Двупартийният консенсус на Америка по отношение на Израел от десетилетия беше разбит
Миналата седмица повече от 100 демократи в Камарата на представителите гласоподаваха за преустановяване на военната помощ за Израел. Въпреки че изменението се провали, защото някои демократи и съвсем всички републиканци гласоподаваха срещу него, то разкри нещо доста по-значимо от законодателния резултат: Двупартийният консенсус, който защитаваше Израел от логичен надзор на Конгреса в продължение на генерации, стартира да се разпада.
В продължение на десетилетия военната помощ за израелската войска беше измежду най-свещените задължения на Вашингтон, налагани и от двете страни авторитетни произраелски лобистки организации и външнополитическа върхушка, която го третира като крайъгълен камък на американската тактика в Близкия изток. Този консенсус към този момент не е неизменим.
Нищо не илюстрира по-добре тази промяна от гласуването на Нанси Пелоси. Десетилетия наред Пелоси беше измежду най-надеждните демократични съдружници на Израел. И въпреки всичко някогашният представител на Камарата се причисли към повече от 100 членове на нейната партия в поддръжка на прекратяването на военната помощ, потвърждавайки, че американците упорстват за преустановяване на непрекъснатия цикъл на война. Гласуването й отразява политическа действителност, която демократичните водачи към този момент не могат да подценяват: основата на партията се промени фундаментално и старите догатки за Израел към този момент не изискват автоматизирана преданост.
Трансформацията се изграждаше с години, само че войната на Израел против Газа се трансформира в решаваща повратна точка. Дълго преди спора доста демократи се бяха разтревожили от безмилостното разширение на селищата, пропадането на логичен кротичък развой и съюзите на премиера Бенямин Нетаняху с крайнодесни партии, враждебни на палестинската държавност. Израел се превръщаше в мозъците на демократите от незаместим съдружник в политическа и морална отговорност.
Газа радикално промени дебата. Безпрецедентните опустошения и страданията на цивилните – предавани в действително време посредством обществените медии – трансформираха години на безшумно безпокойствие в безпогрешно условие за отговорност.
Трансформацията не стартира в Конгреса – тя стартира в университетските кампуси. От най-ранните седмици на войната на Израел против Газа, студентските уредници се обрисуваха като честен и политически авангард на придвижване, което провокира десетилетия на двупартийна ортодоксия.
Лагери, образования и демонстрации се разпространиха от Колумбийския университет на Източното крайбрежие до UCLA на Запада, трансформирайки Газа от отдалечен външнополитически въпрос в един от определящите вътрешни политически въпроси, пред които е изправено ново потомство. Това, което стартира като активизъм в кампуса, бързо се трансформира в по-широк протест на поколенията против обичайния метод на Демократическата партия към Израел.
Вместо да признае дълбочината на тази смяна, огромна част от демократичния естаблишмънт избра борбата пред ангажираността. Много партийни водачи опазиха агресивното потушаване на студентските митинги. Изображения на мирни стачкуващи, които са задържани, отстранявани и принудително отстранени, убедиха доста по-млади гласоподаватели, че водачите на демократите са по-заинтересовани от запазването на стар външнополитически консенсус, в сравнение с да слушат личната си база.
Политическите последствия бяха обилни. Репресиите сложиха завършек на седящите митинги, само че не възвърнаха партийното единство; те форсираха отчуждаването на по-младите и прогресивни гласоподаватели, отслабвайки ентусиазма в основни демократични изборни региони.
На изборите през 2024 година това разминаване стана ясно очевидно. Демократите освен изгубиха президентската конкуренция, само че и няколко места в Конгреса, губейки надзор над Сената. Въпреки че Газа не беше единственият проблем, той се трансформира в един от най-ясните образци за това какво се случва, когато една партийна върхушка подценява дълбоката промяна на поколенията. Вместо да унищожи придвижването, опитът да бъде потиснато форсира вътрешните разплащания на Демократическата партия за Израел.
Тазгодишният избирателен цикъл затвърди този урок. Прогресивните претенденти победиха настоящите президенти, като намерено отхвърлиха безусловната военна помощ и отхвърлиха дарения за акцията от авторитетни произраелски организации. Тези победи демонстрират, че критикуването на политиката на израелското държавно управление към този момент не е изборно обвързване в доста първоначални избори на Демократическата партия – то се е трансформирало в политическо преимущество.
Както на щатско, по този начин и на федерално равнище законодателите от Демократическата партия от ден на ден приказват за условия, отчетност, съблюдаване на интернационалното право и стратегическо пренастройване – концепции, които в миналото са били лимитирани в полето на дебата. Въпросът към този момент не е дали Израел би трябвало да получи американска поддръжка, а какви условия би трябвало да съпровождат тази поддръжка и дали Израел би трябвало да остане освободен от стандартите, които Вашингтон ползва към другите съдружници.
Резултатът е най-значимото политическо пренареждане на Израел от едно потомство. Конгресът към момента има гласовете за опазване на военната помощ. Това, което към този момент не има, е двупартийният консенсус, който в миналото направи такава поддръжка политически автоматизирана и на практика недосегаема. Значението на гласуването от предходната седмица не се крие в незабавния му законодателен резултат, а в това, което разкри за бъдещата посока на американската политика.
Последствията за Израел са евентуално исторически. В продължение на десетилетия поредните израелски държавни управления изграждаха своята тактика за национална сигурност на догатката, че американската военна помощ и дипломатическа поддръжка ще останат двупартийни и значително безусловни. Милиардите военна помощ на Съединени американски щати са финансирали усъвършенствани изтребители, системи за противоракетна защита, прецизни муниции и взаимни военни проучвания, които са в основата на качественото военно преимущество на Израел.
Ако двупартийният консенсус продължи да ерозира, това съмнение може към този момент да не е годно. Бъдещите демократични администрации или конгреси, доминирани от демократите, може да не отстранен напълно военната помощ, само че е все по-вероятно да я обуславят от гражданска отбрана, ограничение на противозаконните селища, филантропичен достъп или съблюдаване на интернационалното право.
Израел би изгубил освен сигурността, която е подкрепила дълготрайното военно обмисляне, само че и политическата гаранция, че Вашингтон автоматизирано ще го защищити от растящия интернационален напън. Израелските държавни управления от ден на ден ще би трябвало да претеглят политическите последствия от своите дейности дружно с военните калкулации.
В този смисъл ерозията на двупартийната американска поддръжка може да се окаже едно от най-значимите стратегически провокации, пред които Израел е изправен от десетилетия – не тъй като съюзът завършва, а тъй като става конвенционален.
Независимо дали израелските водачи го признават или не, политическата основа под Отношенията сред Съединени американски щати и Израел се трансформираха – и политическите основи, откакто стартират да се подкопават, могат да изчезнат доста по-бързо, в сравнение с са били построени.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
