Богатите нации трябва да плащат „справедлив дял“ от хуманитарната помощ, тъй като нуждите нарастват - еврокомисар
Отговорността за хуманитарното финансиране „не се споделя справедливо“ между икономиките по света, каза еврокомисарят по хуманитарната помощ Янез Ленарчич във вторник, като призова богатите нации да плащат.
Говорейки пред репортери в Брюксел, Ленарчич каза, че докато хуманитарните нужди нарастват поради конфликти, изменението на климата и други кризи, глобалната помощ не е в крак с търсенето.
>
„Европейският съюз, като основен донор, се бори да отговори на тези нарастващи нужди“, признава Ленарчич. „Факт е, че отговорността за хуманитарното финансиране не се споделя справедливо.“
„Тримата основни хуманитарни донори в света – които са Съединените щати, Германия и Европейската комисия – представляват почти две -трети от цялото хуманитарно финансиране. Това не е устойчиво и не е честно“, добави той.
През май тази година Съветът на ЕС постави доброволна цел за всички 27 държави-членки на блока да разпределят 0,7% от техния брутен национален доход (БНД) за официална помощ за развитие (ОПР) и най-малко 10% от това разпределение — възлизащо на 0,07% от БНД — за хуманитарна помощ.
„Ако всички в ЕС и в развития свят биха отделили такъв вид финансиране за хуманитарна помощ, вероятно няма да има недостиг на финансиране, което означава, че има някои в ЕС и извън него, които не вършат справедливия си дял“, каза Ленарчич.
Но данните показват, че много държави-членки на ЕС и големи световни икономики не достигат целта от 0,7% за официална помощ за развитие. Само четирима от 32-те членове на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР, който обединява най-големите донори на помощ в света, са изпълнили целта през 2022 г.
Според Ленарчич блокът трябва сам да си напише домашното чрез оказване на натиск тези, които изостават в хуманитарните разходи, трябва да платят, преди да „посегнат“ към други световни икономики, които избягват своята отговорност.
„Имам предвид по-конкретно държавите-членки на ОИСР, така нареченият клуб на развитите богати страни. Тази група включва държави, които имат капацитет и не всички от тях допринасят в съответствие с този капацитет за хуманитарна помощ“, каза той.
„Някои от тях го правят, трябва да кажа, например Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства“, добави той, „но има много други, които биха могли направи повече. И ние ще работим с нашите държави-членки, за да достигнем до тях, също като показваме собствения си пример. Важно е сами да си напишем домашното, преди да можем да мотивираме другите.“
Той също назова Страните от Г-20 като други възможни виновници, заявявайки, че амбицията на Г-20 да влияе върху световните дела също трябва да носи отговорност да поеме „справедлив, справедлив дял“ от хуманитарната помощ.
Обединеното кралство, някога смятано за стълб на глобалните разходи за помощ, противоречиво намали своите разходи за помощ за развитие от 0,7% на 0,5% от БНД през ноември 2022 г. като „временна мярка“ в отговор на пандемията от Covid-19.
Други държави, които „се придържат към статута на страна в развитие“ въпреки значителния скорошен икономически растеж, също трябва да поемат своите отговорности, обясни той.
Тесните места в Газа продължават да съществуват
Говорейки тъй като удълженото примирие в ивицата Газа навлиза в последните си 48 часа, Ленарчич каза пред репортери, че постоянните затруднения продължават да възпират потока на помощ.
Европейската комисия увеличи четирикратно своята хуманитарна помощ за палестинските територии, за да 100 милиона евро тази година от началото на войната Израел-Хамас на 7 октомври и изпрати най-малко 20 полета с почти 900 тона доставки до пропускателния пункт Рафа между Египет и Газа.
Но според Ленарчич, Израелската проверка на камионите, преди да влязат в обсадената Ивица Газа, е голяма пречка.
В момента прожекцията се провежда на граничния пункт Ницана, който свързва Египет с Израел. След това камионите трябва да изминат тричасовото двупосочно пътуване до и от ГКПП Рафах, обиколен маршрут, който причинява закъснения.
„Тясното място всъщност са процедурите за проверка, особено проверката. И ние призоваваме за ще бъде въведен допълнителен капацитет за проверка", обясни той.
Инспекциите са предназначени да гарантират, че никакви хуманитарни товари, влизащи в Газа, не могат да бъдат злоупотребени от Хамас. Израел също така силно ограничи количеството дарения на гориво, за да избегне отклоняването му за военни цели.
„Въпреки че Израел наскоро позволи на територията да влязат по-големи количества гориво, тези количества все още не са достатъчни за всички нужди“, каза Ленарчич, добавяйки, че линейки, болници, водни станции, инсталации за обезсоляване, водни помпи и пекарни всички разчитат на дарения за гориво.
Комисарят също така призна, че е „трудно“ да се твърди, че международното хуманитарно право се спазва в конфликта, като се позовава както на клането на Хамас в израелските общности на 7 октомври, така и на убийството на над 15 000 невинни палестински цивилни за около 50 дни.
„Бих намерил трудно да споря че критериите за защита и пропорционалност се спазват“, каза той, добавяйки, че базираният в Хага Международен наказателен съд (МНС) трябва да прецени дали международното право е било нарушено.
САЩ и Обединеното кралство и двамата досега се въздържаха да подкрепят потенциален мандат на МНС за разследване на военни престъпления, извършени в конфликта Израел-Хамас, но Ленарчич предположи, че ЕС ще заеме различна позиция.
„Това, което мога да кажа е, че ЕС има последователно подкрепяше МНС и работата на прокуратурата“, каза той.
РЕКЛАМА
