Протестите в американския кампус срещу израелския „геноцид“ дават надежда на студентите от Газа
На 21 април сърцето на Хала Шараф беше тежко, когато напусна семейството си в Газа, за да възобнови обучението си в Кайро, Египет.
След като оцеля в опустошителната война на Израел срещу обсадения анклав, тя се опасяваше, че светът е забравил за тежкото положение на нейния народ.
Газа е подложена на безмилостно израелско нападение като отмъщение за водената от Хамас атака срещу израелски общности и военни постове на 7 октомври, при която 1139 бяха убити и около 250 взети в плен.
В Кайро Хала видя видеоклипове на студенти, протестиращи в Съединените щати пред лицето на заплахи за отстраняване от работа и полицейски акции.
Студентът по медицина втора година беше изненадан. Тя очакваше, че западната публика бързо ще се умори от новинарския цикъл, когато отразяваше смъртта и разрушенията в Палестина, и никога не си бе представяла, че нейните американски връстници ще рискуват бъдещето си, за да призовават за прекратяване на огъня и за край на израелската окупация на Палестина.
„Изглежда, че само студентите ни подкрепят, но те ни карат да се чувстваме толкова обнадеждени, че отхвърляме това, което Америка и Израел ни правят“, каза Шараф, 20-годишен, пред Ал Джазира.
„Нашият глас“
Животът на Шараф е един от милионите палестински животи, преобърнати от войната на Израел срещу Газа, която уби около 35 000 палестинци, прокуди по-голямата част от своите 2,3 милиона души и постави семействата им извън Газа в агония на несигурност, докато търсят информация за своите близки такива.
„Никой не може да си представи какво преживяхме в Газа. Загубихме домовете си и [всичко, което е в основата] на нашето общество.”
Много палестинци заминаха за Египет, за да избягат от безмилостното нападение на Израел и предстоящото му нахлуване в Рафах на египетската граница, където се укриват най-малко 1,5 милиона палестинци, разселени от цяла Газа.
Четирима палестински студенти, които наскоро дойдоха в Кайро, говориха с Ал Джазира за студентските протести в САЩ.
„Чувствам, че тези студенти в Америка са нашият глас“, каза Захра ал-Курд, 19, палестинска студентка по медицина в Кайро.
„Дори и протестите да не променят ситуацията за нас сега, знаем, че това ще ни помогне в дългосрочен план.“
Ал Кърд казва, че е загубила 250 членове на семейството си, откакто Израел започна войната си срещу Газа.
През първата седмица на войната ал-Кюрд и семейството й избягаха в южната част на Газа, търсейки спасение от безразборните бомбардировки на Израел.
Но след тяхното пристигане бомба падна върху къщата до която бяха отседнали и сравни с земята квартала.
Ал Кюрд загуби 17 членове на семейството си при тази израелска атака, но тя оцеля.
„Лицето на майка ми беше твърде обезобразено, за да я идентифицира... и баща ми почина в болницата от нараняванията си около седмица по-късно“, каза тя пред Al Jazeera.
Загуба на фючърси и ментори
От 7 октомври Израел е унищожил или нанесъл щети на повече от 280 училища и всичките 12 университета в Газа.
22-годишният Мохамад Абу Гали си спомня как е гледал от прозореца си как израелската армия унищожава неговия колеж, Ислямския университет.
Той трябваше да се дипломира миналия семестър със степен по физика, но церемонията така и не се състоя поради войната.
„Бях вкъщи и от прозореца ми се виждаше много ясно какво се е случило с Ислямския университет. Когато [Израел] извършва масови бомбардировки – или килимни бомбардировки – това може да се види отвсякъде“, каза той пред Ал Джазира.
На 25 април Абу Гали напусна Рафах, за да се опита да завърши образованието си в Кайро. Оттогава той наблюдава отблизо демонстрациите в САЩ.
Той каза, че е бил развълнуван от вирусно видео на Ноел Макафи, ръководител на катедрата по философия в университета Емори в Атланта, Джорджия, която беше арестувана от полицията и вързана с цип, защото се опита да защити студентите в протестния лагер.
Стотици други университетски преподаватели в САЩ бяха арестувани за защита на студентски протестиращи и въоръжени до зъби полицейски отряди.
В Колумбийския университет в Ню Йорк професорите дори сформираха човешка верига, за да защитят студентите, въпреки заплахата да загубят работата и кариерата си заради действията си.
Абу Гали каза, че смелите професори в САЩ му напомнят за неговите собствени инструктори, много от които са загубили живота си в това, което правозащитни групи описват като израелски геноцид. Особено му липсва Суфян Тайе, президент на Ислямския университет, който беше убит заедно със семейството си в бежанския лагер Джабалия.
Тайе е един от 95-те университетски професори, убити от 7 октомври насам, според Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека (OHCHR).
„[Тайе] беше наистина невероятен професор“, каза нежно Абу Гали. „Той имаше толкова напреднали познания по количествена механика и напреднала математика … Обичах да посещавам часовете му.“
Прилика на надежда
Войната на Израел в Газа унищожи цяло общество и разби мечтите на едно младо поколение, според Тиа ал Кудва, млада студентка по медицина, която също е потърсила убежище в Египет.
Тя току-що беше започнала университет, когато започна войната, и се надяваше да завърши и да помогне за подобряване на претоварената здравна система в Газа – сега лежаща в руини, след като Израел повреди или унищожи десетки медицински съоръжения, включително 24 от 36-те болници в Газа.
„Сега промених предпочитанията си от желание да уча медицина към … международно право“, каза ал-Кудва, на 18 години, пред Al Jazeera.
„Разбира се, международното право не е променило нищо, но какво да правя? Или трябва да приема света като нечестен и несправедлив, или да бъда част от промяната.”
След като наблюдава студентските протести, ал-Кудва вярва, че има смяна на поколенията в начина, по който американците гледат на палестинската кауза и че протестите доказват, че много млади хора са ангажирани с прекратяването на потисничеството на Израел над палестинците, въпреки рисковете за тях.
„Не мога да повярвам, че полицията атакува мирни протестиращи в САЩ. Как е това демократично? Това, което се случва там, е фашизъм“, каза Ал-Кудва.
„Възхищавам се на студентите, които протестират. Те рискуват живота и бъдещето си за нас.“
Шараф, студент по медицина втора година, каза, че много палестинци от Газа оценяват солидарността на своите връстници в САЩ. Тя се моли демонстрациите да притиснат Израел да спре заявения си план за нахлуване в Рафах, където са нейните родители и близки.
„Студентските протести в Америка ме карат да се чувствам сякаш не съм сам“, каза Шараф пред Al Jazeera.
„Моето послание към тях е да запазят фокуса си върху Газа.
„Не забравяйте за Газа.“
