Избори в САЩ 2024

Докато президентската конкуренция в Съединените щати се нажежава, двамата претенденти – вицепрезидентът Камала Харис и някогашният президент Доналд Тръмп – се сблъскаха по редица въпроси. Независимо дали става въпрос за имиграция, репродуктивни права или обществени разноски, двамата се стремят да обединят своите бази, като се нападат взаимно във връзка с това, което считат за основни терзания на гласоподавателите.

Въпреки това, има един въпрос, по който наподобява са съгласни: Китай. Въпреки че имат разнообразни визии за това по какъв начин да следват политиката на Съединени американски щати по отношение на суперсилата, предизвикваща позицията на Вашингтон на международната сцена, те наподобява са съгласни, че това е опасност, която би трябвало да бъде лимитирана.

Как оферират да стане това? Харис наподобява предлага продължение на политиката на президента Джо Байдън. Тя ще се стреми да усъвършенства дългогодишните партньорства на Съединени американски щати в региона на сигурността в Азия, като ги трансформира в стопански съюзи, като в същото време размахва „ огромна сопа “ против тези, които се стремят да нарушат глобите на Съединени американски щати даже в страни сътрудници.

Харис евентуално ще продължи да упорства за „ понижаване на риска “ от Китай, политика на пренасяне на индустриалната промишленост отвън китайската територия – което администрацията на Байдън популяризира като нещо, което може да бъде от изгода за трети страни. В случая с някои основни сътрудници като Виетнам, това беше случаят; страната означи забележителен растеж на ПЧИ, защото редица западни компании реалокираха активността си там.

Демократите също по този начин се стремят да слагат законите за CHIPS и за понижаване на инфлацията – които се стремят да насърчат надлежно локалното произвеждане на микрочипове и чиста сила – освен в центъра на вътрешния си дневен ред, само че и да ги контекстуализират като завръщащи се работни места и промишлености „ откраднат “ от Пекин.

Тръмп, въпреки това, удвои реториката „ Америка преди всичко “ от предходните си акции и даже отиде по-далеч. Неговата по-широка икономическа политика се основава на връщане към необятните цени в стила на 19-ти век върху съвсем целия импорт на Съединени американски щати, изключително смазващите такива против Пекин.

Именно посредством тези политики той е повлиял най-съществено върху геоикономическата политика на Съединени американски щати. Днес няма секта нито на Демократическата, нито на Републиканската партия, която да приканва за интензивно ангажиране с Китай.

Програмата за свободна търговия, която доминираше и от двете страни на пътеката през 25-те години сред разпадането на Съветския съюз и идването на власт на Тръмп, безшумно се пренебрегва. Когато се загатва, то е с цел да се намазват с катран нечии политически съперници.

По този метод акциите на Тръмп и Харис оферират разнообразни тактически визии на една и съща тактика – отбрана на икономическите ползи на Съединени американски щати посредством натискане и оттегляне от тези на Китай. Но и двамата не са взели под внимание обстоятелството, че една надалеч по-агресивна Русия също е опасност за доминирания от Съединени американски щати интернационален стопански ред и да се бориш по едно и също време с Пекин и Москва би било неразумно.

Съединени американски щати би трябвало да признаят, че Китай е доста по-голям стопански за страните, попаднали в това световно съревнование, в това число съдружниците. Това важи както за Грузия и Казахстан – две страни, които не са приели режима на наказания на Запада против Русия, само че са алармирали, че го съблюдават – както и за Германия и Обединените арабски емирства, за които Китай е съвсем толкоз значим търговски сътрудник като Съединени американски щати.

„ Средният кулоар “ на евразийската търговия, който Западът се стреми да насърчи, с цел да възпре въздействието на Русия в района, няма огромен смисъл без поддръжката на Пекин. Освен това, прекомерно мощното натискане против Китай рискува противоположна реакция, която в най-хубавия случай би подкопала или евентуално даже обърнала част от напредъка, реализиран в ограничението на съветската геоикономическа стратегия.

