COP28 Дубай приключи: Четири ключови акцента от срещата на върха на ООН за климата

Стотици световни лидери и експерти по климата се събраха на тазгодишната конференция на ООН за климата, за да станат свидетели на одобрението на „фонд за загуби и щети“ от климатични бедствия и оспорвано споразумение за преход от изкопаеми горива, докато страните са изправени пред смазващи оценки на своите въглеродни емисии.

Държавите, присъстващи на Конференцията на страните през 2023 г. или COP28, бяха подложени на натиск да приемат ново споразумение за климата на фона на противоречия около назначаването на петролния магнат на Обединените арабски емирства, Султан ал-Джабер, за президент поради предполагаемото му съмнение за науката за климата . Освен това беше установено, че държавите изостават в първия преглед на техния напредък към намаляване на емисиите, за да държат под контрол глобалното затопляне.

Ето някои от основните изводи от двуседмичната среща на върха на ООН за климата, проведена в Експо Сити, Дубай:

Оспорвано споразумение за изкопаемите горива

Едно споразумение, внесено на конференцията, доведе до извънреден труд с един ден, докато участниците се бореха да постигнат съгласие колко бързо трябва да бъде прекратено производството на изкопаеми горива. Окончателното споразумение за глобален анализ, прието в сряда, отбеляза първия текст на COP, който открито призовава страните да се откажат от изкопаемите горива.

Въпреки това, това беше само постепенно подобрение спрямо проект от понеделник, който предизвика възмущение заради отпадането на езика за „постепенно намаляване“ или „постепенно премахване“ на изкопаемите горива, за което повече от 100 от 200-те участващи държави изразиха подкрепа.

„Постепенното премахване“ на изкопаемите горива би означавало пълно спиране на изгарянето на изкопаеми горива чрез цели като достигане на нулеви нетни въглеродни емисии до определена година. „Поетапното намаляване“ на изкопаемите горива включва постепенно намаляване на изгарянето на изкопаеми горива, без да се определят цели за количество и краен срок за постигане на нетна нула.

Окончателният текст успя да осигури консенсус на мнозинството в рамките на 200-те участващи страни, за да включи език за „преход“ от изкопаемите горива, които са отговорни за почти 90 процента от глобалните емисии на въглероден диоксид, според ООН.

Той също призовава за „постепенно намаляване“ на „неотслабващото“ използване на въглища. Насочването към „неотслабена“ употреба на въглища се оспорва, тъй като позволява неограничени нива на изгаряне на въглища, стига генерираният въглероден диоксид да се отстранява по-често от атмосферата и да се съхранява под земята – което според експертите по климата е недостатъчно за намаляване на въздействието на емисиите.

„Липсата на изричен език за „постепенно премахване“ в проекта е значима, тъй като това е по-измерим и окончателен термин, изпращащ силно послание в световен мащаб за пълното отдалечаване от изкопаемите горива,“ Харджиет Сингх, ръководител на глобална политическа стратегия в Climate Action Network International, каза Al Jazeera. „Сегашната терминология – „преминаване“ – е донякъде двусмислена и позволява различни тълкувания.“

Въпреки че приемането на първата сделка за изкопаемите горива е победа, експертите също така казват, че нейните подробности са погрешни.

„Резолюцията е опорочена от вратички, които предлагат на индустрията за изкопаеми горива многобройни пътища за бягство, разчитайки на недоказани, опасни технологии“, каза Сингх в публично изявление.

Одобрен фонд „Загуби и щети“

Конференцията започна с положителна нотка с одобрението на „фонд за загуби и щети“ от климатични бедствия, който беше представен за първи път на COP27 в Египет миналата година.

Фондът има за цел да подкрепя уязвими общности и развиващи се нации, които се борят да се справят с въздействието на климатичните бедствия като унищожаването на реколтата, причинено от наводнения. Развитите нации обаче са критикувани за размера на парите, които са готови да предоставят.

Няколко държави са обещали общо 700 милиона долара, което е далеч под очакваните щети от 400 милиарда долара, причинени от изменението на климата всяка година. През септември група развиващи се страни поискаха поне 100 милиарда долара да бъдат ангажирани във фонда.

ОАЕ обещаха 100 милиона долара, които бяха съпоставени от Германия. Италия и Франция обещаха повече от 108 милиона долара, докато Обединеното кралство обеща 50,8 милиона долара. Съединените щати и Китай, въпреки че са най-големите емитенти в света, отпуснаха съответно само 17,5 милиона долара и 10 милиона долара.

