Десет години морска съпротива в Средиземно море
По-рано този месец, когато италианският министър-председател Джорджия Мелони и нейният вътрешен министър Матео Пиантедоси пътуваха до Либия, с цел да вземат участие в Транссредиземноморския миграционен конгрес в Триполи, търсенето и избавителната неправителствена организация Sea-Watch им пожелаха „ всичко най-лошо “. В обява на X организацията сподели, че „ антиутопичното “ либийско-италианско съдействие за граничен надзор в допълнение ще усили смъртните случаи на хора, които се движат през Средиземно море.
В отговор Мелони осъди Sea-Watch, че не приказва намерено против контрабандистите, които тя упрекна за гибелта на хиляди хора в Средиземно море, и съобщи, че е пътувала до Либия, „ с цел да спре трафика на хора, незаконната имиграция и смъртните случаи в морето “.
Този продан сред Мелони и Sea-Watch акцентира непрекъснатото враждебно отношение на европейски чиновници към цивилни морски спасители. Очевидно наличието им в Средиземно море остава конфликтен политически въпрос макар цяло десетилетие на сполучливи спасявания.
Следващия месец ще се навършат 10 години, откогато първата неправителствена избавителна организация навлезе в централното Средиземно море в търсене на лодки с мигранти в неволя. През това десетилетие в централното Средиземноморие се разви огромна мрежа от участници в солидарността, формирана от към две дузини организации и групи.
Освен многото избавителни неправителствени организации, има Alarm Phone, активистка гореща линия за незабавни случаи, стартирана през 2014 година, която до момента е помогнала на повече от 7000 лодки в неволя. През 2017 г. граждански самолети се причислиха към „ гражданския флот “, с цел да следят морето от горната страна и да насочват избавителните кораби към лодки в неволя.
През 2019 година коалиция от участници на гражданското общество, известна като Граждански център за съгласуваност на морското избавяне, се появи, с цел да отговори на неуспеха на ръководените от страната центрове за съгласуваност на морското избавяне да координират дейно спасяването на лодки с мигранти в сходство с морските закони.
Когато спасителите от Неправителствени организации за първи път се появиха на сцената, имаше известни опасения, че техните избавителни действия ще предложат на държавите-членки на Европейския съюз добре пристигнало опрощение да понижат личните си избавителни старания и да ги „ възложат “ на неправителствени организации. „ Ние не желаеме да вършим работата на страните “ беше възприятие, постоянно изразявано от цивилни спасители в първите години на ангажимент.
Сега, десетилетие по-късно, наподобява безвредно да се каже, че държавите-членки на Европейски Съюз, и по-специално италианското държавно управление, са всичко друго, само че не и щастливи, че Неправителствени организации остават в Средиземно море. През годините, изключително от 2017 година нататък, те направиха каквото могат, с цел да криминализират цивилните спасители, да ги блокират в пристанищата или да забавят избавителните им действия. Чрез клеветнически кампании и културни войни спасителите на Неправителствени организации бяха охулени, упреквани, че са „ таксиметрови услуги “, „ контрабандисти “ или „ притегателни фактори “ за хората в придвижване и даже цинично са упреквани за гибелта на мигранти.
Неправителствени организации се бориха против криминализирането, устояваха на кооптирането и до през днешния ден остават политически проблем за доста държави-членки на Европейски Съюз. Разбира се, това се дължи на техните безмилостни избавителни старания, които водят до слизането на мигранти в Европа – хора, които европейските политици и политици като Мелони биха предпочели да бъдат хванати и върнати на местата им на тръгване, даже с цената на задържането им в лагери за мъчения.
Спасителните неправителствени организации също остават проблем за държавите-членки на Европейски Съюз, защото те са от решаващо значение за разкриването на тежки нарушавания на правата на индивида, които включват участници от Европейски Съюз и техните северноафрикански съдружници. Само заради това нежелано наличие безчет случаи на неоказване на помощ на лодки с мигранти, както и практики на принудително или даже смъртоносно отбиване и прихващане станаха обществено известни. По този метод неправителствените спасители остават бодил в очите на държавните управления и институциите на Европейски Съюз, тъй като разкриват това, което се търси да бъде прикрито: систематичните гранични закононарушения в Европа.
Въпреки че би трябвало да честваме издръжливостта на спасителите в лицето на непрекъснатия тормоз от страна на държавните управляващи, 10-ата годишнина от тяхното гражданско присъединяване в Средиземно море би трябвало да ни накара да спрем. Фактът, че към момента обезверено се нуждаем от недържавни участници, с цел да осъществим тежката и постоянно травматична задача на морското избавяне, е обвиняване за неуспеха на Европа. Вместо да отвори безвредни други възможности на морската миграция, Европейският съюз настоя за въздържане, което докара до загубата на десетки хиляди животи през последните 10 години.
В същото време можем сигурно да заключим, че десетилетие на засилена милитаризация на границите на Европейски Съюз в Средиземно море не съумя да спре прекосяването на морето. Повече от 2,5 милиона души са пресекли морските граници и са влезнали в Европейски Съюз през последните 10 години. Фактът, че спасителите от Неправителствени организации остават търсени, по този метод показва и устойчивостта на самата миграция.
Самата Мелони не съумя да извърши личните си обещания по отношение на миграцията. Когато пристигна на поста преди две години, тя даде обещание да наложи „ морска обсада “ в Средиземно море, с цел да предотврати прекосяването на мигранти. През 2023 година равнищата на прекосяване доближиха тези от средата на 2010 година с 157 651 души, пристигащи в Италия. Междувременно въпреки всички закани и опити да бъдат блокирани, повече от 20 избавителни екипа все още плават в морето в търсене на лодки в неволя.
Ако доказателствата за последното десетилетие на неуспех на миграционната политика на Европейски Съюз са нещо, което би трябвало да се вземе поради, пътуването на Мелони до Триполи също няма да промени доста. Миграцията през морето ще продължи и спасителите от Неправителствени организации ще останат обезверено належащо наличие по смъртоносните граници на Европа.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
