Сирийски изгнаници преследват мъчителите на Асад в завладяващ трилър в Кан
„ Пътеката на призраците “, която отвори страничната лента на Седмицата на рецензията в Кан тази седмица, наблюдава преследването на сирийски заточеник на индивида, който го е измъчвал по време на гражданската война в страната. FRANCE 24 беседва с френския режисьор Джонатан Миле, чийто впечатляващ дебют в Кан показа един от първите шлагери на фестивала.
Далеч от грабващите заглавия празненства на холивудските титани, откриването на ярки нови гении е за доста киномани същинското наслаждение в Кан. Такава е и способността на киното да се рови под цикъла на новините, изследвайки към момента отворените рани от войни, които са били прогонени от други, по-скорошни спорове.
„ Пътеката на духовете “, мощният пълнометражен приказен дебют на режисьора Джонатан Милет дава отговор и на двете кутии. Вдъхновен от действителни събития, той наблюдава напъните на сирийски заточеник да наблюдава индивида, който е измъчвал него и безчет други в прословутия сирийски затвор Седная, наименуван от деятелите „ кланицата за хора “.
Френско-тунизийският артист Адам Беса показва ужасно осъществяване в ролята на Хамид, наскърбен някогашен професор от Алепо, обхванат от тъга по загубата на брачната половинка и щерка си и копнеещ за някаква форма на обезщетение. Той е част от подземна клетка от бежанци и деятели, които поддържат секрети онлайн чатове посредством мултиплейър видеоигра, пробвайки се да проследят поддръжниците на Башар ал-Асад, укриващи се в Европа, и да ги изправят пред правораздаването.
Следата води Хамид в Страсбург в източна Франция, където той се убеждава, че някогашният му изтезател е приел самоличността на студента Сами Хама, изигран от също толкоз страхотния Тауфик Бархом. Проблемът е, че Хамид е бил със завързани очи по време на побоищата в пандиза и би трябвало да разчита на други сетива, с цел да разпознае гласа, стъпките или миризмата на своя изтезател.
Опашката скоро разкрива бездна в съответния им опит на заточение на Запад, като Сами се слива доста добре, до момента в който Хамид е арестуван от контузия. И до момента в който войната се проточва и Асад се вкопчва във властта, повишавайки вероятността справедливостта в никакъв случай да не бъде въздадена, Хамид е изправен пред трудно решение дали да вземе нещата в свои ръце.
И на филмовия фестивал в Кан Украйна се бори за
Повече от просто вълнуващ трилър, „ Пътеката на призрака “ е и завладяващо и сензитивно проучване на героите, което ловко визира тематиките на заточение и контузия, които Милет към този момент изкопа в по-ранната си документална работа. Той приказва с FRANCE 24 за оправянето с толкоз тежки тематики във кино лентата и решението си да се насочи към жанровото кино.
И преди сте работили върху бежанците и тематиката за изгнанието. Как избрахте тъкмо тази история?
Първоначалният проект беше да се направи документален филм за бежанците от войната и контузията. Прекарах повече от две години в интервюиране на хора, травматизирани от войната, слушайки техните въздействащи и мъчителни разкази за отнемане от независимост, изтезания и разрушени животи. Но не можах да намеря метод да ги фотографирам, да нареждам камерата, който да оправдае техните истории. Тогава чух за тези секрети групи, които наблюдават военнопрестъпници, и незабавно бях изумен. Тяхната същинска история е обвързвана с желанието ми да направя филм, който да споделя сетивно прекарване за шпионаж и гонене на хора.
Затова ли избрахте художествена литература, и в действителност жанров филм, пред документален?
Фантастиката ми се стори най-хубавият метод да предам силата на техните истории, да придам наличие на това, през което са минали в пандиза. Те бяха в цялостен мрак, разчитайки единствено на допиране и подушване. Те си спомниха по какъв начин биха усетили нещата, регистрирайки стъпките на своите пазачи и всичко останало. Изискваше се характерен вид фрагменти, звуци и монтаж, с цел да се опита да съобщи това сетивно преживяване. Целта ми беше да опиша тяхната история от мощно субективна позиция, предлагайки друг ъгъл спрямо, да речем, публицист, който написа в детайли документиран материал.
