Путин води търговска война много преди да бомбардира Украйна. Коя страна печели?

Миналата година съветският президент Владимир Путин разгласи, че затваря Черно море за украински селскостопански експорт.

Привидно повода беше вторият опит на Украйна да осакати Керченския мост, основната артерия на Русия към Кримския полуостров и ключът към нейната логистика на муниции.

Мощна детонация, уловена от камера в дребните часове на 17 юли, остави част от пътната настилка да виси изкривено над Черно море.

През декември ръководителят на Службата за сигурност на Украйна (SBU) Васил Малюк удостовери, че SBU е създала дроновете Sea Baby, употребявани в интервенцията.

В възмездие Русия съобщи, че се отдръпва от съглашение, позволяващо транспорт на украинско зърно от Черно море, подписано година по-рано от Организация на обединените нации и Турция за попречване на глада измежду най-бедните в света.

Отбелязвайки отдръпването си, Москва стартира ракетна офанзива през нощта против украинските Одеса и Черноморск, две от трите пристанища, позволени за експорт на зърно според самодейността, унищожавайки силози за зърно, мазут и съоръжение за товарене.

Два дни по-късно Путин разкри същинската причина за смяната в тактиката си.

В инсцениран диалог със своя министър на земеделието Дмитрий Патрушев Путин сподели, че съветските фермери са изгубили 1,2 милиарда $, а съветските производители на торове - 1,6 милиарда $, което е почти половината от техния марж на облага, заради високите разноски за доставка, аварийни елементи и финансови транзакции. < img loading= " lazy " class= " aligncenter size-arc-image-770 wp-image-2608641 " src= " https://www.aljazeera.com/wp-content/uploads/2024/01/INTERACTIVE-WHO- CONTROLS-WHAT-IN-UKRAINE-1704891627.png?w=770&resize=770%2C770 " alt= " ИНТЕРАКТИВНО-КОЙ КОНТРОЛИ КАКВО В УКРАЙНА-1704891627 " data-recalc-dims= " 1 " />

Украйна също пострада от по-високите разноски за мореплаване, произлизащи от войната на Путин и спора в Газа, което принуди комерсиалния транспортен съд да заобикаля Африка.

Но Путин и Патрушев упрекнаха нарастването само на западните наказания.

Според Путин Русия е посочила " чудеса на устойчивост и самообладание ", надявайки се, че нейните задгранични сътрудници най-сетне ще стартират " изцяло да съблюдават контрактуваните и утвърдени параметри и условия ". Вместо това Русия пожъна „ надменност и безочливост, обещания и празно бръщолевене “, сподели той.

Въпреки че Западът в никакъв случай не е глобил съветското зърно или торове, аргументът на Путин е, че глобите против съветските банки и вноса на машини дейно глобяват селскостопанската промишленост.

Той също счита, че 200 000 тона съветски тор са били импровизирано блокирани в европейските пристанища.

Русия се опита да употребява сигурността в Черно море, с цел да анулира и глобите на Киев.

„ Той желае тръбопроводът за торове през Одеса да бъде отворен още веднъж “, сподели шефът на Киевското учебно заведение по стопанска система Тимофий Милованов пред Al Jazeera, имайки поради водопровод, издигнат през 1981 година, когато Украйна беше част от Съветския съюз, за ​​пренос на амоняк от TogliattiAzot цех на 500 км (311 мили) източно от Москва до Одеса за експорт.

Взрив извади от строя несъществуващия водопровод предишния юни. Русия упрекна Украйна в бойкот.

„ Няма метод Украйна да отвори още веднъж всевъзможен тип пренос през Украйна на какъвто и да е тип съветски артикули “, сподели Милованов. „ Русия е в пълномащабна война с нас и желаят да търгуват посредством нас. Това просто не е допустимо. “

Самата причина Русия да се съгласи със зърнената самодейност е да забави украинския експорт, счита Милованов.

Съгласно самодейността Русия имаше право да инспектира корабите със зърно, само че междинните дневни инспекции са намалели от 11 на пет до началото на предходната година, сподели Организация на обединените нации, което докара до спад на украинския експорт от 4,3 милиона тона през октомври до 1,3 милиона тона през май.

Това беше единствено най-новата тактичност в комерсиална война, която от дълго време предшества сухопътната война на Русия, сподели Милованов.

