„Ампутация на маса за хранене“: Как израелска бомба отне крака на Ахед Бсейсо

Ахед Бсейсо беше дезориентирана, шокирана и вцепенена от голямата болежка, която скоро щеше да я обземе, откакто беше ранена от израелски обстрел на фамилния й дом в северна Газа.

„ Всичко, което виждах, беше бяла мъгла... За секунда си помислих, че съм мъртва “, сподели Ахед пред Ал Джазира, преживявайки още веднъж събитията от 19 декември.

Онзи ден, следвайки рутината си от 7 октомври, когато Израел стартира най-бруталното си нахлуване против Газа до момента, 17-годишната студентка и по-голямата й сестра Мона се качиха на шестия етаж на постройката си в 10:30 сутринта.

Те се качиха там, с цел да се обадят на татко си, който живее в чужбина. Те се опитваха да приказват с него всеки ден, с цел да му кажат, че са към момента живи измежду блокада, интензивни бомбардировки и сериозна липса на съществени доставки.

Повтарящите се спирания на телекомуникациите и заглушаване в Газа значат, че мнозина би трябвало да се катерят на покрив, с цел да заловен сигнал, да намерят усилватели на сигнала или да употребяват eSIM карти, свързани с който и да е районен телеком оператор.

Ахед сподели, че е забелязала извънредно огромен израелски танк пред постройката, само че не му е помислила доста, защото домът им е бил обграден от военни транспортни средства, откакто примирието сред Израел и Хамас завърши през ноември.

Тя седна и се подготви да набере номера на татко си.

„ Успях да кажа „ Жив съм “ “

„ Кръстосах крайници и внезапно се оказах с главата надолу “, сподели тя.

Ахед беше изгубила крак – съвсем целия си десен прасец – и кървеше щедро.

Шокът й беше толкоз мощен, че тя мълчеше, както и сестра й – тя по-късно осъзна, че „ Мона се опасяваше да ме извика, ако не отговоря “.

„ В последна сметка, когато разбрах какво се беше случило преди малко, съумях да кажа: „ Жив съм “.

Братовчедите на Ахед се втурнаха да я отнесат долу. Тя си спомня по какъв начин е гледала надолу и е крещяла, питайки братовчедите си дали кракът й е още там, тъй като не го вижда.

„ Всичко, което братовчед ми правеше, беше да ми покрива очите “, спомня си тя.

Единственото място, на което можеха да оставят Ахед, беше на масата за хранене, където майка й беше месила тесто за самун по-рано, постоянно срещана панорама в домовете в Газа, защото цялостната блокада на Израел направи храната и главните артикули нищожни.

Някой изтича да вземе чичо й Хани, ортопед и единствен доктор измежду 30-те родственици, отседнали в постройката на фамилията.

Хани беше изпратил жена си и четирите си деца отвън анклава при започване на офанзивата, до момента в който той остана.

И по този начин, той се озова да гледа надолу към отрязания крайник на племенницата си и да знае, че би трябвало да я избави, без медицински консумативи, упойка или даже чиста марля.

Днес в Газа медиците би трябвало да правят процедури без нищо, даже без надзор на болката, вследствие на сериозния дефицит, натрапен от обсадата.

Хани трябваше да предприеме сложен, само че явен избор: да ампутира останалото от подбедрицата и бързо да зашие артерията, тъй че племенницата му да не изкърви до гибел.

„ Нямах нищо. Спомних си, че куфарчето ми беше в стаята ми, тъй че помолих племенниците си да го вземат... Вътре нямаше нищо с изключение на някаква нестерилизирана марля “, сподели Хани.

„ Останах, с цел да може Ахед да живее “

Хани не знаеше по какъв начин ще почисти раната или ще управлява кървенето, видимо невъзможна задача без конци.

През цялото време най-голямото здравно заведение в Газа, болничното заведение ал-Шифа, беше „ на пет минути с кола “, само че беше недостъпно и не работеше заради боевете, сподели Хани.

