Венецуела разширява военното присъствие на границата с Гвиана в „вечна предвоенна позиция“, се казва в доклада
Венецуела продължава да изгражда военна инфраструктура и оборудване близо до границата с Гвиана, докато президентът Николас Мадуро и неговите поддръжници засилват заплахите си да анексират богата на петрол част от гвианска земя.
В доклад, споделен с CNN, базираният във Вашингтон мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) предупреждава, че докато правителството на Венецуела „има малко да спечели и много да загуби от пълномащабен конфликт“, то продължава да играе „ опасна игра“ заради претенциите си над гъсто залесения регион Есекибо.
„Постоянният барабанен ритъм, който твърди, че „Есекибо е наш“, заедно със създаването на нови военни командвания и правни структури за надзор на отбраната на региона, помага за институционализиране на усещането за вечна предвоенна опора“, пише в него.
Напрежението около региона, който възлиза на около две трети от националната територия на Гвиана, нарасна миналата година след венецуелски референдум, на който гласоподавателите се съгласиха да се създаде венецуелска държава в рамките на спорния регион. Гвиана нарече този ход стъпка към анексиране и „екзистенциална“ заплаха, докато призракът на въоръжен конфликт е надвиснал над региона.
CNN съобщи по-рано през февруари за разширяване на операциите във венецуелската военна база на остров Анакоко, въпреки че и двете страни се съгласиха през декември да търсят дипломатически път за разрешаване на конфликта.
Използвайки сателитни изображения и социални медии, CSIS установи, че разширяването на военната база на остров Анакоко продължава. Вижда се как се строи мост през река Куюни, за да свърже брега на венецуелската река с острова, който беше спорна точка между страните, след като беше присъден на Гвиана с решение от 1899 г. на международен трибунал. Венецуела го анексира през 60-те години.
Летището на острова се разшири и сега включва малка контролна кула, пише CSIS. Сателитни изображения от март показаха зона до летището с повече от 75 полеви палатки, „достатъчни за единица с размер на батальон от няколкостотин души“. Полевите палатки оттогава са преместени в южната част на летището, „демонстрирайки постоянната способност на базата да осигурява логистика и снабдяване за значителни военни сили непрекъснато в продължение на повече от месец“, пише в него.
Междувременно край брега се виждат най-малко два построени от Иран бързи ракетни катера Peykaap III (Zolfaghar) в малката станция на бреговата охрана на Венецуела в Пунта Барима, „поставяйки венецуелските ракети и военноморските сили на една ръка разстояние от управлявания от Гвиана Есекибо“ като само на 40 мили (64 километра) от границата с Гвиана.
Мадуро може да „стане жертва на собствената си реторика“
Заплахите към Гвиана разтревожиха нейните партньори. Миналата седмица два изтребителя F/A-18 на ВМС на САЩ прелетяха над столицата Джорджтаун, демонстрирайки „нашето рутинно сътрудничество в областта на сигурността и разширяване на двустранното отбранително партньорство с Гвиана“, написа посолството на САЩ в Гвиана.
Въпреки че е по-малка от Айдахо, Гвиана е дом на огромни петролни запаси и е на път да стане най-големият производител на петрол на глава от населението в света. Тя обаче разполага с армия, която се оценява на по-малко от 5000 войници и няма оборудване или жива сила, за да се изправи срещу евентуална венецуелска агресия.
Като се имат предвид всички неща, „ако сте, ако сте от Гвиана и вашата армия е от 5000 души, не изглежда, че венецуелците свалят крака си от газта“, Райън Бърг, директор на Програмата за Америка в CSIS и водещият автор на доклада, каза CNN.
Има спекулации, че предстоящите избори във Венецуела в края на юли са дали на Мадуро мотивация да ескалира срещу Гвиана, използвайки това като начин да отвлече вниманието от рекорда си: Милиони хора са избягали от страната поради лоши икономически условия, недостиг на храна и ограничен достъп до здравеопазване.
CSIS твърди, че вместо да овладее агресията след гласуването, „Мадуро може да се изкуши да засили както реториката, така и действията, свързани с Essequibo, в истински гамбит, за да създаде регионална криза след откраднатите избори.“
Може да не е в интерес на Мадуро да „инициира пълномащабен конфликт със съседна Гвиана, но неговата ескалираща реторика обвързва политическата му репутация и легитимност с желанието му да подкрепи думите си със сила“, особено с неговия ключов вътрешен съюзник, въоръжените сили, CSIS пише.
„По този начин една от най-тревожните възможности е Мадуро да стане жертва на собствената си реторика. Той разпалва националистически страсти, без да осигури спасителен клапан.
