Руските сили се приближиха до ключовия украински град Покровск. Но бягството е трудно – дори за тези, които могат да си го позволят

Празните кутии се натрупат на пода, до момента в който Халина преглежда медицинския си комплект, изважда опаковки с хапчета и изхвърля всички ненужни опаковки. Тя не може да си разреши да губи място. Тя бяга и пътуването й е дълго и рисковано.

Халина, 59, и нейният брачен партньор Олексей, 61, са от Селидове, град на юг от Покровск, който е покрай сегашния епицентър на войната в Източна Украйна. Те отлагаха заминаването си колкото можеха, оставайки даже откакто всичките им другари си отидоха, надявайки се нещата да се извърнат към по-добро.

Но преди няколко дни всичко се промени.

„ Бомбардировката беше на всички места към нас, цяла нощ. Нашата къща е към момента непокътната, само че няма да е за дълго. Всичко останало е развалено “, сподели Халина пред CNN. „ Нашите бойци пристигнаха и ни водиха “, добави тя.

Медицинска сестра и миньор, двойката е измежду десетки хиляди украинци, бягащи от Покровск и близките градове, защото става все по-вероятно градът да се трансформира в идващото основно полесражение на войната в Украйна.

Руските сили се доближават към града от седмици, само че обстановката стана сериозна през последните дни. Москва упорства интензивно да превземе Покровск, даже когато се бори да овладее украинското навлизане в граничния регион на Курск.

Покровск е стратегическа цел за Москва. Руският президент Владимир Путин даде да се разбере, че задачата му е да завземе всички източноукраински райони Донецк и Луганск. Покровск се намира на основен продоволствен път, който го свързва с други военни центрове, и образува гръбнака на украинската защита в частта от Донецка област, която към момента е под контрола на Киев.

Фронтовата линия към този момент е толкоз близо, че боевете се чуват в центъра на града. Несъмнените дълбоки удари на детонации се чуват от предградията. От време на време има свистене на украински контраудари, изстреляни от по-навътре, преминаващи над града, пробвайки се да ударят съветските позиции на изток.

Сергей Добряк, ръководителят на военно-цивилната администрация на Покровск, работи безкрай през последните дни, обезверено се пробвайки да убеди хората да се изтеглят, преди да стане прекомерно рисково или даже невероятно да се направи това.

„ Повечето хора напущат непринудено, някои би трябвало да убедим. Започнахме наложителна евакуация за фамилии с деца тази седмица “, сподели той и добави, че към 1000 души напущат всеки ден.

Но бягството не е елементарно – даже за хора, които могат да си го разрешат.

31-годишната Арина обезверено желае да напусне Покровск. Тя и брачният партньор й работеха като зъболекари в Селидове, където в този момент е прекомерно рисково да се отиде.

Те се борят да намерят място за живеене. Проблемът наподобява е техният наследник Дейвид, малко дете.

„ Започнахме да събираме багажа седмица преди да разгласят наложителна евакуация (и) търсим апартамент, само че никой не желае да даде апартамент на хора с деца, на бежанци “, сподели тя пред CNN.

„ Чувството е като че ли децата се считат за животни, изключително в случай че са по-малки от три. Хазяите позволяват единствено деца над шест или седем години или оферират ужасни жилища на каквато цена изискат “, сподели тя, седнала на люлка на пуста детска площадка в Покровск.

Дейвид си играеше в пясъчника, без да обръща внимание на протичащото се към него. Той заряза сандалите си и тичаше в близост необут, изглеждайки доста благополучен, че има всички играчки единствено за себе си.

Арина го заведе на детската площадка, с цел да го защищити от хаоса вкъщи, преструвайки се, че всичко е както би трябвало. В слънчева лятна събота детската площадка нормално е цялостна със фамилии с деца. Но в този момент в Покровск нищо не е обикновено.

Дейвид е съвсем на 3 години, роден единствено няколко месеца преди началото на пълномащабната инвазия. Той не знае нищо друго с изключение на войната. „ Той стартира да реагира на детонациите едвам преди два месеца. Казвам му, че е фойерверк, не желая да му споделям какво се случва. Но аз съм написала „ Има война “ в бебешкия му албум “, сподели тя със сълзи, наводнени в очите й. Арина бързо ги избърса, не искаше Дейвид да я види да плаче.

Хората би трябвало да продължат да живеят, сподели тя.

Както за доста други в региона, по този начин и за Арина войната не стартира преди две години и половина. Тя беше в здравно учебно заведение в Донецк през 2014 година, когато Русия принудително анексира Крим и спонсорираните от Русия сепаратисти превзеха огромни елементи от районите Донецк и Луганск. Около 2 милиона души, в това число Арина, бяха принудени да изоставен домовете си.

„ Свикваш (да бягаш). И е извънредно, че можете да свикнете с такова нещо. През цялото време би трябвало да се адаптирате към нова действителност. Първо изпадаш в меланхолия и суматоха. Опитайте се да започнете живот на ново място. Живееш и живееш и по-късно се събуждаш в пет сутринта от (ракети и ракети) прелитащи над главата ти “, сподели тя.

Полицейският офицер от Донецка област Павло Дяченко прекара последните няколко седмици в съгласуване на евакуациите от Покровск и други градове в региона.

Той сподели, че главният му проблем е, че на доста хора това към момента не наподобява толкоз неприятно. В съпоставяне с изображения от други атакувани градове, Покровск към момента е релативно спокоен. Хората тук имат рутина. Те са на открито и в близост заран, получават хранителни запаси и извършват задания. До средата на следобяд улиците опустяват. Всички тук знаят, че дроновете най-вероятно ще нападат по-късно денем.

Повечето огромни супермаркети и магазини към този момент са затворени, само че по-малките компании остават отворени - в това число дребен ресторант, известен измежду локалните, който е благосъстоятелност на Юлия, 34.

Тя и фамилията й – брачен партньор и щерка – са събрани и подготвени да си тръгнат. Те затвориха другия си ресторант в Покровск, само че оставиха отворен този в центъра на града.

„ Продължаваме да работим. Ние работим, имаме клиенти, наши чиновници, които живеят тук, тъй че ще останем известно време, несъмнено, че няма да останем до самия край. Няма да чакаме до ужасния обстрел. Но към този момент е