Сирия получава доста малко отразяване в днешно време, като медиите са фокусирани върху други войни. Може ли киното да запълни празнината?
Войната получи огромно отразяване през първите години, по-късно фокусът се реалокира върху бежанците, които се насочват към Европа, а в този момент медиите продължиха напред. Киното е по-малко обвързано с тази временност, тази близост. Това е повече за намиране на способи да се опишат нещата по друг метод. Като казахме това, в този съответен случай ние в действителност работихме в крайник с новините. Когато започнах да пиша кино лентата, напъните за търсене на военнопрестъпници към момента се проявяваха. Започнахме да снимаме тъкмо когато започнаха първите процеси в Германия. И когато приключихме кино лентата, Франция преди малко беше издала заповед за арест на Асад.
[Бележка на редактора: през януари 2020 година немски съд осъди някогашен офицер от сирийската войска на пожизнен затвор за закононарушения против човечеството, в първото наказателно дело в света, заведено за водени от страната изтезания в Сирия.]
Онлайн чатовете сред членовете на клетката допускат възходящ боязън, че няма да има форма на правдивост. Това нещо ли стана от вашите изявленията с бежанци?
Причината, заради която тези секрети кафези бяха основани, е, че съветското и китайското несъгласие в Организация на обединените нации дейно осуетиха всевъзможен тип интернационална интервенция. Така че през цялото време има това възприятие за безотговорност, този боязън, че правораздаването в никакъв случай няма да бъде раздадено. Сирийски режим ми описа за срещата си с някогашния си изтезател в берлински супермаркет. Виждаше, че документите на мъжа са изрядни, че всичко е наред за него и че никой няма да си направи труда да разбере кой е в действителност или да го изправи пред правораздаването. Ето за какво тези групи се образуваха, достигайки до юристи и събирайки доказателства за бъдещи процеси.
Друго нещо, което ме интересуваше, беше тяхната алтернатива, страхът им, че в случай че оповестят на управляващите, че измежду бежанците има сирийски нарушители, тогава Европа ще затвори границите си.
Всеки от героите във вашия филм е на доста разнообразни стадии от своята интеграция – противоречие, което сте изследвали преди във вашата документална работа. Беше ли значимо за вас да продължите тази нишка във вашата белетристика?
От самото начало моите филми описват истории за заточение, лагери за задържане, миграционни направления и идване в непозната страна. Моята цел постоянно е била да описвам обособени истории, да отида оттатък нереалните фигури, показвайки по какъв начин всяка история на заточение е неповторима. Една от задачите на този филм е да покаже, че всяко заточение носи неповторимо минало, характерен багаж от контузия, премахване на неща и хора, изоставени. По същия метод се пробвах да покажа по какъв начин всеки от тези изгнаници има собствен личен метод на метод към живота в новата си страна.
Можете ли да ни разкажете малко за процеса на кастинг и по какъв начин вашите основни артисти се пробваха да предадат този багаж на заточение?
Първоначално си мислех, че ще избера сирийски артисти, само че е доста за сирийците е мъчно да вземат участие във филм за изтезанията в родната им страна. Мнозина бяха загрижени за сигурността на роднините си вкъщи или за личните си вероятности един ден да се върнат.
Много е мъчно да се изиграе подобен вид персонаж, тъй като би трябвало да изразите противоположното на това, което мислите, като в същото време давате на феновете визия какво в действителност се върти под повърхността. Адам (Беса) прекарва няколко нощи, слушайки разкази на очевидци за изтезанията, подлагани на пандизчиите, с цел да добие визия за ужаса и да откри способи да го съобщи. Работихме доста върху неговите жестове, по какъв начин да предадем несъзнателното завещание на пандиза и, несъмнено, върху придобиването на сирийски акцент.
Тауфик (Бархом) от друга страна, трябваше да научи френски и да го направи задоволително благонадежден, с цел да сътвори визията за човек, който е прекъснал връзките си с родината си и желае да се асимилира във френското общество. И той го направи възхитително.
