Посещението на Нетаняху в САЩ може да бъде от решаващо значение за споразумението за прекратяване на огъня. Но иска ли той?
Израелският министър председател Бенямин Нетаняху кацна във Вашингтон в понеделник с доста по-малко звук, в сравнение с би очаквал единствено ден по-рано.
Неговото дълго чакано посещаване – цялостно със срещи с висши американски чиновници и скъпо послание към Конгреса – в този момент безспорно ще бъде засенчено от зашеметяващото решение на американския президент Джо Байдън да се отдръпна от президентската конкуренция. Но защото подробните договаряния за преустановяване на огъня, ориентирани към превръщането на рамково съглашение в дефинитивна договорка, не престават в третата им седмица, визитата на Нетаняху към момента ще бъде от решаващо значение за вероятностите за преустановяване на огъня в Газа.
Високопоставени американски чиновници споделят, че договорката е наоколо, но вероятностите за сделка може да зависят от отговора на един основен въпрос: Нетаняху в действителност ли желае договорка?
Традиционната мъдрост в израелските медии, политика и по улиците на Тел Авив би ви споделила, че отговорът на този въпрос е не – че Нетаняху може да завоюва доста повече от удължаването на войната и доста повече да загуби, като я приключи.
Войната разреши на Нетаняху да отсрочи своя дял от отговорността за неуспехите, довели до офанзивите от 7 октомври, отхвърляйки апелите за нови избори с твърда военновременна решителност. Перспективите на неговата партия на идващите избори в действителност се усъвършенстваха през последните месеци. А десните съдружни сътрудници, които го държат на власт, заплашиха да избягат, в случай че Нетаняху подписа договорка, която поставя завършек на войната.
Дори Байдън каза, че „ има всички учредения “ хората да имат вяра, че Нетаняху удължава войната в Газа, с цел да остане на власт.
Има също индикации, че Нетаняху хвърля единадесети час спънки за реализиране на договорка. Той се отхвърли от основна израелска отстъпка по отношение на разрешаването на безграничен достъп на палестинците до северна Газа, която беше включена в последното предложение на Израел за преустановяване на огъня, и в този момент наподобява упорства Израел да резервира контрола над Филаделфийския кулоар, 14-километрова линия земя, която служи като буферна зона на границата сред Египет и Газа. И обществено неговата изразителност подкопава доверието в уговорката на Израел за реализиране на договорка, която може да постави завършек на войната.
И въпреки всичко Нетаняху и неговият договарящ екип също непрекъснато участваха в договаряния, като обменяха оферти с Хамас и приближаваха двете страни по-близо от всеки път до евентуална договорка. Все по-голяма част от израелската общност, водена от фамилии на заложници, упорства държавното управление да подписа договорка.
Малко откакто дойде във Вашингтон, Нетаняху се срещна с членове на фамилиите на заложниците, държани в Газа, и сподели, че договорка за обезпечаване на освобождението им може да е близо.
„ Условията да ги върнем са назрели по простата причина, че оказваме доста мощен напън върху Хамас “, сподели Нетаняху в понеделник, съгласно изказване от неговия кабинет.
Но един от членовете на фамилията сподели пред израелските медии, че срещата с Нетаняху „ не е била разговор “, добавяйки, че времето на визитата му „ не е уместно “, като се има поради разселването на израелците в северната и южната част на страната и обстоятелството, че към момента не е подписано съглашение за преустановяване на огъня.
„ Опитахме се да зададем редица въпроси на премиера. Той не се обърна толкоз доста към въпросите, а в действителност даде някакъв личен обзор, ” сподели Руби Чен, бащата на Итай Чен, 19-годишен американско-израелски боец, който беше погубен на 7 октомври и чието тяло беше отведени в Газа.
Съюзниците на Нетаняху упорстват, че той е сериозен в желанието си да подписа договорка за освобождение на заложници – тъкмо вярната договорка, която може да разреши на Израел да възобнови борбите в Газа.
Това напрежение ще бъде неизбежно в този момент, когато Нетаняху дойде във Вашингтон, където постоянно се е опитвал да укрепи позицията на Израел в Съединени американски щати, както и личната си политическа позиция вкъщи.
Въпреки че Нетаняху ще се стреми да показва поддръжката, която към момента има във Вашингтон (и овациите на болшинството от законодателите в Конгреса би трябвало да свършат работа), визитата му също е опция за висши американски чиновници и законодатели да упорстват, подтикват, подтикват и склонете го към договорка – както обществено, по този начин и частно.
Главен измежду тези, които желаят да създадат това, ще бъде президентът на Съединени американски щати, който ще се срещне лице в лице с Нетаняху тази седмица за първи път, откогато Байдън отлетя за Израел през октомври в трагична проява на поддръжка по време на война.
Топлината и съчувствието, които изпълваха въздуха по време на това посещаване през октомври, евентуално ще бъдат сменени от нещо доста по-мразовито.
Байдън става все по-критичен към войната на Израел в Газа – където повече от 39 000 палестинци са били убити съгласно палестинското министерство на опазването на здравето – а Нетаняху се съпротивлява на натиска на Съединени американски щати, постоянно обществено натискайки носа си към Белия дом.
Въпреки че поддържа мощна поддръжка за Израел, Байдън стана първият президент след Роналд Рейгън, който задържа някои американски муниции за Израел – спря доставките на бомби от 2000 паунда през май на фона на опасения за цивилни жертви в Газа.
Междувременно Нетаняху освен се опълчи на апелите на Съединени американски щати да обуздае израелските военни интервенции в Газа, само че употребява своето непокорство на апелите на Белия дом за въздържаност, с цел да укрепи политическата си позиция в Израел – в това число в тирада единствено дни преди пътуването си до Съединени американски щати, в който той приказва за отхвърли си да се подчини на натиска на Байдън да приключи войната и да се откаже от планувана атака в Рафа.
Решението на Байдън да се откаже от президентската конкуренция единствено два дни преди да седне с Нетаняху несъмнено ще измести още повече динамичността сред двамата мъже – по какъв начин тъкмо остава да забележим.
Нетаняху ще бъде първият задграничен водач, който ще седне на масата с настоящия на процедура сакат президент – въпреки и подобен, който към момента има шест месеца на поста, през които ще продължи да управлява външната политика на Съединени американски щати.
Освободен от рестриктивните мерки на електоралната политика и с по-внимателен взор към наследството си, по какъв начин в този момент Байдън ще подходи към Нетаняху, бъдещето на войната в Газа и политиката на Съединени американски щати по отношение на Израел? И доколко Нетаняху ще се почувства заставен да се вслуша в натиска на Байдън?