„Събуждам се от болка“: Бежанците се борят през зимата в Тунис
Тунис, Тунис – „Много е студено. Нямам палатка“, казва на Ал Джазира 22-годишната жена, която казва, че се казва Джесика, а момченцето на приятелката й виси на врата й.
„Използвам само картонената кутия“, казва тя за картона, върху който спи. Това е единствената й защита срещу студа и нощния въздух. „Боли ме, когато се събудя.“
Джесика избяга от живот в мизерия във Фрийтаун, Сиера Леоне преди четири години, като в крайна сметка пътува до Оман.
Тя пристигна в Тунис преди две седмици, но не знае какво ще прави сега.
Ноември е и в момента дъждът вали в Тунис, като се очаква температурите да останат ниски. Джесика спи на открито с около 150 други бежанци, търсещи убежище и мигранти пред офисите на Международната организация по миграция (МОМ), в заможния бизнес район Лак 1 в Тунис.
Няколко стотин метра, още стотици спят в местния парк или в полузавършената кула, която гледа към него.
„Страх ме е от полицията“, казва Джесика. „Ако излезеш навън и те хванат, ще те отведат в полицейския участък и ще изчезнеш.“
Хората и в двата лагера казват, че се чувстват забравени – от обществото, правителството и международната общност. По-голямата част от събралите се в Тунис ще бъдат тук за дълго време.
Някои чакат „бежанска карта“ – временен регистрационен документ от ВКБООН, валиден за една година, показващ правния статут на дадено лице като бежанец – други чакат спокойното море, което ще направи преминаването им между Тунис и Европа по-малко коварно.
„Живея тук от два месеца“, казва 20-годишният Матеус Осман.“ Студът го затруднява. Земята е толкова студена. Нямам одеяла.“
Матеа се лута по тясната уличка, в центъра на която се събира отпадъчна вода, и посочва картона, на който спи извън групата палатки, заети предимно от семейства с деца.
„Когато се събудя изпитвам болка“, казва той.
„Няма храна, няма възможност“
През септември тунизийската полиция и частите на Националната гвардия извършиха мащабна репресия срещу бежанци, останали в крайбрежния регион на Сфакс. Правителството каза, че този ход е операция за борба с контрабандата на хора.
Но активистки групи и хуманитарни агенции казват, че са били блокирани от полицията да доставят помощ на бежанците в Тунис или на събралите се в пристанищния град Сфакс в продължение на две седмици.
Мнозина все още са нервни да не бъдат хванати от полицията да доставят помощ на спящите на улицата.
Недостигът се вижда. В покрайнините на парка, лежаща върху изгладнялата от дъжда пръст, дълга редица от картони обгражда оградата по периметъра. Одеялата са рядкост.
В една секция, неразличима от никоя друга, 43-годишният Сюлейман, православен християнин от Египет, показва къде спи. „Така живеем, спим през студения сезон и ще стане по-студено“, казва той, а в мустаците му се виждат сиви коси. „Нямаме храна и нямаме възможност да си намерим работа. Много е трудно“, казва той.
В наполовина завършената кула наблизо, всеки етаж е домакин на безброй бежанци и търсещи убежище, всички правят каквото могат, за да се защитят от студения нощен вятър, който духа през частично построените стени.
На приземния етаж властва пазар в бедняшки град с въздух, изпълнен с пара от вряща паста и сосове, събрани от всеки доход, който може да бъде направен от ежедневен труд и малката стипендия, изплащана на онези, които са прекарали месеци навигиране в бюрокрацията на ООН.
Мохамед Маренган от Судан действа като екскурзовод, превеждайки Ал Джазира през скелетната кула. Той посочва тези, свити върху сплескани картонени кутии или лежащи под няколкото одеяла. През цялото време той повтаря предупреждения за дупката в пода, която минава през сградата, и описва как преди това двама души са паднали през нея в тъмното и са си счупили краката.
„Собственикът на тази къща се обади миналата седмица“, казва той за сградата. „Той казва, че иска всички да излязат. Той има право да направи това. Казахме на ООН за това. Казваме, че имаме нужда от място за спане. Те не направиха нищо.“
Ситуацията е сериозна, обяснява той. „Ако си тръгнем от тук. Изминаваме няколко километра. Ще бъдеш арестуван.“
Месеци чакане за бежански карти
ВКБООН, агенцията на ООН за бежанците, казва, че прави каквото може, за да облекчи тежкото положение на бежанците, останали тук, но приютите, които е предоставила, вече са запълнени. Освен това нарастването на броя на бежанците, пристигащи тук след избухването на боевете в Судан през април, претовари двата офиса в Тунис – един тук и един в Зарзис.
Миналата година ООН регистрира общо 203 пристигащи суданци. Към октомври тази година броят за 2023 г. беше 2523, като всеки ден пристигаха повече.
Агенцията е осигурила допълнителни ресурси, каза говорител. Въпреки това бежанците, пристигащи в Тунис, все още могат да очакват дълго чакане, преди да им бъде издадена карта на бежанец. В момента се чака месеци. Може да се намали до два месеца до 2024 г., каза говорителят.
Междувременно пристигащите ще трябва да продължат да чакат, тъй като температурите падат.
Но дори когато сте получили карта, тя предлага само филм за правна защита. На теория картата позволява на бежанците да се движат и да имат достъп до основни услуги, но не винаги помага много.
Абдула Бабакер от Судан твърди, че е бил хванат от полицията на гарата в Тунис заедно с още петима, когато са пристигнали от Сфакс, въпреки че са показали своите карти на бежанци, издадени от офиса на ВКБООН в Зарзис.
Полицаят „просто взе картата и я сложи в джоба си“, казва Абдула, описвайки как той и още петима са били откарани в полицейския участък, преди да бъдат осъдени на един месец лишаване от свобода за нелегално влизане в страната, по закон присъда за това.
Три месеца след влизането си в Тунис – два чакащи картата в Зарзис и един месец в затвора – Абдула най-накрая стигна до Лак 1, където е от четири дни. Това не беше всичко, на което се надяваше.
„В затвора животът ми беше по-добър“, казва той. „Мога да ям безплатно. Мога да пия безплатно. Мога да се къпя безплатно. но тук не мога. Животът в затвора е толкова добър, колкото и тук.“
Злоупотреба от властите
Опитът на Абдула далеч не е уникален. Неправителствената организация Refugees International публикува доклад миналия месец, в който подробно описва малтретирането на бежанци от тунизийските служби за сигурност, включително насилствени нападения и насилствено експулсиране в пустинни и гранични райони.
„Според няколко доклада на международни агенции, които получихме, хората, притежаващи документация (ВКБООН), не само са били обект на незаконни арести и лишаване от свобода, но също така са били въвлечени в незаконно, насилствено експулсиране до гранични и пустинни райони, които са продължават в големи количества най-малко от началото на лятото и са довели до широко разпространени наранявания, както и десетки смъртни случаи“, каза Джереми Кониндик, президент на Refugees International, пред Al Jazeera по имейл.
„Изглежда, че има много малко надзор или отчетност, когато става въпрос за злоупотреби – въпреки многократните опасения за защита, изразени от тунизийски организации, международни агенции и чужди правителства.“
Пристигащите в Европа от Тунис почти са се удвоили от миналата година, засилвайки напрежението в южноевропейските страни, но давайки на бежанците тук надежда, че могат да прекосят Средиземно море – ако успеят да оцелеят при опасното пресичане.
Междувременно, висящо на ръката на Джесика в уличката пред IOM в Тунис, бебе плаче.
