„Максимално прагматичен“: Как Централна Азия управлява войната на Русия срещу Украйна
Ташкент, Узбекистан – Сепаратистки военачалник, превърнал се в руски депутат, каза, че не се „шегува“, когато призовава Москва да анексира Узбекистан и други централноазиатски нации, чиито граждани се тълпят на север в търсене на работа.
„Аз искрено подкрепям простото анексиране на всички територии, от които трудовите мигранти идват при нас, за да ги научим на руски точно там, където са. Не тук, а в Узбекистан, например“, каза Захар Прилепин, писател, който се бори на страната на сепаратистите в района на Донбас в Украйна и сега е съпредседател на „Справедлива Русия“, прокремълска социалистическа партия, на пресконференция в Москва през декември.
Изявлението на Прилепин предизвика незабавни опровержения от Ташкент и Москва.
„Мненията, изразени с такава наглост, противоречат на международното право и здравия разум“, написа узбекският депутат Иномджон Кудратов в публикация в приложението за съобщения Telegram.
Думите на Прилепин „дори малко не отразяват официалната позиция на Русия“, каза говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, като похвали „всеобхватния, стратегически съюз“ между Москва и Ташкент.
През двете години, откакто Русия започна пълномащабно нахлуване в Украйна, всичките пет държави от бивша съветска Централна Азия промениха „съюзите“ с Москва и други сили – за да се възползват от тях икономически и политически.
Богатият на ресурси мюсюлмански регион от 75 милиона – състоящ се от Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Туркменистан – е разположен стратегически между Русия, Китай, Иран и Афганистан и неговите лидери трябва да се ориентират по своя път в толкова разнообразен квартал.
Остракизирана и окуцана от западните санкции, Русия се опитва да запази отслабващото си влияние в региона, който смята за своя мека корема, докато централноазиатските елити използват всяка възможност, за да повишат международния си авторитет и да напълнят хазните си.
„Страните от Централна Азия, включително Узбекистан, са разработили максимално прагматичен подход към войната“, каза пред Al Jazeera Алишер Илхамов, ръководител на Central Asia Due Diligence, базиран в Лондон мозъчен тръст.
Целта им е да „извлекат максимални печалби от ситуацията, създадена от войната, и в същото време да не започват конфликт с ключови глобални играчи“, каза той.
„Бих нарекъл тази ситуация най-циничната версия на многовекторната политика.“
Износ и мигранти
Регионалните лидери избраха да не признаят анексирането на четири украински региона от Москва, както и превземането на Крим през 2014 г.
В резултат на това има вълна от дипломатическа дейност и предлагане на договори, солидни заеми и инвестиции от други глобални играчи.
Миналия май и петимата регионални лидери присъстваха на първата среща на върха в Централна Азия в древната имперска столица на Китай Сиан.
Пекин им предложи заеми и инвестиции на стойност десетки милиарди долари.
Четири месеца по-късно те се срещнаха с президента на Съединените щати Джо Байдън в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Има астрономически печалби, генерирани от реекспорта на стоки с „двойно предназначение“ като дронове, микрочипове, електроника, превозни средства и всичко останало, което може да се използва от военно-промишления комплекс на Русия.
„Вторичните санкции, които Западът налага на шепа централноазиатски компании, дори не могат да се нарекат ухапвания от комари“, каза Илхамов. „Те са абсолютно неефективни, защото има десетки, ако не и стотици компании, ангажирани с транзитен износ.“
Управляващите елити са изкушени да обогатяват чрез фиктивни компании, а Западът се страхува твърде много да им се противопостави чрез налагане на индивидуални санкции, каза той.
Въпреки че регионалните правителства забраняват износа на артикули с „двойно предназначение“ за Русия, „има много начини да се заобиколи“ забраната, каза бизнесмен от Алмати, финансовата столица на Казахстан, пред Ал Джазира при условие за анонимност.
Реекспортът за Русия на перални машини и хладилници, чиито чипове могат да бъдат преоборудвани за военна употреба, полупроводници, компютри, фотоапарати, смартфони и слушалки – заедно със скъпи кожени дрехи, парфюми и козметика – скочи рязко във всяка централноазиатска страна република.
Друга полза е повишеното търсене на милионите трудови мигранти от Централна Азия, чийто лош руски беше заклеймен от Прилепин и чиито парични преводи набъбнаха въпреки случаите на принудителна мобилизация към украинските фронтови линии.
Очаква се броят на мигрантите да расте само поради глобалното затопляне, изчерпването на водните запаси в сухия регион и пренаселеността – а Русия все още остава техният основен магнит.
„Няма разлика“
Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна шокира централноазиатските правителства.
„Това, което елитите разбраха, е непредсказуемостта на външната политика на Русия“, каза пред Ал Джазира Темур Умаров, роден в Узбекистан анализатор от Carnegie Politika, мозъчен тръст в Берлин.
Но те скоро разбраха, че макар Западът да отхвърля Русия, той „не възразява“ срещу собствените им политически контакти с Русия, каза той.
Само Казахстан, деветата по големина нация в света с население под 20 милиона души, се открои.
Шепа руски политици се застъпиха за анексирането на северните казахстански региони, които са доминирани от етнически руснаци, а президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев предпазливо разкритикува действията на Москва в Украйна.
Но четирите останали централноазиатски държави – Узбекистан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан – не граничат с Русия и за много от техните жители войната в Украйна е твърде далеч.
Умида Ахмедова казва, че не може да забрави разговора си с възрастна узбекистанка на базар.
„Тя се чудеше: „Защо тези руснаци продължават да се избиват един друг?“, каза Ахмедова, първата жена режисьор на документален филм в Централна Азия, пред Ал Джазира.
„За много узбеки няма разлика между руснаци и украинци“, каза Ахмедова, чиито филми и снимки едва не я вкараха в затвора и която беше арестувана и глобена за проукраински пикет през 2014 г.
Царска Русия завладява Централна Азия до края на 19 век и нейните армии са предвождани от казашка кавалерия от днешна Украйна и Западна Русия.
През 1924 г. комунистическа Москва изпрати съименника на украинския президент Володимир Зеленски, Исак Зеленски, да начертае границите между петте зараждащи се централноазиатски нации.
Той за кратко оглавява Узбекистан, но е екзекутиран през 1938 г. по време на сталинската „Голяма чистка“.
Етническите украинци бяха сред онези, които избягаха от нацистката инвазия през 1941-45 г. в западния СССР, и доброволците, които възстановиха Ташкент след 1966 г.
Примамени от по-топлия климат, десетки хиляди останаха – но бързо преминаха на руски в ежедневието.
Повече от три десетилетия след разпадането на СССР, меката сила на Москва все още е силна в Централна Азия и много западни младежи все още гледат предавания на контролирани от Кремъл телевизионни мрежи и четат руски новини онлайн.
Адолат Алиева, 34-годишна узбекистанка, която работи за компания, която произвежда спортно оборудване в Дубай, е една от тях.
Тя говори свободно английски, руски и узбекски и е посетила повече от дузина страни като турист.
Но когато става въпрос за войната в Украйна, тя върви в ритъма на идеологическия барабан на Москва.
„Защо Украйна не инвестира в инфраструктурата на Крим? Защо пренебрегна нуждите на своето население?“ тя попита Ал Джазира, повтаряйки една от мантрите на Кремъл. „Зеленски флиртуваше със Запада. Защо обърна гръб на братския руски народ?”
Но когато я попитаха кой започна войната, която уби десетки хиляди, Алиева направи пауза и каза: „Не мога да отговоря на това.“
