Рестартираното Mean Girls е просто изперкала имитация на величие: ФЛОРА ГИЛ се забавлява, но римейкът на Тина Фей в крайна сметка е копие, което мирише на предизвикваща скука мързел
Ангури Райс играе ролята главната героиня Кади Херон в рестартираната версия на Mean Girls
Подобно на Матилда и лилавия цвят, Mean Girls се превърна от много обичан филм в хит сценичен мюзикъл… и след това отново да бъдеш филм на мюзикъла. От трейлъра може да не разберете това. Всъщност зрителите в Америка се оплакват, че са били подмамени да гледат филма, без да знаят, че съдържа пеене.
Не че всички музикални адаптации са лоши. Най-общо казано, аз съм голям фен, но научих, че могат да направят много обичана история много по-добра (както с Les Miserables) или много по-лоша (никога няма да си върна онези два часа, които прекарах в гледане на Lord of the Rings: Мюзикълът). Така че останах да се чудя колко близо до оригинала ще бъде този изпълнен с песни римейк.
Отговорът? Това е почти сцена за сцена повторение на оригинала, действието се развива само през 2020-те години.
Оригиналният състав от 2004 г. на Mean Girls Лейси Чалбърт, Линдзи Лоън, Рейчъл Макадамс и Аманда Сефрид
В оригиналния филм г-жа Лоън изигра домашно обучаващата се тийнейджърка Кади (актрисата на снимката с колегата Даниел Францезе)
Няма риск от спойлери, защото или сте гледали оригинала (и така ще сте запознати с 60 процента от сценария на новия филм), или не сте – в който случай трябва да пропуснете римейка и вместо това гледайте версията от 2004 г.
Флора Гил облече розово, за да гледа римейка на Mean Girls от 2024 г.
Проблемът , по ирония на съдбата, е, че едни и същи творчески ръце са и на двете. Когато се правеше „Мюзикълът Матилда“, имаше странния гений на комика Тим Минчин начело, за да предложи нова гледна точка към филмовата адаптация на Дани Де Вито от 1996 г. на класиката на Роалд Дал.
Но това е музикален филм на Тина Фей, адаптиран от сценичен мюзикъл на Тина Фей, който сам по себе си е адаптиран от филм на Тина Фей.
Сякаш тя просто е погледнала работата си върху оригинала и е решила: „Всичко това е смешно, нека го запазим." За съжаление, докато филмът продължава, за суперфен като мен това мирише на скука- предизвикване на мързел, а не обобщение на комичния гений.
На практика всеки добър момент е копие отпреди 20 години; почти няма нови удоволствия, на които да се насладя и прегърна. Наистина се чувства по-малко като рестартиране, отколкото като изперкала имитация на величие. Сякаш децата от гимназиален мюзикъл изнасяха пиеса „Зли момичета“.
Пеенето беше добро, признавам го; Рене Рап, която играе Реджина Джордж, и Аули Кравальо (преди известен с озвучаването на Моана във филма на Дисни), която играе Джанис, бяха отцепилите се звезди и аз напълно очаквам да видя техния метеоритен възход. Но тяхното пеене е много по-добро от песните. Сигурен съм, че гледането на сценично шоу на живо в театър е вълшебно, но това не се вижда на екрана, където производствените стойности не се чувстват по-впечатляващи от финала на сезона на телевизионното шоу Glee.
Бях свършил наполовина и бях готов да тръгна, когато автобусът най-накрая блъсна главното зло момиче Реджина Джордж.
Може би си мислите, че нищо от това не би притеснило днешните тийнейджъри. И все пак, като много от поколението Z, моята 16-годишна сестра Едит е обсебена от културата на деветдесетте и нулата (тя е гледала „Приятели“ повече пъти от мен). Така че подозирам, че и това не-рестартиране няма да се отрази на тях.
Положителната страна е, че производителите са модернизирали настройката добре. Има свят, в който можеха да превърнат „Burn Book“ на филма (кучлив лексикон със снимки и злобни коментари за съученичките от титулярните „Зли момичета“) в Twitter акаунт и всички да гласуват за това кой има най-много „кири“ ( това е "харизма" за над 40-те) в края на годината танц. Но проницателно само „готината мама“ отчаяно хвърля модерен жаргон като „убий“ и собствения си нов хаштаг.
Вместо това актуализациите са фини – парчетата към камерата от оригинала работят перфектно сега като TikToks и дори има няколко камея от добре известни инфлуенсъри. След това, разбира се, има и други добре дошли корекции, които отбелязват променящата се чувствителност: да наречеш някого лесбийка вече не е обида, да се изкараш да изглеждаш глупав, за да привлечеш момче, се извиква и целият явен расизъм на първия филм за щастие отсъства.
Въпреки критиките ми, все още се забавлявах. Половината от любовта ми към оригинала е в спомените ми да го гледам с приятелите си, да имам общ лексикон. Никога нямаше да гледам първия филм в киното с малката ми сестра, но ще я заведа да гледа тази версия, брадавици и всичко останало. Всичко, което може да ни отвлече и двамата далеч от съответните ни устройства и да ни накара да си направим спомен върху кашони пуканки, е напълно привлязло в книгата ми.
