Напрежението тлее в Южнокитайско море и насилието в Мианмар, докато Лаос поема председателството на АСЕАН
БАНКОК (AP) — Тлеещото напрежение в Южнокитайско море между Китай и няколко държави от Югоизточна Азия сега редовно предизвиква пряка конфронтация. Боевете в Мианмар срещу военното правителство, което завзе властта преди три години, нараснаха до такава степен, че повечето казват, че страната сега е в гражданска война.
Надеждите бяха големи, че Индонезия може да успее да направи значителен напредък в и двата въпроса по време на нейното председателство през 2023 г. на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия, използвайки влиянието си като най-голямата държава в блока, но беше постигнат малък напредък. Сега Лаос, най-бедната и една от най-малките държави в блока, пое ротационното председателство.
Докато външните министри се събират в Луанг Прабанг за първите за тази година срещи на най-високо ниво през уикенда, мнозина са песимисти, че АСЕАН може да предпази най-големите си предизвикателства от тлеене и разрастване.
„Имаше толкова много очаквания, когато Индонезия започна своето председателство и някои от тези очаквания се провалиха“, каза Шафиах Мухибат, експерт от Центъра за стратегически и международни изследвания в Индонезия.
„Така че с преминаването на Индонезия към Лаос, мисля, че очакванията са доста ниски по отношение на това, което Лаос всъщност може да направи.“
След като военните поеха контрола над Мианмар през февруари 2021 г. от демократично избраното правителство на Аун Сан Су Чи, АСЕАН — съставена от Индонезия, Тайланд, Сингапур, Филипините, Виетнам, Малайзия, Мианмар, Камбоджа, Бруней и Лаос — дойде с план за мир в „Консенсус от пет точки“.
Военното ръководство в Мианмар досега е игнорирало плана. В същото време хуманитарната криза се разраства, като повече от 2,6 милиона души са принудени да напуснат домовете си поради ескалиращо насилие, според ООН.
Индонезия, въпреки рекламирането на повече от 180 „ангажимента“ заинтересованите страни в Мианмар, не успя да постигне пробив.
Планът на АСЕАН призовава за незабавно прекратяване на насилието, диалог между всички заинтересовани страни, посредничество от специален пратеник на АСЕАН, предоставяне на хуманитарна помощ по каналите на АСЕАН и посещение в Мианмар от специалния пратеник за среща с всички заинтересовани страни.
„АСЕАН всъщност има много малко влияние върху Мианмар; Мианмар изобщо не се интересува от АСЕАН“, каза Мухамад Файзал от Института по отбрана и стратегически изследвания към Училището за международни изследвания С. Раджаратнам в Сингапур. „Не им пука за консенсуса от пет точки.“
По време на своето председателство на АСЕАН Индонезия създаде официален офис на специалния пратеник, увеличавайки ресурсите за позицията и ветеран лаоски дипломат който пое ролята, вече беше в Мианмар и се срещна с ръководителя на управляващия военен съвет и други висши служители. За да осигури приемственост в отношенията с Мианмар, Индонезия също създаде механизъм на тройката, съставен от предишния, настоящия и следващия председател на АСЕАН — в момента Индонезия, Лаос и Малайзия.
Тройката ще осигури „капацитет и подкрепа“ за Лаос през годината му като председател, което означава, че страната няма да трябва да се справя сама, каза Питър Хеймънд, бивш посланик на Съединените щати в Лаос от 2020 до 2023 г., който сега е в Азиатско-тихоокеанския център за изследвания на сигурността в Хавай.
„АСЕАН наистина има тежест само ако може да говори като една група... така че тази тройка е съставена специално от партньорите от АСЕАН със съгласието на Лаос“, каза той в Югоизточния център за стратегически и международни изследвания Подкаст на радио Азия през ноември.
„Мисля, че Лаос търсеше помощ.“
Все пак е вероятно Лаос да подходи към ситуацията в Мианмар от собствената си гледна точка като първата нация от АСЕАН след военното превземане, която споделя граница с страна, каза Фейзал.
„Те искат да запазят трансграничното сътрудничество в областта на сигурността с хунтата на Мианмар и смятат, че вероятно е в техен интерес да се уверят, че хунтата остава властта в Мианмар. Въпреки че в действителност това може да не е така“, каза той в телефонно интервю.
В момента армията на Мианмар губи позиции пред съгласувана офанзива, започната през октомври от три мощни милиции, които са оттогава към него се присъединиха няколко други в страната.
Вижда се, че Китай поне мълчаливо подкрепя първоначалната група, известна като Алианса на трите братства, произтичаща отчасти от нарастващото раздразнение на Пекин от процъфтяващата търговия с наркотици и друга престъпност през границата му с Мианмар. Освен това има силно влияние върху военните управници на страната.
Комунистически Лаос е една от страните от АСЕАН с най-тесни връзки с Пекин, така че ще бъде интересно да се види дали ще се опита да привлече китайска подкрепа за разрешаването на конфликта в Мианмар, каза Фейзал.
„Съвсем очевидно е, че както хунтата, така и другите групи се опитват да спечелят подкрепата или благоволението на Китай“, каза Фейзал.
Пекин твърди, че няма да се намесва в вътрешните работи на други държави, така че не е ясно дали ще иска да поеме по-голяма роля в опитите за прекратяване на конфликта в Мианмар, дори ако това беше приемливо за други членове на АСЕАН.
Много са затворени в морето спорове с Китай относно претенциите му за суверенитет над почти цялото Южнокитайско море, един от най-важните водни пътища в света за корабоплаване.
Филипините, Виетнам, Малайзия, Тайван и Бруней имат свои претенции върху острови, рифове и подводни ресурси в региона. Индонезия също изрази загриженост относно това, което вижда като посегателство на Пекин върху неговата изключителна икономическа зона във водите.
През 2012 г. Китай и АСЕАН се споразумяха за декларация за поведение в Южнокитайско море, опитвайки се да „повишат благоприятните условия за мирно и трайно разрешаване на различията и споровете“, но напоследък нямаше много признаци на добра воля.
Продължилият десетилетия териториален спор ескалира между Пекин и Манила миналата година, предизвиквайки страхове, че може да се изроди в голям конфликт, който може да включва Съединените щати, дългогодишен договорен съюзник на Филипините.
Корабите на китайската брегова охрана и придружаващите ги кораби използваха военни лазерни и водни оръдия срещу корабите на филипинската брегова охрана и снабдяването и предприеха опасни маневри близо до спорни плитчини, което накара Филипините да подадат голям брой дипломатически протести срещу Китай.
През декември Китай обеща да продължи военния си натиск върху Филипините, а филипинските служители стават все по-недоволни от това, което смятат за липса на подкрепа от други страни от АСЕАН.
Ситуацията е малко вероятно промяна под ръководството на Лаос без излаз на море, особено като се имат предвид връзките му с Пекин, каза Фейзал.
По време на миналото си председателство през 2016 г. Лаос успя да постигне баланс между всички страни, като излезе с компромис, който официалните лица по-късно се характеризира като правещо всички еднакво нещастни.
Въпреки това, Лаос, с население от 7,4 милиона, оттогава става все по-задължен на своя гигантски съсед на север, отбеляза Фейзал, с огромни суми дългове към китайските държавни банки за множество инфраструктурни проекти, включително нова високоскоростна железопътна линия в цялата страна.
„Те ще бъдат подложени на силен натиск от Китай, защото по същество са зависими от Китай за всичко“, каза той. „Вярвам, че вероятно просто ще се опитат да запазят статуквото – без да правят повече, а просто да поддържат това, което е там сега.“