„ Путин стартира да слага... бариери пред търговията с украински селскостопански артикули от зърно до млечни артикули още през 2012 година “, сподели той. Русия „ би наложила избрани цени и те биха ги изоставили случайно “.

Правейки това, Путин употребява несигурността в оръжие, „ с цел да сковава вземането на решения в селскостопанските компании и да откаже вложения в потенциала “, сподели Милованов.

Изграждането на Керченския мост може да е част от тази комерсиална война.

Мостът „ главно отхвърли [достъп] на танкери с огромен размер, тъй че пристанищата в Азовско море станаха недостъпни за Украйна през 2016-2019 година Трябваше да възстановим нашите железопътни направления, с цел да минат през Одеса, тъй че фермерите на изток бяха ощетени от това “, сподели той.

Нито една от тактиките на Путин не проработи. Украинските артикули, основно селскостопански, стават все по-конкурентни с съветските. Износът е повишен от 33,5 милиарда $ през 2016 година до 63,1 милиарда $ през 2021 година, демонстрират данните на Световната банка.

Само пълномащабното настъпление промени това.

Войната на Путин коства на украинската стопанска система 29 % от брутния вътрешен артикул (БВП) и 14 % от нейното население. Износът на артикули се срина до 40,1 милиарда $.

Но селското стопанство на Украйна в този момент се възвръща, с рекордна годишна продукция от 80 милиона тона – 58 милиона тона от нея са зърно. Русия събра повече от два пъти повече зърно – 123 милиона тона – само че нейната територия е 28 пъти по-голяма от тази на Украйна, а популацията й е пет пъти по-голямо. Украйна е надалеч над тежестта на Русия.

Това е значимо, тъй като възходящият експорт на селскостопански артикули в този момент може да съставлява най-хубавата вяра на Украйна за гонене на войната.

Киев е изправен пред голям бюджетен недостиг от 43 милиарда $ тази година, с който финансовата помощ ще се оправи единствено отчасти, и е изправен пред политически спънки в Брюксел и Вашингтон. Киев би трябвало да усили оптимално приходите от експорт, а Русия се пробва да го умори от апетит.

„ Украйна, както демонстрират днешните събития, не може да разчита единствено на интернационалните грантове и заеми. Трябва самичък да печелиш пари “, сподели редакторът на одеския вестник Олег Суслов пред Al Jazeera.

„ Русия също схваща това. Желанието му да унищожи пристанищната инфраструктура е ориентирано към понижаване на потока от доходи от експорт към Украйна с вярата, че това ще дестабилизира вътрешната икономическа обстановка и ще посее суматоха измежду популацията “, сподели той.

Дългосрочната тактика е геополитическа, сподели Милованов.

„ Те желаят да извадят Украйна от пазара, с цел да могат да получат монополни позиции и по-късно да ги въоръжат или политизират. За Близкия изток доста опасения са продоволствената сигурност... Ако вашият главен търговски сътрудник е единствено Русия, тогава те имат прочут лост. “

Русия се пробва да наложи своето ембарго

В допълнение към атакуването на черноморските пристанища на Украйна, Русия изпрати дронове и ракети, с цел да унищожи кранове и силози в украинските дунавски пристанища Рени, Измаил и Вилкове и повреди камиони на фериботния пункт Орливка.

„ По този метод Русия се опита да показва, че не е съгласна с откриването на нов зърнен кулоар без нейно присъединяване “, сподели Суслов.

Според оценки на украинското държавно управление от август до края на 2023 година Русия е унищожила изцяло или отчасти към 180 уреди на пристанищната инфраструктура и 300 000 тона зърно.

„ На всичкото от горната страна Русия стартира да минира морския канал [от пристанищата на Украйна до Румъния] с регулируеми въздушни бомби “, сподели Суслов.

Русия също опита насила.

Той изстреля предупредителни изстрели по плаващия под флага на Палау Sukru Okan, търговски транспортен съд, на 14 август, до момента в който се опитваше да се приближи до румънското пристанище Сулина – главен пункт за разтоварване на товари, плаващи по река Дунав. Когато това не проработи, той се качи на него благодарение на хеликоптер Ка-29.

С изложеното на риск финансово избавление Украйна отблъсна ембаргото на Русия с удивителен триумф.

