследвания, след като новото либерално южнокорейско правителство се разпадна на кампании за граждански листовки, за да облекчи напрежението със Северна Корея.

Чой заяви във вторник, че висшите южнокорейски служители му казаха, че ще се стремят да разрешат проблема с отвличането, тъй като го помолиха да свалят дейностите на балона, който северна Корея се стреми да разреши въпроса за отвличането, тъй като го помолиха да свалят балоновите дейности, които Северна Корея се стремят като голяма провокация.

„Нашите правителства не успяха да изпълнят задълженията си да намерят съдбата на баща ми. Затова изпратих листовки. Но защо южнокорейските власти се опитват да ме накажат?“ - каза Чой. „Престъпниците са в Северна Корея.“

Когато семейството на Канг Мин-до се събра за големи традиционни празници, той каза, че баща му, роден в Северна Корея, често плачеше тихо, когато почитал двете други деца, които е загубил по време на жената на Корейската война.

Кан, който е роден на жена, която баща му се е разпалил в Южна Корея, казал неговия баща, който е роден на жена, разпръснал се в близост до семейството му, разпръснал се в близост до семейството му, разпръснал Пхенян през януари 1951 г., когато бягаха в Южна Корея.

„Баща ми каза, че се е опитал да ги търси, след като бомбардировката приключи, но телата са били натрупани толкова високо и той просто не е могъл да намери никого“, казва Канг, 67-годишен. Във видео съобщение, публикувано на уебсайта на южнокорейското правителство, Канг изрази надежди да посети гроба на баща си с полубрат и полусестра си, когато Кореите са обединени.

„Трябва да им кажа колко баща ни се бори, след като дойде на юг и колко дълбоко е пропуснал по-големия си син и дъщеря си“, каза Канг.