Как наследството на баща ми променя бъдещето на стотици деца: „Историята за 11 септември не е написана“

Всеки септември учебните звънци бият за първи път и майка ми, Пати Луис, вади високоговорителя си. Взривявайки обичаната си музика от 80-те, тя приветства учениците в Академията на Адам Дж. Луис – учебно заведение, кръстено на татко ми, нейния брачен партньор Адам, който беше погубен при офанзивите против Световния търговски център през 2001 година

Баща ми е израснал в апартамент с една спалня с татко си в Бронкс, Ню Йорк, посещавайки държавните начални и междинни учебни заведения в региона. Неговият атлетичен гений му завоюва стипендия за The Dalton School в Манхатън, където му беше дадена просветителна опция, която промени живота му. Това оформи убеждението му, че образованието е най-хубавият изравнител: без значение от кое място идвате, мощната просветителна основа може да сътвори равнопоставени условия.

Той се възползва от тази опция и я одобри. От Далтън той продължи в колежа Хамилтън, където срещна майка ми и в последна сметка стартира кариерата си в Keefe, Bruyette & Woods, финансова компания, ситуирана в кулите близнаци.

Когато фамилията набъбна до четири деца – Райли, Сам, Софи и аз – майка ми се отдръпна от преподаването, с цел да ни отгледа. Баща ми, постоянно присъстващ татко, пътуваше напред-назад от Ню Йорк до Кънектикът, като се уверяваше, че постоянно се усещаме видени, чути и обгрижени. Осигуряването на фамилията му означаваше всичко за него и той разбираше, че личната му опция за обучение е направила този живот вероятен.

Десетилетие след 11 септември майка ми се върна към образованието, работейки в приемната в частното ми учебно заведение в Уестпорт, Кънектикът. Тя интервюира стотици деца от прилежащи общности, в това число Бриджпорт, град с по-ниски приходи с по-малко от приемливи държавни учебни заведения, и видя от първа ръка на какъв брой евентуални възпитаници им липсват главните умения, нужни за триумф. Твърде постоянно тези деца бяха отхвърляни. 

Тя стартира да се чуди: Ами в случай че някой сътвори висококачествена стратегия за ранно детство, която даде на тези възпитаници основата, от която се нуждаят?

Идеята й остана. В последна сметка тя го показа със своята другарка и някогашна учителка Джули Момбело. Първоначално Джули я назова „ луда “, само че по-късно слушаше шест часа, до момента в който майка ми обясняваше по какъв начин вярната просветителна опция може да промени живота на детето – тъкмо както беше трансформирала този на татко ми.

През 2011 година предучилищното учебно заведение „ Адам Дж. Луис “ беше публично записано. Сега майка ми имаше потребност от постройка, позволение и личен състав. 

След две години търсене на идеалното място и набиране на нейни другари учители, предучилищната школа Adam J. Lewis отваря порти в Бриджпорт през 2013 година единствено с 12 възпитаници. Интересът и поддръжката скочиха до небето. 

Най-вече пристигна поддръжка от някогашния шеф на татко ми, KBW. Майка ми се свърза с тях с вярата да ги притегли към започването на учебното заведение. KBW общително спонсорира детската площадка за детската градина, само че не спря дотук. Том Мишо, непосредствен другар и сътрудник на татко ми и сегашен основен изпълнителен шеф на KBW, продължава да поддържа учебното заведение и до през днешния ден. 

След като завоюва толкоз огромен интерес както от донори, по този начин и от възпитаници, майка ми реши да разшири учебното заведение с всеки клас, отваряйки още веднъж като Академия на Адам Дж. Луис през 2018 г. 

Днес AJLA има близо 200 възпитаници от предучилищни до осми клас и не мога да се гордея с майка си. Всеки път, когато се връщам в Кънектикът, с цел да посетя нея и учебното заведение, нямам доверие какъв брой доста е съумяла да реализира и какъв брой въздействаща е станала тази институция. 

Наследството на татко ми е освен физически заложено в името на учебното заведение, само че наследството му продължава да живее посредством децата. 

септ. 11, 2001 година беше изключителна и ужасяваща покруса, само че със загубата идва и нов живот и мога единствено да се удивлявам на въздействието, което AJLA оказва върху днешните деца. 

Както ми сподели Том Мишо, „ Историята за 11 септември не е написана “ и 25 години по-късно AJLA написа нови глави с всеки възпитаник.