Премиерът на Армения казва, че е необходимо бързо демаркиране на границата, за да се избегне нов конфликт с Азербайджан
ЕРЕВАН, Армения (АП) — Премиерът на Армения каза във вторник, че кавказката нация трябва бързо да делимитира границата със съседен Азербайджан, за да избегне нов кръг на военни действия.
Говорейки с жителите на село Воскепар в района на Тавуш на границата с Азербайджан, министър-председателят Никол Пашинян предупреди, че отказът на Армения да очертае границата може да предизвика нова конфронтация.
„Това би означавало, че война може да избухне до края на седмицата“, каза Пашинян. Той отбеляза, че демаркацията на границата трябва да се основава на взаимното признаване на териториалната цялост на Армения и Азербайджан въз основа на съветските карти от 1991 г., когато и двете са били част от Съветския съюз.
Армения и Азербайджан имат дълга история на поземлените спорове. Миналата година Азербайджан проведе светкавична военна кампания, за да си върне региона Карабах, слагайки край на три десетилетия управление на етнически арменски сепаратисти там.
Регионът, известен в международен мащаб като Нагорни Карабах, и големи части от заобикалящата го територия попаднаха под пълен контрол на етническите арменски сили, подкрепяни от Армения в края на сепаратистката война през 1994 г.
Азербайджан си върна части от Карабах и по-голямата част от околните територии в шестседмична война през 2020 г. След това започна блиц миналия септември, който разби сепаратистките сили за един ден и ги принуди да сложат оръжие. Повече от 100 000 етнически арменци избягаха от региона след това, оставяйки го почти безлюден.
Военните действия силно обтегнаха връзките между Русия и Армения, като арменските власти обвиниха руските мироопазващи сили, които бяха разположени в Нагорни Карабах след войната от 2020 г., че не са успели да спрат настъплението през септември от Азербайджан. Москва, която има военна база в Армения, отхвърли обвиненията с аргумента, че нейните войски не са имали мандат за намеса.
Москва от своя страна е разгневена от усилията на Пашинян да задълбочи връзките с Запада и отдалечи страната си от доминирания от Русия съюз за сигурност на бивши съветски нации. Русия беше раздразнена и от решението на Армения да се присъедини към Международния наказателен съд, който миналата година обвини руския президент Владимир Путин за предполагаеми военни престъпления, свързани с войната в Украйна.
Пашинян подчерта намерението на Армения да изгради близки отношения със Запада, когато беше домакин на гостуващия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг за разговори във вторник.
„Искаме да продължим и развием съществуващия политически диалог и да разширим нашия партньорство с алианса и някои от неговите членове“, каза Пашинян след разговорите.
Той каза, че Ереван ще приветства усилията на НАТО да помогне за нормализиране на връзките между Армения и Азербайджан.
„Очакваме силна подкрепа от международната общност, включително НАТО, за мирния процес между Армения и Азербайджан“, каза той.
Столтенберг, който пътува до Армения след посещение в Азербайджан, похвали Армения за нейния принос към мироопазващите операции на НАТО, включително мироопазващата мисия на алианса в Косово. „НАТО подкрепя арменския суверенитет и териториална цялост, както и вашите мирни стремежи“, каза той.
Столтенберг подчерта необходимостта Армения и Азербайджан да постигнат споразумение за нормализиране на връзките, като подчерта, че „това има значение за евроатлантическата сигурност, тъй като сме изправени пред един по-опасен свят.“
