ЕС трябва да премине в кибернетична офанзива при преразглеждане на отбраната - Шарл Мишел
Според шефа на Европейския съвет Шарл Мишел Европейският съюз се нуждае от „кибер сила“ по поръчка, за да засили отбранителните си способности.
Говорейки на годишната конференция на Европейската агенция по отбрана (EDA) в четвъртък, Мишел представи „Европейски кибер сили“, които ще бъдат „фундаментален компонент“ на отбраната на Европа.
„Това би ни помогнало да заемем лидерска позиция в операциите за кибернетичен отговор и информационното превъзходство и вярвам, че трябва да бъде оборудвано с офанзивни способности“, обясни той.
Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също предложи че кибервойната трябва да бъде сред задачите на Брюксел – за разлика от задачите на държавите-членки – в цялостната реформа на отбраната на блока.
„Трябва да идентифицираме водещи способности на европейско ниво“, каза тя. „Например, способности, които са европейски по природа, като стратегическите възможности, като кибер способности или сателити или стратегически транспорт.“
Руската инвазия в Украйна предизвика скок в разходите за отбрана на ЕС и принуди блока да разгледа внимателно отбранителната си политика.
Брюксел направи нова стъпка чрез ускорено законодателство, за да помогне за обединяването на ресурси чрез съвместни обществени поръчки, като същевременно увеличи инвестициите в отбранителната индустрия на блока, като например Подсилване на европейската отбранителна индустрия чрез Закон за съвместни обществени поръчки ( EDIRPA) и Закона за подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP).
Но блокът направи по-малко за справяне със заплахата, породена от кибервойната, често използвана от Кремъл за дестабилизиране и унищожи критична цифрова инфраструктура както в Украйна, така и в страните от ЕС.
Руската инвазия е придружена от широкомащабни операции в киберпространството. Водена от Кремъл атака срещу сателитни интернет връзки в цяла Европа беше организирана само един час преди Русия да премести своите танкове в Украйна през февруари 2022 г.
Миналата година самият Европейски парламент беше от прокремълска група в сложна атака за отказ на услуга (DoS) в същия ден, в който парламентът гласува обявяването на Русия за държава-спонсор на тероризма.
Докладите за ответни кибератаки от украински групировки доведоха до Русия предупреди Запада, че атаките в кибернетичната сфера могат да доведат до пряка военна конфронтация.
През април блокът обяви, че ще се предпази от кибератаки, като повери част от защитата си на частни компании. Но докато тези планове се съсредоточават върху превенцията при отговор, предложените от Мишел „нападателни“ способности предполагат, че блокът може да обмисли целенасочени операции в киберпространството.
Офанзивните кибероперации обикновено се считат за тези, насочени към манипулиране, разрушаване или дори унищожаване на критична инфраструктура, а споменаването на Мишел за кибернетична „сила“ отразява военни фракции като тези, които вече съществуват в много държави-членки на ЕС.
p>
„Харчете по-добре, харчете заедно“
Въпреки увеличението на разходите за отбрана след нахлуването на Русия в Украйна, европейската оръжейна индустрия се бори да се справи с темпото на търсене.
Част от проблема е фрагментираният характер на пазара на оръжия, като страните от ЕС традиционно доставят на национално ниво.
Брюксел иска държавите-членки да обединят ресурсите си, за да направят доставките по-ефективни и да гарантират, че блокът може да продължи да снабдява Киев, без да изчерпва собствените си запаси.
„Докато отбранителните компании на ЕС са структурирано по национални линии, търсенето ще идва предимно от техните съответни национални правителства. И това води до стил на производство, който не отговаря на геополитическата реалност, пред която сме изправени", обясни Мишел.
Междувременно Фон дер Лайен обясни, че „съвместните разходи от държавите-членки само леко се подобриха. Все още са под 20%, много далеч от целта ни от 35%.
„Освен това последните данни показват, че допълнителните средства са големи мнозинството са похарчени извън Европейския съюз", каза тя. „Така че купуваме предимно сами и купуваме в чужбина",
Фон дер Лайен също предположи, че държавите-членки на ЕС могат да получат фискални стимули в замяна на увеличени разходи за отбрана.
Инвестициите в отбраната „биха могли да подкрепят удължаването на периода на фискална корекция на дадена държава членка“, обясни фон дер Лайен, и биха могли да бъдат „важен фактор, когато преценяваме дали дадена държава членка има прекомерен дефицит или не.“
„Има място за по-нататъшна целенасочена и ограничена във времето адаптация за намаляване на краткосрочните фискални усилия за държавите-членки, които едновременно увеличават разходите си за отбрана“, добави тя
