Мощни донори успяха да изтласкат Клаудин Гей от Харвард. Но на каква цена?
Робърт Райх
Досега големи донори не са използвали толкова нагло финансовото си влияние, за да изгонят президентите от длъжност
- Вземете направо последните колони на Робърт Райх във вашата пощенска кутия
На фона на обвиненията в плагиатство и продължаващото възмущение сред основните дарители на Харвард заради предполагаемия й неуспех да осъди Хамас и да защити Израел, президентът на Харвард, Клодин Гей, обяви оставката си.
Тайният борд на надзорниците на Харвард, известен като „Корпорацията“, очевидно е настоявал за това.
„След консултация с членовете на Корпорацията“, пише Гей в писмото си за напускане, „стана ясно, че е в най-добрия интерес на Харвард да подам оставка, за да може нашата общност да се справи с този момент на изключително предизвикателство с фокус върху институцията, а не който и да е индивид.“
Президентството на д-р Гей е най-краткото в историята на Харвард от основаването му през 1636 г. Тя беше и първият чернокож президент на институцията , и втората жена, която ръководи университета
Не знам достатъчно, за да отговоря на обвиненията в плагиатство срещу нея, но си струва да се отбележи, че всички те очевидно идват от същия източник, чрез Washington Free Beacon, консервативно онлайн списание.
В изявление от 12 декември Корпорацията каза, че след провеждане на разследване на първия набор от такива обвинения, той е открил „няколко случая на неадекватно цитиране“ в две статии, които според него ще бъдат коригирани, но че нарушенията не са достигнали нивото на „неправомерно изследване“.
Особено обезпокоителен аспект от оставката на Гей се отнася до очевидното влияние на богати възпитаници на Харвард, които бяха ядосани на Гей, че не излезе по-ясно срещу Хамас и в защита на Израел.
Кенет Грифин – който спечели милиарди на Уолстрийт и е дарил повече от половин милиард долара на Харвард (300 милиона долара само тази година, достатъчно, за да накара Харвард да кръсти висшето си училище по изкуства и науки на негово име) – беше особено разгневен от изявление, направено от няколко студентски организации в Харвард малко след нападението на Хамас на 7 октомври, което държи Израел отговорен.
Грифин се обади на ръководителя на Корпорацията, Пени Прицкер, призовавайки Гей да вземе повече решителна позиция срещу тези студенти.
Бил Акман, друг възпитаник на Харвард и основен дарител, който оглавява гигантския хедж фонд Pershing Square Capital Management, поиска от Харвард да публикува списък с членове на студентските организации зад писмото.
В поредица от публикации в X (известен преди като Twitter) Акман каза, че иска да се увери, че той и други изпълнителни директори няма да „неволно наемат който и да е от техните членове”.
Сет Кларман, друг богат финансист и голям дарител, чието име краси сградите на Харвард, също даде да се разбере публично, че е разстроен от слабата реакция на Гей към нападението на Хамас и студентското писмо.
Лойд Бланкфейн, бивш главен изпълнителен директор на Goldman Sachs, каза: „Като се има предвид използването на името на Харвард от студентски групи, подкрепящи Хамас, беше сериозна грешка да не осъдим посланията на омразата по-бързо и категорично.“
Това е само частичен списък на основните дарители от Харвард, разгневени на Гей.
Гневът им се засили след изслушване в Конгреса на 5 декември, в което представителят Елиз Стефаник – самата тя завършила Харвард и бивш републикански консерватор, превърнал се в про-Тръмп Мага републиканец – нападна Гей, заедно с двама други президенти на университети – Елизабет Магил от Пен и Сали Корнблут от MIT.
Мога да разбера разочарованието на тези дарители. Но да се използва влиянието им, за да се принуди отстраняването на тези президенти на университети, е злоупотреба с власт
Към края на пет часа свидетелски показания Стефаник свърза арабската дума „интифада“ – термин, който обикновено се превежда на английски като „въстание“ – с „геноцид“, описващ престъпления на умишлено групово масово унищожение.
„Разбирате, че използването на термина ' интифада“ в контекста на израелско-арабския конфликт наистина е призив за насилствена въоръжена съпротива срещу държавата Израел, включително насилие срещу цивилни и геноцид над евреите?“ Стефаник попита Гей.
Гей не оспори определенията на Стефаник, но каза, че „този тип омразна, безразсъдна, обидна реч е лично отвратителна“.
След това Стефаник попита президентите дали призивите за интифада срещу евреите в кампуса нарушават кодексите на поведение или политиките за тормоз в техните университети.
Гей темпоризиран. „Може да бъде“, каза тя, „в зависимост от контекста.“
Макгил от Пен и Корнблут от MIT дадоха подобни уклончиви отговори на един и същи въпрос.
Те трябваше да отговорят недвусмислено и недвусмислено, че призивите за геноцид на която и да е група са нетърпими.
Четири дни след изслушването Макгил – също мишената на богати възпитаници за това, че не се обяви достатъчно силно срещу антиизраелските студентски демонстрации – беше принуден да подаде оставка.
Милиардерът от Уолстрийт Марк Роуън, главен изпълнителен директор на Apollo Global Management и председател от глигана на Penn's Wharton School, шумно призова за оставката на Макгил и помоли колегите дарители да спрат средствата.
Друг голям дарител от Пен, Джей Клейтън, председател на борда на Apollo, каза, че е възмутено, че неговата Алма матер е готова да приеме оратори, които критикуват Израел в полемични термини, но се забави да осъди нападението срещу Израел.
Мога да разбера разочарованието на тези дарители. Но използването на влиянието им, за да се наложи отстраняването на тези президенти на университети, е злоупотреба с власт. Това създава опасен прецедент за навлизане на мега-донори в живота на университетите.
То застрашава автономията на американските университети да определят сами как да постигнат правилния баланс между свободата на изразяване и реч на омраза,
Основният проблем е, че една от основните задачи на днешните президенти на университети е да събират пари.
Дори в Харвард, чието дарение превъзхожда всички останали, големите дарители са ухажвани – имената им са издълбани в мраморни фронтони, професорите са кръстени на тях, университетски почести са им връчвани.
За същото поради тази причина настоятелствата като Harvard Corporation са пълни с богати дарители. Не би трябвало да имат думата върху ежедневните операции на университетите, които ръководят, въпреки че те рутинно налагат вето на кандидати за президенти на университети, които поддържат възгледи, които намират за обидни.
И все пак до сега големи донори не са използвали толкова нагло финансовото си влияние, за да преследват президенти от длъжност за това, че не са успели да излязат толкова ясно, колкото донорите биха искали, по въпроса за речта или изразяването в кампуса.
Като евреин аз също не мога да не се тревожа, че действията на тези донори – много от тях евреи, много от Уолстрийт – биха могли да подхранват самия антисемитизъм, на който твърдят, че се противопоставят, въз основа на вековния стереотип за богати еврейски банкери, контролиращи света.
Робърт Райх, бивш министър на труда на САЩ, е професор по обществена политика в Калифорнийския университет в Бъркли
