Литва провежда президентски избори, тъй като тревогите нарастват около Русия

Литовците гласоподават на президентски избори в миг, когато съветските триумфи на бойното поле в Украйна подхранват по-големи страхове по отношение на желанията на Москва, изключително в стратегически значимия балтийски район.

Популярният настоящ президент Гитанас Науседа е желан да завоюва още един петгодишен мандат. Но има общо осем претенденти, които затрудняват него или някой различен да събере 50% от гласовете, нужни за безапелационна победа в неделя – което значи, че балотажът ще се организира на 26 май.

Изборите бяха отворени в 7 сутринта локално време в неделя сутринта и затвориха в 20:00, като резултатите се чакат късно вечерта.

Основните задания на президента в политическата система на Литва са да следи външната политика и политиката за сигурност и да работи като висш пълководец на въоръжените сили.

Това прибавя значение към позицията в относително дребната нация, като се има поради, че е ситуирана стратегически в източната част на НАТО фланг, до момента в който напрежението нараства сред Русия и Запада поради нахлуването на Москва в Украйна.

Руският анклав Калининград на Балтийско море е притиснат сред Литва на север и изток и Полша на юг. В Литва и в прилежащите Латвия и Естония има огромна угриженост по отношение на последните триумфи на съветските войски в Североизточна Украйна.

И трите балтийски страни оповестиха самостоятелност след разпадането на Съветския съюз и взеха решителна на запад, присъединявайки се както към Европейския съюз, по този начин и към НАТО.

Г-н Науседа е сдържан реакционер, който навършва 60 години седмица след изборите в неделя.

Един от главните му противници е Ингрида Симоните, 49, актуалният министър-председател и някогашен министър на финансите, който той победи на балотаж през 2019 година с 66% от гласовете.

Друг кандидат е Игнас Вегеле, юрист популист, придобил известност по време на пандемията, противопоставяйки се на рестриктивните мерки и имунизациите.

В неделя също следва гласоподаване на референдум. Той пита дали конституцията би трябвало да бъде променена, с цел да разреши двойно поданство за стотици хиляди литовци, живеещи в чужбина.

Литовските жители, които одобряват друга народност, сега би трябвало да се откажат от литовското си поданство, което не вещае нищо положително за балтийските страни нация, чието население е спаднало от 3,5 милиона през 1990 година до 2,8 милиона през днешния ден.

За първи път Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) отхвърли поканата на Литва да следи изборите.

Правителството на Литва искаше да изключи наблюдаващи от Русия и Беларус, обвинявайки двете народи – и двете членове на 57-членната организация – че са опасност за нейните политически и изборни процеси.

Офисът за демократични институции и права на индивида на ОССЕ съобщи, че Литва нарушава разпоредбите, които е подписала, когато се е включила към организацията. В него се споделя, че наблюдаващите не съставляват държавните управления на своите страни, че би трябвало да подпишат кодекс за държание, който дава обещание политически неутралитет и в случай че нарушат разпоредбите, към този момент нямат право да продължат да бъдат наблюдаващи.