„Максимално прагматичен“: Как Централна Азия управлява войната на Русия срещу Украйна

Ташкент, Узбекистан – Сепаратистки пълководец, трансформирал се в съветски народен представител, сподели, че не се „ майтапи “, когато приканва Москва да анексира Узбекистан и други централноазиатски народи, чиито жители се тълпят на север в търсене на работа.

„ Аз откровено поддържам елементарното анексиране на всички територии, от които трудовите мигранти идват при нас, с цел да ги научим на съветски тъкмо там, където са. Не тук, а в Узбекистан, да вземем за пример “, сподели Захар Прилепин, публицист, който се бори на страната на сепаратистите в региона на Донбас в Украйна и в този момент е съпредседател на „ Справедлива Русия “, прокремълска социалистическа партия, на конференция в Москва през декември.

Изявлението на Прилепин провокира незабавни опровержения от Ташкент и Москва.

„ Мненията, изразени с такава безочливост, опонират на интернационалното право и здравия разсъдък “, написа узбекският народен представител Иномджон Кудратов в обява в приложението за известия Telegram.

Думите на Прилепин „ даже малко не отразяват формалната позиция на Русия “, сподели представителят на съветското външно министерство Мария Захарова, като похвали „ всеобхватния, стратегически съюз “ сред Москва и Ташкент.

През двете години, откогато Русия стартира пълномащабно навлизане в Украйна, всичките пет страни от някогашна руска Централна Азия трансформираха „ съюзите “ с Москва и други сили – с цел да се възползват от тях стопански и политически.

Богатият на запаси мюсюлмански район от 75 милиона – състоящ се от Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Туркменистан – е ситуиран стратегически сред Русия, Китай, Иран и Афганистан и неговите водачи би трябвало да се ориентират по своя път в толкоз разнороден квартал.

Остракизирана и окуцана от западните наказания, Русия се пробва да резервира отслабващото си въздействие в района, който счита за своя мека корема, до момента в който централноазиатските елити употребяват всяка опция, с цел да покачат интернационалния си престиж и да изпълнят хазните си.

„ Страните от Централна Азия, в това число Узбекистан, са създали оптимално прагматичен метод към войната “, сподели пред Al Jazeera Алишер Илхамов, началник на Central Asia Due Diligence, основан в Лондон мозъчен концерн.

Целта им е да „ извлекат оптимални облаги от обстановката, основана от войната, и в това време да не стартират спор с основни световни играчи “, сподели той.

„ Бих нарекъл тази обстановка най-циничната версия на многовекторната политика. “

Износ и мигранти

Регионалните водачи избраха да не признаят анексирането на четири украински района от Москва, както и завладяването на Крим през 2014 година

В резултат на това има вълна от дипломатическа активност и предложение на контракти, солидни заеми и вложения от други световни играчи.

Миналия май и петимата районни водачи участваха на първата среща на върха в Централна Азия в античната имперска столица на Китай Сиан.

Пекин им предложи заеми и вложения на стойност десетки милиарди долари.

Четири месеца по-късно те се срещнаха с президента на Съединените щати Джо Байдън в коридорите на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк.

Има астрономически облаги, генерирани от реекспорта на артикули с „ двойно предопределение “ като дронове, микрочипове, електроника, транспортни средства и всичко останало, което може да се употребява от военно-промишления комплекс на Русия.

„ Вторичните наказания, които Западът постанова на шепа централноазиатски компании, даже не могат да се нарекат ухапвания от комари “, сподели Илхамов. „ Те са безусловно неефективни, тъй като има десетки, в случай че не и стотици компании, ангажирани с директен експорт. “

Управляващите елити са изкушени да обогатяват посредством фиктивни компании, а Западът се опасява прекалено много да им се опълчи посредством налагане на самостоятелни наказания, сподели той.

Въпреки че районните държавни управления не разрешават износа на продукти с „ двойно предопределение “ за Русия, „ има доста способи да се заобиколи “ възбраната, сподели предприемач от Алмати, финансовата столица на Казахстан, пред Ал Джазира при изискване за анонимност.