Освен събирането на обещания, присъстващите на тазгодишната среща на върха обсъдиха как да управляват фонда по смислен начин, докато бордът му се очаква да се срещне през януари, за да финализира рамката и да започне операции, според Ришикеш Рам Бхандари, помощник-директор на Инициативата за глобално икономическо управление в Бостънския университет.

Напредъкът на Парижкото споразумение, обсъден на COP28

Нуждата от нови планове за климата и по-стабилни, многостранни проекти за смекчаване на изменението на климата стана още по-неотложна в светлината на нарастващите пропуски в постигането на целите на Парижкото споразумение, каза Бхандари. Около 196 държави са подписали обвързващото международно споразумение, което беше прието през 2015 г.

COP28 завърши първата оценка на напредъка, който всяка държава е направила към намаляване на емисиите за основния принцип на споразумението – ограничаване на покачването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий (2,7 градуса по Фаренхайт) над прединдустриалните нива.

Придържането към Парижкото споразумение е „решаващо“ за мотивирането на страните да изработят обновени планове за климата и „ни доближават до мястото, където трябва да бъдем“, каза Бхандари. Следващата глобална оценка на целите на Парижкото споразумение се очаква да се проведе на COP33 през 2028 г.

Глобалните финанси „не поддържат“ възобновяемите енергийни източници

Подобно на някои от предишните COPs, повече от 100 държави на тазгодишната среща на върха одобриха утрояването на зависимостта от възобновяеми енергийни източници, за да се намали зависимостта на света от изкопаемите горива. Експертите обаче казват, че подобни цели са трудни предвид финансовия натиск върху развиващите се нации.

Нарастващите лихвени проценти в развитите икономики означават, че високите нива на дълга на развиващите се страни стават все по-скъпи за обслужване. Изплащането на дълга оставя по-бедните нации с малко средства за инвестиране в сектори като здравеопазване или смекчаване на изменението на климата. Около 70 нации са в „дългово затруднение“, според доклад на Международния валутен фонд, публикуван през август, което означава, че са просрочили изплащането на заеми или са на път да изпаднат в неизпълнение.

Според Бхандари глобалната финансова система трябва да преструктурира дълга на развиващите се страни, за да им позволи да инвестират достатъчно в мерки за изменение на климата.

„Има огромно признание за факта, че международната финансова архитектура като система трябва наистина да се премести, за да подсили и отключи напредъка в процеса на COP“, каза Бхандари.

Други противоречия и акценти на COP28

Ал-Джабер, обвинен в отричане на науката за климата: Шефът на националната петролна и газова компания на Абу Даби се опълчи срещу това, което той каза, че са „многократни опити за подкопаване“ на неговото президентство. Той каза, че неговият въпрос за науката за климата в изтекъл видеоклип е „изваден от контекста с погрешно представяне“. Джим Скеа, председател на Междуправителствения панел по изменението на климата, каза, че ал-Джабер „е бил внимателен към науката, докато сме я обсъждали, и мисля, че я е разбрал напълно“. Натиск на ОПЕК: ОПЕК издаде писмо до членовете си на 6 декември за „проактивно отхвърляне на всеки текст или формула, които са насочени към енергията, т.е. изкопаемите горива, а не към емисиите“. Саудитска Арабия, най-големият производител на петрол, е де факто ръководител на групата от 24 държави. Секретариатът също определи кампаниите срещу изкопаемите горива като „политически мотивирани“. Протести в кулоарите: Въпреки че ОАЕ забранява демонстрациите, няколко групи проведоха протести в кулоарите по въпроси, включително войната между Израел и Газа и задържането на политически затворници в ОАЕ. През септември председателството на COP се съгласи да позволи на „климатичните активисти да се съберат мирно“ на срещата на върха. Снимка на Мелоди: Индийският премиер Нарендра Моди и неговият италиански колега Джорджия Мелони щурмуваха социалните медии на втория ден от срещата със селфи, което последната публикува в своя X акаунт с хаштаг „Мелоди ”.

Добри приятели на COP28.#Melodi pic.twitter.com/g0W6R0RJJo

— Джорджия Мелони (@GiorgiaMeloni) 1 декември 2023 г.

Какво предстои на COP29?

След няколко кръга преговори на COP28, Азербайджан беше обявен за домакин на COP29, насрочено за ноември 2024 г.

Активисти вече започнаха да критикуват решението заради производството на петрол в страната и спазването на човешките права. Азербайджан не е част от ОПЕК, но тясно си сътрудничи с групата в разклонението на ОПЕК+, което включва още 11 държави.