Брюксел препоръчва започване на преговори за членство в ЕС с Босна и Херцеговина
Европейската комисия ще препоръча днес започване на преговори за присъединяване към ЕС с Босна и Херцеговина, осем години след като страната от Западните Балкани кандидатства за членство в блока.
Обявявайки решението на нейния изпълнителен директор във вторник сутринта в реч пред Европейския парламент, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен каза: „Откакто предоставихме статут на кандидат, Босна и Херцеговина направи впечатляващи стъпки напред. Постигнат е още напредък постигнато за малко повече от година, отколкото за повече от десетилетие.“
„Разбира се, необходим е още напредък, за да се присъединим към нашия Съюз. Но страната показва, че може да изпълни критериите за членство и своите стремежът на гражданите да бъдат част от нашето семейство“, добави фон дер Лайен.
„Бъдещето на Босна и Херцеговина е в нашия Съюз.“
Препоръката на Комисията ще трябва да бъде одобрена от всички 27 лидери на ЕС, които трябва да вземат решение на среща на върха следващата седмица в Брюксел.
Босна и Херцеговина – която получи статут на кандидат за членство в ЕС статут през декември 2022 г. - е една от петте държави от Западните Балкани, признати за официални кандидати за присъединяване към ЕС. До днес тя беше единствената от тези страни, която все още е започнала официални преговори за присъединяване.
Дълбоко вкоренените етнически разделения и забавянето на конституционните, съдебните и избирателните реформи попречиха на страната да настигне своите съседи по път към членство в ЕС.
В годишната си оценка на напредъка на страните кандидатки за членство в ЕС, публикувана миналия октомври, Комисията каза, че необходимо е да види още конституционни и избирателни реформи и по-добро привеждане в съответствие с външната политика на ЕС, преди кандидатурата на Босна да бъде напреднала.
По-специално, изпълнителната власт на ЕС беше загрижена от това как Република Сръбска, една от двете териториални единици на страната, съставена предимно от етнически сърби, се застъпи за неутрална позиция относно пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Само миналия месец президентът на Република Сръбска Милорад Додик проведе четвъртата си среща с руския президент Владимир Путин, откакто руските войски нахлуха в Украйна.
Въпреки това фон дер Лайен увери във вторник, че „Босна и Херцеговина вече е напълно съобразена с нашата външна политика и политика за сигурност, което е от решаващо значение в тези времена на геополитически сътресения.“
Много страни от ЕС, наречени т.н. наречени „приятели на Босна“, призоваха пътят на Босна към членство в ЕС да бъде напреднат със същото темпо като Украйна. Те включват Австрия, Хърватия, Италия, Унгария и Словения.
Нашествието на Русия инжектира усещане за подновена енергия в бъдещото разширяване на Европейския съюз, като интеграцията на държавите от Западните Балкани се смята от мнозина за решаваща за укрепването геополитическото значение на блока.
В отговор на съобщението във вторник външният министър на Австрия Александър Шаленберг каза, че започването на преговори с Босна и Херцеговина е „силен сигнал“ за „интеграцията на Западните Балкани“ от страна на ЕС.
Ако лидерите на ЕС дадат зелена светлина на препоръката на Комисията, Босна и Херцеговина може да премине към следващата фаза на преговорите.
Но тези преговори ще отбележат само началото на дълъг и често сложен процес на преговори, които могат да отнемат години, преди дадена страна да стане пълноправен член.
Очаква се Комисията също така да представи проект на рамка за преговори за присъединяването на Украйна и Молдова тази седмица. Тази рамка ще изисква и одобрението на лидерите на ЕС.