Реекспортът за Русия на перални машини и хладилници, чиито чипове могат да бъдат преоборудвани за военна приложимост, полупроводници, компютри, фотоапарати, смарт телефони и слушалки – дружно със скъпи кожени облекла, парфюми и козметика – скочи внезапно във всяка централноазиатска страна република.

Друга изгода е нарасналото търсене на милионите трудови мигранти от Централна Азия, чийто неприятен съветски беше жигосан от Прилепин и чиито парични преводи набъбнаха макар случаите на насилствена готовност към украинските фронтови линии.

Очаква се броят на мигрантите да пораства единствено заради световното стопляне, изчерпването на водните ресурси в сухия район и пренаселеността – а Русия към момента остава техният главен магнит.

„ Няма разлика “

Пълномащабното навлизане на Русия в Украйна шокира централноазиатските държавни управления.

„ Това, което елитите схванаха, е непредсказуемостта на външната политика на Русия “, сподели пред Ал Джазира Темур Умаров, роден в Узбекистан анализатор от Carnegie Politika, мозъчен концерн в Берлин.

Но те скоро схванаха, че въпреки Западът да отхвърля Русия, той „ не възразява “ против личните им политически контакти с Русия, сподели той.

Само Казахстан, деветата по величина нация в света с население под 20 милиона души, се открои.

Шепа съветски политици се застъпиха за анексирането на северните казахстански райони, които са доминирани от етнически руснаци, а президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев внимателно разкритикува дейностите на Москва в Украйна.

Но четирите останали централноазиатски страни – Узбекистан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан – не граничат с Русия и за доста от техните поданици войната в Украйна е прекомерно надалеч.

Умида Ахмедова споделя, че не може да не помни диалога си с стара узбекистанка на базар.

„ Тя се чудеше: „ Защо тези руснаци не престават да се избиват един различен? “, сподели Ахмедова, първата жена режисьор на документален филм в Централна Азия, пред Ал Джазира.

„ За доста узбеки няма разлика сред руснаци и украинци “, сподели Ахмедова, чиито филми и фотоси едвам не я вкараха в затвора и която беше задържана и санкционирана за проукраински пикет през 2014 година

Царска Русия превзема Централна Азия до края на 19 век и нейните армии са предвождани от казашка конница от днешна Украйна и Западна Русия.

През 1924 година комунистическа Москва изпрати съименника на украинския президент Володимир Зеленски, Исак Зеленски, да начертае границите сред петте зараждащи се централноазиатски народи.

Той за малко оглавява Узбекистан, само че е екзекутиран през 1938 година по време на сталинската „ Голяма чистка “.

Етническите украинци бяха измежду тези, които избягаха от нацистката инвазия през 1941-45 година в западния Съюз на съветските социалистически републики, и доброволците, които възвърнаха Ташкент след 1966 година

Примамени от по-топлия климат, десетки хиляди останаха – само че бързо минаха на съветски в всекидневието.

Повече от три десетилетия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, меката мощ на Москва към момента е мощна в Централна Азия и доста западни младежи към момента гледат излъчвания на следени от Кремъл телевизионни мрежи и четат съветски вести онлайн.

Адолат Алиева, 34-годишна узбекистанка, която работи за компания, която създава спортно съоръжение в Дубай, е една от тях.

Тя приказва свободно британски, съветски и узбекски и е посетила повече от дузина страни като екскурзиант.

Но когато става въпрос за войната в Украйна, тя върви в ритъма на идеологическия тъпан на Москва.

„ Защо Украйна не влага в инфраструктурата на Крим? Защо подцени потребностите на своето население? “ тя попита Ал Джазира, повтаряйки една от мантрите на Кремъл. „ Зеленски флиртуваше със Запада. Защо обърна тил на братския съветски народ? ”

Но когато я попитаха кой стартира войната, която умъртви десетки хиляди, Алиева направи пауза и сподели: „ Не мога да отговоря на това. “