Как беше избран папа Лъв: Разкриха нови подробности за драматичната битка в конклава
Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте
Филмът „ Конклав “ дава вълнуващ, въпреки и фиктивен взор зад кулисите на тайния избор на нов папа. Но миналогодишният конклав в действителния живот беше също толкоз трагичен, с доста обрати в сюжета, политически борби сред кардиналите и неочакван резултат.
Нова книга повдига капака за това по какъв начин през май 2025 година папа Лъв XIV е определен за първия папа, роден в Съединени американски щати, в 2000-годишната история на католическата черква. Неговите създатели описват с нечувани до момента детайлности по какъв начин кардинал Робърт Превост, въздържан августински духовник от Чикаго, тихомълком е спечелил поддръжка от сътрудници кардинали, до момента в който конклавът стартира, само че остава под радара на по-широко внимание като сериозен претендент.
Джерард О’Конъл, кореспондентът във Ватикана за „ Америка “, католическо списание със седалище в Ню Йорк, и Елизабета Пике, сътрудник на аржентинския вестник „ La Nacion “ и помощник на CNN на конклава през 2025 година, разказват по какъв начин италиански любимец избледня от съперничеството, до момента в който дава разбивка на гласуването в Сикстинската шапка. Те също по този начин оповестяват по какъв начин изборът на Прево е изненадал мнозина, в това число висши фигури във Ватикана. Години наред вероятността за американски папа изглеждаше невъзможна заради „ военната, икономическа и културна мощност “ на Съединени американски щати, сподели им един кардинал.
О’Конъл и Пике, репортерски екип брачен партньор и брачна половинка, бяха дългогодишни другари на папа Франциск, който беше кръстил двете си деца в Аржентина, до момента в който към момента беше кардинал там, а по-късно също подписа брак с двойката.
Книгата „ Избирането на папа Лъв XIV: Последната изненада на папа Франциск “ се основава на изявленията с голям брой кардинали.
Използвайки тези източници, създателите разказват по какъв начин в напрегнатите дни, предшестващи конклава, се е състояла борба в колегията на кардиналите: би трябвало ли да гласоподават за папа, който да продължи наследството и промените на Франциск, или да създадат промяна на курса? Както О’Конъл и Пике изложиха, като всеки от тях добави свои лични записи в книгата в жанр дневник, напъните за избиране на папа, който да върви в друга посока от Франциск, бяха осуетени. Лео, въпреки и друг по жанр от своя предходник и към момента ненапълно енигматичен, може да се опише като избор на Франсис.
Ето някои от изводите от новата книга.
При първото гласоподаване, оповестява О’Конъл, кардинал Петер Ердьо, маджарин, печели най-вече гласове. Ердьо е бележит църковен юрист и беше изборът на консерваторите. Въпреки че поддръжката за него беше добре проведена, тя не беше безусловно необятно публикувана, споделя О’Конъл. В първия кръг „ повече от 30 претенденти получиха гласове, само че единствено трима получиха сред 20 и 30 “, написа той, като другите двама кандидати бяха кардиналите Робърт Превост и Пиетро Паролин, държавният секретар на Светия трон и водещ италиански претендент. Следващите две гласувания обаче видяха, че поддръжката се реалокира бързо към Превост, до момента в който тази на Ердьо отпада. Първият американски папа беше определен на четвъртото гласоподаване със 108 гласа, а Паролин беше подгласник, споделя О’Конъл. Книгата също по този начин разкрива, че четвъртото гласоподаване е трябвало да бъде повторено, защото един кардинал инцидентно е залепил две бюлетини една за друга. (Същото се случи и на конклава през 2013 г.).
Конклавът е сериозен, нравствен развой, при който кардиналите са откъснати от света – предавайки всички електронни устройства – преди да дадат гласа си пред страхотната фреска на „ Страшния съд “ на Микеланджело. Но книгата допуска, че не постоянно всичко върви по проект. Гласуването в първия ден беше отсрочено, когато чиновници по сигурността уловиха сигнал от мобилен телефон в Сикстинската шапка, написа О'Конъл. Един от „ по-възрастните кардинали “ схванал, че има мобилен телефон в джоба си, който по-късно подал, докладвана сцена, която О’Конъл разказва като „ невъобразима, даже за филм “. Тогава се появи различен проблем, се споделя в книгата. Без телефони, които да употребяват като аларми, някои кардинали съвсем заспаха в стаите си в Casa Santa Marta, къщата за посетители, където отсядат по време на конклава. Ватиканът раздаде безвъзмездни будилници на всеки, с цел да се увери, че ще се разсъни и ще стигне до Сикстинската шапка в точния момент. Някои кардинали също се оплакаха от неналичието на баня в параклиса, което означаваше, че трябваше да бъдат ескортирани до външна тоалетна от младши кардинал дякон. „ Все едно да се върнеш в детската градина “, сподели един от създателите.
В навечерието на конклава, след гибелта на Франциск, двама кардинали се говореха за любимци: Паролин, основният посланик на Ватикана, и кардинал Луис Антонио Тагле, началник на службата за евангелизация на Ватикана. Паролин беше прокарван като умерена, дипломатическа фигура, която ще възвърне „ реда “ след бурните години на отчетите на Франсис, Пике и О’Конъл. Но му липсваше елементарен опит в католическите общности. Докато Паролин работеше в тясно съдействие с Франциск, един от неговите поддръжници, кардинал Бениамино Стела, смая сътрудниците си кардинали с тирада на среща, в която нападна огромна промяна на Франциск. Авторите оповестяват за речта в навечерието на конклава и съгласно тях това е имало отрицателен резултат върху кандидатурата на Паролин. Това беше усложнено от неприятно показване на литургия с огромен брой младежи, където Паролин беше разказан като лишен от „ харизма “ и като „ нямащ връзка “ с младото заседание. Tagle, въпреки и харизматичен и от Филипините, с едно от най-големите католически популации в света, се смяташе за незадоволително мощен админ, се споделя в книгата. Той също по този начин претърпя остри офанзиви в обществените медии, които навредиха на кандидатурата му.
Авторите настояват, че „ повече от двадесет ” кардинали тихомълком са разпознали кардинал Превост като най-квалифицирания претендент за папа. Те бяха впечатлени от неговия непретенциозен, въздържан жанр и смятаха, че той ще бъде най-подходящият да продължи наследството на Франсис, пишат те. Неговият мисионерски опит в Перу и интернационален опит в по-широк проект бяха решаващи.
Преди това, заради световната политическа и икономическа мощност на Съединени американски щати, беше необятно признато, че кардиналите няма да изберат американски папа. Но Прево беше считан за „ минимум американецът от американците “ и кардиналите от Латинска Америка, оповестява Пике, смятаха, че „ въпреки и „ гринго “, (той) е един от нас “.