Бележник на репортера: Отразяване на антивоенен протест в Израел
Съботната сутрин е свежа, слънчева, докато екипът ни подготвя колата за пътуването от Йерусалим до Хайфа, за да отразява антивоенен митинг. Настроението е приповдигнато, докато поставям фотоапарата си в багажника на колата. След това обсъждаме обувките.
Стефани, нашият кореспондент, избра да носи удобни бели кецове, очаквайки, че вероятността от насилие ще бъде ниска. Въпреки това с Люк, когото наехме да осигурява охрана, сме се снабдили със здрави ботуши, в случай че нещата се нажежат.
Това е първият антивоенен протест, който се провежда в Израел от началото на войната срещу Газа след атаките на Хамас от 7 октомври.
Оттогава не беше лесно за антивоенния глас да бъде чут. Организаторите на този митинг, Хадаш, лява социалистическа партия, която подкрепя решение за две държави, първоначално получиха забрана за събиране и трябваше да отнесат искането си до Върховния съд.
За нас дори намирането на мястото на протеста се оказва трудно. Когато наближаваме площада в Хайфа, нашият GPS започва да ни изпраща в кръгове. Най-накрая паркираме в джамия, където местен обяснява, че израелската армия е кодирала GPS сигнала в Северен Израел поради съображения за сигурност.
Властите вероятно са искали да оставят протеста в събота, когато няма обществен транспорт, което би затруднило хората да стигнат до площада.
Докато си проправяме път към площада, минаваме покрай голям контингент от полицаи в сини униформи, както и нещо като гранична охрана в тъмнозелено. Изглежда си водят ободряващ разговор в последния момент преди протеста.
Без съмнение те се притесняват какво може да се случи. Те са въоръжени с пушки и пистолети и имат помощни превозни средства, прословутия „воден камион скункс“ и офицери на коне.
Започвам да се чувствам оправдан от избора си на обувки.
Около обяд чакаме ралито да започне. Полицията създава стоманен пръстен около района, издигайки метални барикади и блокирайки близкия път с камиони. Освен това са поставили въоръжен наблюдател на покрив с изглед към площада.
Местен фотограф ми обяснява, че полицията не е доволна, че протестът продължава, че антивоенното послание не е това, което те са готови да чуят.
„Те ще провокират насилие от страна на демонстрантите, за да докажат, че това не е трябвало да продължава“, предупреждава ме тържествено той.
Гвардията ни е вдигната. Започваме да проучваме пристигащите протестиращи за признаци на проблеми или възможни контрапротестиращи, които може да са хвърлени, за да се опитат да предизвикат конфронтации.
Люк забелязва мъж, който бръкна във вътрешния джоб на якето си по много подозрителен начин. Мъжът се оглежда и вади... пакет цигари. Фалшива тревога, но не можете да бъдете много внимателни.
Повече хора започват да се появяват – около 500, много от тях млади – и някои не носят обувки. Не мога да не мисля, че полицията може да е надценила опасността, представлявана от тази конкретна група протестиращи.
Те удрят барабани, викат лозунги през високоговорителите и изнасят речи за важността на помирението и неуспеха на войната да донесе трайна сигурност.
Освежаващо е да чуеш алтернативно послание в Израел и да видиш израелци и палестински израелци да стоят заедно с надежда за мирно бъдеще.
Един от ораторите, Маоз Инон, чиито родители бяха убити от бойци на Хамас по време на атаките на Хамас на 7 октомври, говори за прошката: „Баща ми обработваше земята. Той отглеждаше пшеница и ме възпита да вярвам в доброто бъдеще.
„Моето послание към света е не избирайте страна, израелска или палестинска, но моля изберете човечеството.“
Междувременно полицията става все по-нервна. Те се нахвърлят върху тълпата и изтръгват човек от нея, след което го отвеждат до близкото превозно средство, докато протестиращите, полицията и пресата се движат напред-назад в объркването.
За щастие ситуацията не ескалира и нещата скоро се успокояват.
Но има и други събития. В един момент, докато снимам как Стефани говори с камерата, към нас се приближават палестински израелец и дъщеря му тийнейджърка. Той се извинява, че ни прекъсва, преди да ни каже, че е бил блъскан в гърба от полицай, докато е гледал митинга. Той е разстроен и разочарован и се чувства набелязан, защото просто се е появил на митинга.
В края на протеста полицията предприема нов ход. Този път източникът на гнева им е боен самолет от хартия маше с висящи отдолу картонени бомби. Това е кратка битка, преди моделът на самолета да бъде грабнат.
Въпреки инцидента със самолета, протестиращите остават оптимистични.
Когато митингът приключи и хората започнат да се разотиват в различни посоки, Стефани остава малко по-дълго, за да поговори с Маоз. Междувременно контрапротестиращ го снима и след това се опитва да започне спорове с останалите хора.
Засега протестиращите тук днес са малцинство. Според последните проучвания мнозинството от израелците все още подкрепят войната в Газа.
