Литва провежда президентски избори, тъй като тревогите нарастват около Русия
Литовците гласуват на президентски избори в момент, когато руските успехи на бойното поле в Украйна подхранват по-големи страхове относно намеренията на Москва, особено в стратегически важния балтийски регион.
Популярният действащ президент Гитанас Науседа е предпочитан да спечели още един петгодишен мандат. Но има общо осем кандидати, които затрудняват него или някой друг да събере 50% от гласовете, необходими за категорична победа в неделя – което означава, че балотажът ще се проведе на 26 май.
Изборите бяха отворени в 7 сутринта местно време в неделя сутринта и затвориха в 20:00, като резултатите се очакват късно вечерта.
Основните задачи на президента в политическата система на Литва са да наблюдава външната политика и политиката за сигурност и да действа като върховен командир на въоръжените сили.
Това добавя значение към позицията в сравнително малката нация, като се има предвид, че е разположена стратегически в източната част на НАТО фланг, докато напрежението нараства между Русия и Запада заради нахлуването на Москва в Украйна.
Руският анклав Калининград на Балтийско море е притиснат между Литва на север и изток и Полша на юг. В Литва и в съседните Латвия и Естония има голяма загриженост относно последните успехи на руските войски в Североизточна Украйна.
И трите балтийски държави обявиха независимост след разпадането на Съветския съюз и взеха решителна на запад, присъединявайки се както към Европейския съюз, така и към НАТО.
Г-н Науседа е умерен консерватор, който навършва 60 години седмица след изборите в неделя.
Един от основните му съперници е Ингрида Симоните, 49 , настоящият министър-председател и бивш министър на финансите, когото той победи на балотаж през 2019 г. с 66% от гласовете.
Друг претендент е Игнас Вегеле, адвокат популист, придобил популярност по време на пандемията, противопоставяйки се на ограниченията и ваксините.
В неделя също предстои гласуване на референдум. Той пита дали конституцията трябва да бъде изменена, за да позволи двойно гражданство за стотици хиляди литовци, живеещи в чужбина.
Литовските граждани, които приемат друга националност, в момента трябва да се откажат от литовското си гражданство, което не вещае нищо добро за балтийските страни нация, чието население е спаднало от 3,5 милиона през 1990 г. до 2,8 милиона днес.
За първи път Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) отхвърли поканата на Литва да наблюдава изборите .
Правителството на Литва искаше да изключи наблюдатели от Русия и Беларус, обвинявайки двете нации – и двете членове на 57-членната организация – че са заплаха за нейните политически и изборни процеси.
Офисът за демократични институции и права на човека на ОССЕ заяви, че Литва нарушава правилата, които е подписала, когато се е присъединила към организацията. В него се казва, че наблюдателите не представляват правителствата на своите страни, че трябва да подпишат кодекс за поведение, който обещава политически неутралитет и ако нарушат правилата, вече нямат право да продължат да бъдат наблюдатели.