Както множеството лечебни заведения в анклава, ал-Шифа беше нападната и нападната през ноември, принуждавайки хиляди ранени и разселени палестинци да избягат и извеждайки болничното заведение отвън употреба.

Хани обезверено огледа стаята, търсейки нещо, което да направи ужасния развой малко по-управляем. До кухненската мивка той видя гъба и резервоар, цялостен със сапун за съдове.

„ Започнах да разчиствам раната, само че усетих очите на Ахед да ме пронизват. Тя ме молеше да не отсичам останалата част от крайници й “, сподели Хани.

Сърцето му се късаше и сълзите се стичаха по лицето му, знаейки какво би трябвало да направи, до момента в който Ахед беше в цялостно схващане.

„ Чудех се кой човек би могъл да понесе болката от ампутация без упойка “, сподели Хани.

И по този начин той оперира племенницата си с кухненски нож и употребява игла и конец от шивашки комплект, с цел да зашие най-голямата артерия.

Когато я попитаха по какъв начин е съумяла да понесе болката, Ахед сподели, че я обзело необичайно възприятие на мира.

„ Просто рецитирах стихове от свещения Коран от самото начало “, сподели тя.

За да лекува раните й, фамилията трябваше да измие марлята в гореща вода и да я остави да изсъхне, с цел да може чичо й да я сложи назад на крайници й.

Знаейки, че Ахед е предразположена към инфекции, Хани сподели, че е изпил „ всяко антибиотично хапче и болкоуспокояващо в къщата “ и й го е разпределял, най-много на празен корем, тъй като няма храна.

Едва пет дни по-късно Хани съумя да я реалокира в здравно заведение – един ден откакто израелските танкове се изтеглиха от региона. Там Ахед претърпя няколко интервенции, в това число една за възобновяване на счупения й ляв крайник.

Но към момента не е задоволително, сподели Хани.

„ Тя се нуждае от доста повече … козметична интервенция за възобновяване на ампутирания й крайник, неестествен крак “, сподели Хани.

„ Можех да си потегли с жена ми и децата, само че Бог ме накара да остана. Останах, с цел да може Ахед да живее. ”

Ахед е един от поколението младежи с ампутирани крака, излезли от анклава вследствие на безмилостните израелски офанзиви.

Според Детския фонд на Организация на обединените нации повече от 10 деца са губили единия или двата си крайници дневно в Газа от 7 октомври.

Това са повече от 1000 деца.

Ампутациите са „ общоприета процедура “

Медицински експерти споделят, че доста от убитите в Газа след 7 октомври е можело да бъдат избавени, в случай че са съумели да стигнат до болница.

Абед, ортопедичен доктор от „ Лекари без граници “ – известни също като „ Лекари без граници “ (MSF) – сподели, че медиците в Газа са почнали да разчитат на упойващи пациенти при липса на упойка.

„ Имаме дефицит на всевъзможни медикаменти “, сподели Абед, който работи в индонезийската полева болница в Рафах и изиска да се употребява единствено първото му име заради опасения за сигурността.

„ Ние подвластен от болкоуспокояващи като парацетамол и опитваме локална анестезия, с цел да понижим болката “, сподели той.

Според Абед, пациентите се подлагат на „ травматична ампутация “ всекидневно, добавяйки, че множеството пациенти са деца.

Когато една болница има напор от ранени хора, може да отнеме часове, до момента в който някой стигне до операционната зала, което прави спасяването на крак невероятно и ампутацията е нужна, „ с цел да се избави животът на пациента “, сподели той.

Според Министерството на здравеопазването в Газа Израел е умъртвил близо 27 000 души и е ранил към 65 000 други при офанзивите си против Газа от 7 октомври насам. Близо една четвърт от пострадванията са измежду деца, сподели министерството.

Ахед сподели, че се е трансформирала вечно. Преди офанзивата е записана да учи фармация. Но в този момент тя не може да понесе „ нищо общо с медицината “ заради това, през което е минала.

„ Ще сменя специалността си “, сподели тя. „ Ще бъда интериорен дизайнер и ще потвърдя на света, че към момента мога да повеждам естествен живот макар физическото си увреждане. “