Китайският махмурлук е тук

През 2000 г. бившият президент на Венецуела Уго Чавес заложи икономическото бъдеще на страната си на възходящ Китай, осигурявайки десетки милиарди долари под формата на инвестиции и заеми- петролни сделки. Отначало се изплати. Китай ненаситно консумира венецуелски петрол и финансира инфраструктурни проекти, като високоскоростна железопътна линия и електроцентрали.

2010-те донесоха равносметка. Цените на петрола паднаха и растежът на търсенето на петрол в Китай се забави заедно с икономиката. Приходите от износ на петрол на Венецуела се сринаха до 22 милиарда долара през 2016 г. от над 73 милиарда долара през 2011 г. Лошото управление на г-н Чавес и неговия избран наследник Николас Мадуро и безброй други вътрешни проблеми вече поставиха Венецуела на ръба; хазартът с Китай помогна да го изтласка над ръба. През 2014 г. икономиката на Венецуела се срина. Хората търсеха храна в сметищата, болниците нямаха основни лекарства и престъпността нарасна. Оттогава близо осем милиона души са напуснали страната. Китай до голяма степен отряза Венецуела от нови кредити и заеми, оставяйки след себе си множество незавършени проекти.

Свръхзависимостта на Венецуела от Китай беше ранно предупреждение, което светът пренебрегна. Десетки други страни, които яхнаха възхода на Китай, сега са изложени на сериозен риск от финансови затруднения и неизпълнение на дългове, тъй като китайската икономика стагнира. И все пак Китай отказва да предложи значително облекчаване на външния дълг и удвоява своите протекционистки търговски практики у дома, когато трябва да предприеме реформи, за да освободи и рестартира икономиката си, втората по големина в света и решаващ двигател на глобалния растеж.

Това е обратната страна на китайското „чудо“. След глобалната финансова криза от 2008 г. светът имаше нужда от икономически спасител и Китай изпълни тази роля. Започвайки през 2008 г., тя вля 29 трилиона долара в икономиката си за девет години – което се равнява на около една трета от глобалния БВП. — за да продължи. Положителните вълнообразни ефекти се усетиха в световен мащаб: от 2008 г. до 2021 г. Китай представляваше повече от 40 процента от глобалния растеж. Развиващите се страни с нетърпение се привързаха към това, което изглеждаше като неудържим икономически гигант, а Китай стана най-добрият търговски партньор за повечето от нациите в света. Подобно на Венецуела, мнозина откриха, че процъфтяващата китайска икономика е доходоносен нов пазар за техния износ на суровини, и те се облегнаха силно на това, позволявайки на други сектори на икономиките им да изчезнат.

Един на всеки трима инфраструктурни проекта в Африка е построен от китайски субекти. Дългосрочните дългови рискове за крехките развиващи се икономики често бяха пренебрегвани.

nu003C!-- End ai2html - 2024-08-16 16:11 -->n",mediaComponent:"Graphic"},hed:"Китайското кредитиране се забави до крачка",leadin:"Годишно чуждестранно кредитиране ",caption:"",altText:"Линейна диаграма, показваща, че китайските заеми са спаднали от пика си от 87 милиарда долара през 2016 г. до $4 милиарда през 2021 г.", етикет:"", източник: "Източник: Център за глобално развитие на Бостънския университет", бележка:"", кредит:"", textAlign:"left",maxWidth:"body", marginInline:true,marginBlock:true}}],theme:"news",sheets:{}},"uses":{"url":1}}]; Promise.all([ import("https://static01.nytimes.com/newsgraphics/2024-08-16-china-lending/661acce0-6db5-4db8-bd90-d82ac7b16585/_assets/_app/immutable/entry/start.D8OPahfv.js") , import("https://static01.nytimes.com/newsgraphics/2024-08-16-china-lending/661acce0-6db5-4db8-bd90-d82ac7b16585/_assets/_app/immutable/entry/app.DoOXRvCL.js") ]).then(([комплект, приложение]) => { kit.start(приложение, елемент, { node_ids: [0, 3], данни, форма: нула, грешка: нула, параметри: {}, маршрут: {"id":"/china-lending"} }); }); }