На 4 август нейните военноморски дронове нападнаха десантен транспортен съд от клас " Ропуча " Оленегорски Горняк, тъкмо отвън пристанището на Новоросийск, хипотетично безвредно пристанище, в което Русия беше преместила огромна част от основания си в Севастопол флот, откакто Украйна потопи флагманския си транспортен съд в Черно море през май.

Кадри на дневна светлина демонстрираха, че Olenegorsky Gornyak се накланя мощно към пристанището, до момента в който беше теглено в пристанището. Следващата нощ Украйна направи дупка в машинното поделение на съветски танкер с гориво южно от Керченския мост.

Тъй като и двете офанзиви се случиха край крайбрежията на Черно море на Русия, те потвърдиха изказванието на Украйна, че може да затвори Черноморския флот на Русия, да откаже достъп на Русия до нейните териториални води и да обезпечи безвреден кулоар за транспорт на товари, до момента в който доближи териториалните води на НАТО край Румъния и България.

Когато немски контейнеровоз Joseph Schulte, дружно с четири други търговски кораба, пътува безвредно от украинските пристанища до Истанбул на 15-17 август, Украйна го приветства като доказателство за триумфа на военноморската интервенция.

До края на 2023 година Украйна е изнесла 15 милиона тона артикули през коридора, две трети от тях селскостопански, през шестте месеца след пропадането на договорката с Русия, спрямо 33 милиона тона за цялата година, през която договорката беше налице. С други думи, отдръпването на Русия от черноморската зърнена самодейност на процедура не оказа никакво влияние.

И Украйна не е разчитала единствено на Черно море. Миналия август тя отвори нов граничен пункт към Румъния по поречието на река Тиса, като следва още.

През октомври украинският президент Володимир Зеленски разгласи нов експортен маршрут посредством железопътен превоз през Молдова и Румъния. Тъй като нейното въздушно пространство на НАТО беше ваксинирано против съветски офанзиви, Румъния също предложи разтоварване на зърно в своите дунавски пристанища Браила и Галац на шлепове, които да го отведат до пристанището Констанца на Черно море, където то може да бъде претрупано на океански кораби.

Пристанищните управляващи на Констанца обявиха, че са достигнали най-високия си експорт на зърно предходната година с помощта на украинското зърно.

Русия не призна провалянето. Той нападна кораби с ракети, с цел да увеличи цените на товарите.

Една такава офанзива против танкер под либерийски байрак предишния ноември умъртви моряк и увеличи цените с 20 $ за звук за една нощ. Обединеното кралство се притече на помощ, като контракти с 14 корабни застрахователни компании специфичен механизъм за понижение на застраховката за боен риск.

Украйна към момента не е излязла от равнищата.

Нейните конвои с камиони до пристанищата на Европейския съюз срещнаха локална опозиция от фермери и водачи на камиони, които се сблъскват с конкуренция от по-евтини украински артикули и услуги. Успехът на Украйна в износа на зърно разреши международните цени да паднат, трансформирайки я в жертва на личния си триумф. Земеделските производители на пшеница в Украйна са работили на загуба от 36 $ на звук, заяви украинското министерство на земеделието. А настъпването на зимата може да докара до механични и свързани с времето проблеми с потенциала за експорт.

Все отново възходящият дял на Украйна от международния пазар значи, че тя печели комерсиалната война на Русия макар ембаргото. Министерството на земеделието на Украйна съобщи, че общият му експорт предходната година е бил със 7 % по-висок като стойност спрямо 2022 година, достигайки 23 милиарда $, а износът на зърно се е нараснал от 37 милиона тона на 43 милиона тона.

„ [Украйна] се трансформира в конкурентен състезател и в случай че погледнете развиването на каузи на международния експорт, Украйна имаше 1-2 %, а в този момент в първите пет зърнени култури има 5, 8 от време на време 13 % ”, сподели Милованов.

Резултатите може да повлияят на украинския оптимизъм. „ Мнозина смятаха, че войната ще завърши през 2023 година “, сподели Суслов.

„ Въпреки това има вяра. Украинците имат вяра в своите въоръжени сили, имат вяра в противовъздушната защита. Те имат вяра в поддръжката на сътрудниците. И се надяват, че загубите в жива мощ и военна техника, които Русия получи до края на втората година от войната, най-сетне ще доближат тези сериозни стойности, които ще принудят агресора да се опомни и да спре клането. ”