Какво идва след падането на Мадуро
Пропагандистите, които поддържат венецуелския Николас Мадуро, се пробват да разпалят страховете, че рухването на наркодиктатора може да потопи страната в революция. Те употребяват този мотив, с цел да оправдаят оцеляването на един все по-изолиран, властнически и неизвестен режим. Но не отразява действителността. Далеч от това да аргументи вакуум на властта, прекосяването от господин Мадуро би основало непоклатимост и би насърчило демокрацията. Повечето венецуелци, в това число доста военни, отхвърлят режима. Легитимните демократични водачи – Мария Корина Мачадо и новоизбраният президент Едмундо Гонсалес – се употребяват с изключителна социална поддръжка. Тези фактори вършат навлизането в цивилен спор малко евентуално.
Последните изследвания демонстрират, че венецуелците преобладаващо отхвърлят господин Мадуро и имат вяра на госпожа Мачадо. Според изследване от ноември, извършено измежду венецуелци от интернационална социологическа компания, 91% от респондентите считат режима на Мадуро за наркотерористична страна, а 90% имат вяра, че господин Гонсалес, определен през 2024 година с поддръжката на госпожа Мачадо, е законният президент, до момента в който единствено към 5% споделят, че господин Мадуро е подобен. Близо 94% не имат вяра, че ще има революция, когато режимът падне, до момента в който единствено към 1% имат вяра.
Това не е политически разпокъсано общество, балансиращо на ръба на въоръжената конфронтация; това е страна, решена да реализира демократична смяна. Този консенсус е един от най-силните антидоти против цивилен спор. Повечето военни, както и останалите венецуелци, отхвърлят режима. Членовете на въоръжените сили разрешиха на демократичните деятели да получат докладите, които потвърдиха успеха на господин Гонзалес, и нашият разбор демонстрира, че бойците са дали своят вот както останалата част от страната – за господин Гонзалес.
Гражданските войни постоянно избухват, когато властта се срине и няма явен заместител, или когато конкуриращи се фракции се борят за власт. Във Венецуела изискванията са радикално разнообразни. Широкият мандат на госпожа Мачадо ще управлява обединен преход. Нейната легитимност е извоювана, вкоренена в националната воля и подсилена в разнообразни обществени браншове.
Преходите с тези характерности нормално са подредени. Приемането на госпожа Мачадо от националното болшинство понижава несигурността, обезсърчава фракционното принуждение и насочва политическата сила към институционално възобновяване вместо към борба.
Тези, които споделят, че рухването на режима би било по-лошо от неговата непримиримост, подценяват заплахите в статуквото. Продължаването на диктатурата носи доста по-големи опасности от неустойчивост във Венецуела и другаде в Западното полукълбо.
Ако господин Мадуро остане на власт, филантропичната рецесия ще се утежни. Репресиите на режима и неналичието на благоприятни условия форсират бедността, отчаянието и миграцията. Запазването на статуквото ще значи и продължаващ стопански колапс. Катастрофалните политики, унищожаването на правата на благосъстоятелност и всеобщата корупция трансфораха една от най-богатите народи в Латинска Америка в икономическа злополука. Продължаването на водачеството на господин Мадуро би означавало и по-нататъшното присъединение на Венецуела към враговете на демокрацията: режимът е в съюз с Китай, Русия, Иран, Хизбула, колумбийските партизани и Куба. Поддържането на нелегитимно държавно управление не е формула за непоклатимост, а рецепта за продължителен безпорядък.
Прогнозите за отмъстителни чистки или необятно публикувано принуждение за възмездие се основават на неправилни схващания за венецуелското общество. Тези прогнози допускат, че рухването на режима ще отприщи конкурентни бази на властта. Но госпожа Мачадо и господин Гонзалес са приети престижи, към които жителите, институциите и военните могат да се обединят. Те са в сходство с желанието на венецуелския народ за спокойно демократично възобновяване и правдивост, а не за възмездие. Международната общественост също е подготвена да поддържа легален, зачитащ правата преход към народна власт.
Демократичното придвижване във Венецуела не е маргинално; съставлява болшинството от нацията. Г-жа Мачадо не е просто опозиционер, а най-довереният политически глас в страната. Г-н Гонсалес не е неразбираем водач, само че е приет за законен президент от венецуелците и демократичните народи по света. Комбинацията от всеобщо национално отменяне на диктатурата и голяма поддръжка за демократична опция основава идеални условия за кротичък преход. Малки групи от въоръжени нарушители може да се опитат да се опълчват на новото държавно управление, само че това не е революция - това е въпрос на правоприлагане. Демократичното държавно управление ще работи, ръководено от закона, твърдо и без приемливост към незаконната активност.
С водачеството и публичната легитимност на госпожа Мачадо и господин Гонсалес, Венецуела е в позиция за помиряване и възобновяване на демократичните институции, териториалния надзор и ръководството. Това включва проекти за справяне с несигурността и гарантиране на сигурност през цялото време на новото държавно управление.
Краят на наркотерористичната страна на господин Мадуро ще означи началото на завръщането на Венецуела към народна власт, ред, разцвет – и вяра.
година де ла Круз е шеф на офиса на новоизбрания президент Едмундо Гонзалес и Мария Корина Мачадо във Вашингтон.
