Раят на контрабандистите на границата между Тунис и Либия страда, тъй като затварянето задушава търговията

Нищо не се движи изключително в Бен Гуардейн, споделя Мохамед.

Павилионите за промяна на пари стоят безмълвни, а специфичните пазари край крайбрежията на соленоводните заливи, които минават по пътя към тунизийския граничен град, са празни, използваха се за продажба на артикули, импортирани в Либия и промъкнати в Тунис.

Нищо не се движи, повтаря Мохамед.

Близкият тунизийски граничен пункт с Либия остава затворен, както беше след насилието в края на март от либийската страна на границата. Официалната причина за затварянето е механически ремонт.

Бяха избухнали боеве сред силите, лоялни на либийските амазиги, които значително направляваха пресичането след революцията от 2011 година, и силите на Министерството на вътрешните работи на Триполи, което затвори пропуща до 20 март. Не е извънредно конфликти сред милиции и даже революция, са станали съвсем естествени за множеството либийци след революцията от 2011 година, а граничната зона е дива.

Бен Гуардейн се бори, споделя Мохамед. По един или различен метод съвсем всички в града разчитат на търговията – законна и нелегитимна – от Либия.

В четвъртък чиновници от Либия и Тунис би трябвало да посетят граничния пункт в Рас Джедир и да отбележат повторното му отваряне след компромис сред воюващите фракции, с посредничеството на либийското министерство на защитата. Мнозина в Ben Guardane се надяват това да докара до обновяване на търговията, само че малко на брой имат вяра в това.

Търговците и контрабандистите

Бен Гердан разчита на границата. От дните, когато локалните племена са ескортирали транссахарски кервани през територията, до установяването на границата през 1910 година, законната и противозаконната търговия е била виталната мощ на граничния град.

През идващите години търговията, търговците и контрабандистите се утвърдиха в тъканта на региона, до неотдавна им даваха независимост на деяние както от колонизаторите, по този начин и от последващите държавни управления в подмяна на обезпечаването на нестабилния граничен район, всичко това без разноски за страната.

Това се промени от към 2014 година нататък, защото бойци на ИДИЛ,  подхранвани в огромна степен от доброволни новобранци от Тунис, превзеха елементи от Либия, в това число Сирт, родното място на Муамар Кадафи.

През 2016 година групата се опита да нахлуе в Тунис и бойци на ИДИЛ щурмуваха Бен Гуердан, единствено с цел да бъдат отблъснати от тунизийските сили за сигурност, които останаха отвън боевете, като всъщност сложиха завършек на огромна, въпреки и не цялата, автономност на града.

Сигурността от тунизийска страна в този момент се ръководи значително от страната, до момента в който либийската страна се ръководи от сили на племето амазиги от крайбрежния град Зувара, чиито връзки с интернационално приетото държавно управление в Триполи в най-хубавия случай са хлабави.

Контролирането на Рас Джедир би било значимо за всяка от фракциите или въоръжените групи, които се борят за власт в Либия.

Когато беше отворен, всеки ден през Рас Джедир минаваха километри камиони, пренасящи всичко - от търговски артикули до промишлени товари, създадени на далечни пазари за тунизийски клиенти, доставяни с кораби до либийски пристанища покрай Триполи или надалеч като Мисрата, с цел да избегне тежките тунизийски вносни мита, преди да бъде превозен с камиони през Рас Джедир в Тунис.

Около тях тичаха безбройните камиони с бордови платформи, отличителни с усиленото си окачване, пренасящи разнородни артикули като капаци за мобилни телефони до раници Hello Kitty до пазарите в цялостен Тунис.

Включване в действието

Поставянето на действителна стойност на общите артикули, преминаващи сред Либия и Тунис през Рас Джедир, е невероятно.

