„Ампутация на маса за хранене“: Как израелска бомба отне крака на Ахед Бсейсо
Ахед Бсейсо беше дезориентирана, шокирана и вцепенена от огромната болка, която скоро щеше да я обземе, след като беше ранена от израелски обстрел на семейния й дом в северна Газа.
„Всичко, което виждах, беше бяла мъгла... За секунда си помислих, че съм мъртва“, каза Ахед пред Ал Джазира, преживявайки отново събитията от 19 декември.
Онзи ден, следвайки рутината си от 7 октомври, когато Израел започна най-бруталното си нападение срещу Газа досега, 17-годишната студентка и по-голямата й сестра Мона се качиха на шестия етаж на сградата си в 10:30 сутринта .
Те се качиха там, за да се обадят на баща си, който живее в чужбина. Те се опитваха да говорят с него всеки ден, за да му кажат, че са все още живи сред обсада, интензивни бомбардировки и сериозна липса на основни доставки.
Повтарящите се прекъсвания на телекомуникациите и заглушаване в Газа означават, че мнозина трябва да се катерят на покрив, за да хванат сигнал, да намерят усилватели на сигнала или да използват eSIM карти, свързани с който и да е регионален телеком оператор.
Ахед каза, че е забелязала необичайно голям израелски танк пред сградата, но не му е помислила много, тъй като домът им е бил обкръжен от военни превозни средства, след като примирието между Израел и Хамас приключи през ноември.
Тя седна и се приготви да набере номера на баща си.
„Успях да кажа „Жив съм““
„Кръстосах крака и изведнъж се оказах с главата надолу“, каза тя.
Ахед беше загубила крайник – почти целия си десен прасец – и кървеше обилно.
Шокът й беше толкова силен, че тя мълчеше, както и сестра й – тя по-късно осъзна, че „Мона се страхуваше да ме извика, в случай че не отговоря“.
„В крайна сметка, когато разбрах какво се беше случило току-що, успях да кажа: „Жив съм“.
Братовчедите на Ахед се втурнаха да я отнесат долу. Тя си спомня как е гледала надолу и е крещяла, питайки братовчедите си дали кракът й е още там, защото не го вижда.
„Всичко, което братовчед ми правеше, беше да ми покрива очите“, спомня си тя.
Единственото място, на което можеха да оставят Ахед, беше на масата за хранене, където майка й беше месила тесто за хляб по-рано, често срещана гледка в домовете в Газа, тъй като пълната обсада на Израел направи храната и основните стоки оскъдни.
Някой изтича да вземе чичо й Хани, ортопед и единствен лекар сред 30-те роднини, отседнали в сградата на семейството.
Хани беше изпратил жена си и четирите си деца извън анклава в началото на офанзивата, докато той остана.
И така, той се озова да гледа надолу към отрязания крак на племенницата си и да знае, че трябва да я спаси, без медицински консумативи, анестезия или дори чиста марля.
Днес в Газа медиците трябва да извършват процедури без нищо, дори без контрол на болката, в резултат на сериозния недостиг, наложен от обсадата.
Хани трябваше да предприеме труден, но очевиден избор: да ампутира останалото от подбедрицата и бързо да зашие артерията, така че племенницата му да не изкърви до смърт.
„Нямах нищо. Спомних си, че куфарчето ми беше в стаята ми, така че помолих племенниците си да го вземат... Вътре нямаше нищо освен някаква нестерилизирана марля“, каза Хани.
„Останах, за да може Ахед да живее“
Хани не знаеше как ще почисти раната или ще контролира кървенето, привидно невъзможна задача без конци.
През цялото време най-голямото медицинско заведение в Газа, болницата ал-Шифа, беше „на пет минути с кола“, но беше недостъпно и не работеше поради боевете, каза Хани.
Както повечето болници в анклава, ал-Шифа беше нападната и нападната през ноември, принуждавайки хиляди ранени и разселени палестинци да избягат и извеждайки болницата извън експлоатация.
Хани отчаяно огледа стаята, търсейки нещо, което да направи ужасния процес малко по-управляем. До кухненската мивка той видя гъба и контейнер, пълен със сапун за съдове.
„Започнах да почиствам раната, но усетих очите на Ахед да ме пронизват. Тя ме молеше да не отрязвам останалата част от крака й“, каза Хани.
Сърцето му се късаше и сълзите се стичаха по лицето му, знаейки какво трябва да направи, докато Ахед беше в пълно съзнание.
„Чудех се кой човек би могъл да понесе болката от ампутация без анестезия“, каза Хани.
И така той оперира племенницата си с кухненски нож и използва игла и конец от шивашки комплект, за да зашие най-голямата артерия.
Когато я попитаха как е успяла да понесе болката, Ахед каза, че я обзело странно чувство на спокойствие.
„Просто рецитирах стихове от свещения Коран през цялото време“, каза тя.
За да лекува раните й, семейството трябваше да измие марлята в гореща вода и да я остави да изсъхне, за да може чичо й да я постави обратно на крака й.
Знаейки, че Ахед е предразположена към инфекции, Хани каза, че е изпил „всяко антибиотично хапче и болкоуспокояващо в къщата“ и й го е разпределял, най-вече на празен стомах, защото няма храна.
Едва пет дни по-късно Хани успя да я премести в медицинско заведение – един ден след като израелските танкове се изтеглиха от района. Там Ахед претърпя няколко операции, включително една за възстановяване на счупения й ляв крак.
Но все още не е достатъчно, каза Хани.
„Тя се нуждае от много повече … козметична операция за възстановяване на ампутирания й крак, изкуствен крайник“, каза Хани.
„Можех да си тръгна с жена ми и децата, но Бог ме накара да остана. Останах, за да може Ахед да живее.”
Ахед е един от поколението млади хора с ампутирани крайници, излезли от анклава в резултат на безмилостните израелски атаки.
Според Детския фонд на ООН повече от 10 деца са губили единия или двата си крака на ден в Газа от 7 октомври.
Това са повече от 1000 деца.
Ампутациите са „стандартна практика“
Медицински специалисти казват, че много от убитите в Газа след 7 октомври е можело да бъдат спасени, ако са успели да стигнат до болница.
Абед, ортопедичен лекар от „Лекари без граници“ – известни също като „Лекари без граници“ (MSF) – каза, че медиците в Газа са започнали да разчитат на упойващи пациенти при липса на анестезия.
„Имаме недостиг на всякакви лекарства“, каза Абед, който работи в индонезийската полева болница в Рафах и поиска да се използва само първото му име поради опасения за безопасността.
„Ние зависим от болкоуспокояващи като парацетамол и опитваме местна упойка, за да намалим болката“, каза той.
Според Абед, пациентите се подлагат на „травматична ампутация“ ежедневно, добавяйки, че повечето пациенти са деца.
Когато една болница има наплив от ранени хора, може да отнеме часове, докато някой стигне до операционната зала, което прави спасяването на крайник невъзможно и ампутацията е необходима, „за да се спаси животът на пациента“, каза той.
Според Министерството на здравеопазването в Газа Израел е убил близо 27 000 души и е ранил около 65 000 други при атаките си срещу Газа от 7 октомври насам. Близо една четвърт от нараняванията са сред деца, каза министерството.
Ахед каза, че се е променила завинаги. Преди офанзивата е записана да учи фармация. Но сега тя не може да понесе „нищо общо с медицината“ поради това, през което е преминала.
„Ще сменя специалността си“, каза тя. „Ще бъда интериорен дизайнер и ще докажа на света, че все още мога да водя нормален живот въпреки физическото си увреждане.“