Тук е значимо да се уточни непрестанно възходящата взаимозависимост на Москва от нейния огромен комшия. След пълномащабното навлизане в Украйна през февруари 2022 година Китай се трансформира в един от най-големите търговски сътрудници на Русия, както и в снабдител на достъп до интернационалните пазари, които другояче са лимитирани от западните наказания, като съветските компании се стремят да употребяват китайската валута, юана, за търговия с Латинска Америка, Азия и Африка.

Но макар непрекъснато ескалиращите наказания по време на администрацията на Байдън върху китайската търговия, Пекин към момента не е възприел изцяло визията на съветския президент Владимир Путин за международния ред. Китай в действителност поддържа неговата изразителност, изключително на срещите на върха на по този начин наречените народи от БРИКС, където рецензията към Запада и по-специално към Съединени американски щати е общоприетият привкус.

Пекин не е податлив да оспорва непосредствено глобите на Съединени американски щати против Русия или да упорства мощно за нов валутен блок, който да провокира господството на щатския $. Китайските банки, да вземем за пример, доста понижиха предлагането на търговия с юани за съветските контрагенти след увеличените вторични закани от Съединени американски щати за наказания. Руските медии, в това число рабски пропутински издания, означиха тези предизвикателства; Западните медии го вършат до момента по-рядко.

Дори по значими стопански планове, като построяването на нов огромен газопровод Русия-Китай, наименуван „ Силата на Сибир 2 “, Пекин се пази от несъразмерни задължения. Договорено по принцип единствено седмици преди пълномащабното навлизане в Украйна, не е реализиран прогрес в диалозите към неговото развиване. Монголия, през която се възнамерява да премине тръбопроводът, неотдавна уточни, че не чака той да бъде приключен през идващите четири години.

Ако идващият президент на Съединени американски щати реши да води икономическа война на два фронта с Русия и Китай, това ще тласне Пекин по-близо до позицията на Москва. В момента китайският президент Си Дзинпин вижда страната си като легален център на зараждащия интернационален стопански ред, измествайки Съединени американски щати. За разлика от това, Путин има вяра, че съществуващият интернационален стопански ред би трябвало да бъде опустошен, даже и да останат единствено отломки, откакто ги няма.

Зависещата от суровините стопанска система на Русия няма късмет да бъде велика икономическа мощ като Съединени американски щати. Ето за какво се надява, че като събори всички, ще може да се конкурира като една от многото умерени стопански сили.

Това мислене е в основата на пълномащабното навлизане на Русия в Украйна и готовността й да политизира всичко – от пазарите на суверенни заеми до търговията с газ в следствие. Китай сигурно е главен стопански съперник за Запада и Съединени американски щати по метод, по който Русия не може да се надява да бъде в обозримо бъдеще, само че неговият опит в нахлуването на съседи е надалеч по-слабо изразен от този на Русия.

Икономическата му война също значително се свежда до опитите да усъвършенства позицията си посредством стратегически заеми, нови институционални цели, като натискане на арбитражни центрове от Запада до Китай и държавни дотации за сериозни промишлености. Накратко, това е конкуренция, с която Съединени американски щати могат да вземат участие и против която в дълготраен проект, до момента в който заканите на Путин, толерантността към риска и желанието му да води война са доста по-изразени в кратковременен проект.

Ето за какво има по-голям смисъл да се стремим към засилено съдействие с Китай в този момент или най-малко да се опитаме да подсигуряваме, че поддръжката му за Русия е допустимо най-ограничена. Битката за това къде ще вървят автомобилното произвеждане и веригите за доставки може да изчака. Тази логичност би трябвало да се придържа даже към най-яростните гласове на Съединени американски щати във връзка с Китай – отхвърлянето на опасността на Русия през днешния ден ще остави Съединени американски щати и техните съдружници в доста по-силна позиция, с цел да надделеят над Китай в бъдеще.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.