Въпреки това либийският министър на вътрешните работи Имад Трабелси евентуално не е преувеличавал доста през март, когато назова Рас Джедир „ един от най-големите контрабандни центрове в света “, оценявайки цената на стоките, преминаващи нелегално там, на „ 100 милиона $ на седмица “.

„ В неприятен ден на всички места до 300 камиона, 5000 коли и 10 000 души могат да преминат границата при Рас Джедир. Това е в неприятен ден. По отношение на данъчното облагане и подкупите приказваме за доста съществени пари “, сподели пред Ал Джазира Хамза Меддеб, теоретичен помощник в Близкоизточния институт Карнеги, който е писал доста за границата.

Това, че държавното управление на Триполи ще се опита да изтръгне контрола над скъпия пътно-пропусклив пункт, беше съвсем неизбежно.

Въпреки че конфликтите сред бойците на Zuwara и силите, лоялни на Министерството на вътрешните работи, може да са били повода за последното му затваряне, аргументите да остане затворен толкоз дълго време евентуално са многочислени.

„ Може да е съвсем всичко “, продължи Меддеб. „ Това може да се дължи на разногласието на Абдул Хамид Дбейба [временно изпълняващ длъжността министър-председател на Триполи, в очакване на от дълго време обещани избори] с Централната банка, която в действителност му няма доверие и го е оставила без финансиране.

„ Възможно е либийските средства, които към момента се държат в тунизийски банки след революцията, до които те не им разрешават достъп без доказателство от кое място идват. Причините може да са и по-далеч. И Триполи, и Тунис имат интернационалните съдружници, които са противници, като ОАЕ и Турция.

„ Буквално, може да е всичко “, сподели той.

Законодателите в столицата на Либия, вкарани в борба за легитимност с конкурентния източен парламент в Бенгази, евентуално считат, че управлението на скъп народен актив като Рас Джедир ще ускори упоритостите им за интернационално доверие.

За амазигите, потиснати брутално по времето на Кадафи, контролът върху пресичането и други активи, като петролната платформа в Мелита, съгласно анализаторите е за опазване на тяхното бъдеще и това на техния народ, защото е политическо въздействие.

След десетилетия на репресии, амазигите бяха измежду първите либийци, които хванаха оръжие и се причислиха към водената от НАТО коалиция против Кадафи през 2011 година Последвалите години им донесоха малко, само че спомагателна неустановеност.

През всичко това обаче минава поток от мощно субсидирано либийско гориво и противозаконните мрежи, които го придвижват оттатък границите на северноафриканската страна.

Въпреки че е богата на нефт, Либия към момента внася огромна част от своето рафинирано гориво, което по-късно се продава на жителите на доста понижена цена.

Според едногодишно следствие на Bloomberg на всички места до 40 % от горивото, импортирано в Либия, се препродава на други страни, като Европа (през Малта), Турция, Судан и Тунис през Рас Джедир.

„ Контрабандата се е трансформирала в част от либийската стопанска система, изключително в пограничните региони “, сподели Джалел Харчауи от Royal United Service Institute. „ Нередовните загуби на гориво през границата даже не се регистрират или правят оценка от [NOC] на Националната петролна компания.

„ Вероятно, в случай че сте отпред на NOC, хора с връзки с контрабанда са ви помогнали да бъдете сложени там “, сподели той.

„ Неотдавнашният опит на държавното управление на Дбейба и неговото Министерство на вътрешните работи да завладяват граничния пункт беше в най-хубавия случай слаб и муден “, сподели той.

„ Изминаха седмици, откогато чиновници в Министерството на защитата съумяха да реализират помирение сред амазигите и Министерството на вътрешните работи. Служители на защитата... просто желаят непоклатимост. Що се отнася до Тунис, те просто желаят да видят границата си назад и потокът от артикули, в това число контрабандно гориво, да се възобнови. “

За Мохамед, при започване на 30-те години и разчитащ на нередовната работа, която границата носи, малко от това има значение.

Той просто чака градът му да се върне към живот.