СНИМКИ AP: 10 години след убийството й, снимките на Аня Нидрингхаус говорят за нея
Ако беше оживяла, щеше да има толкоз доста повече фотоси.
Аня можеше да отиде в Кабул за безредното евакуиране на Съединени американски щати и до разрушената от война Украйна след съветската инвазия. Тя щеше да е на Олимпийските игри и на централния корт на Уимбълдън. Тя би била на всички места, където състрадателните фотографи с подготвено око си вършат работа.
Но на 4 април 2014 година, пред строго охраняван държавен комплекс в Източен Афганистан, фотографът на Associated Press Аня Нидрингхаус беше убита от афганистански служител на реда, до момента в който седеше в колата си. Тя беше на 48 години. Нейната колежка Кати Ганън, която седеше до нея, беше тежко ранена при офанзивата.
Аня имаше конвулсивен смях, мощен немски акцент и неудържимо благовъзпитание, което провокира доверие у хората от другата страна на нейния обектив. Тя им се довери, като направи фотоси, които запечатаха битката им за човечеството, даже на някои от най-трудните места в света.
Ние тримата се сприятелихме в Сараево при започване на 90-те години на предишния век, когато етническите битки опустошаваха някогашна Югославия и едно потомство млади фоторепортери пристигна на мястото си. Аня беше в Европейската организация за пресфото. Бяхме в AP.
Но до момента в който Аня беше гневно конкурентна, тя също по този начин беше и гневно лоялна. Скоро споделяхме бронирани коли, неотопляеми хотелски стаи, игри на Yahtzee и прекалено много Marlboro.
Във време, когато дамите публицисти бяха необичайност във военните зони, Аня беше най-известна като фотографка на спорове. Нейната работа оказа помощ да се дефинират войните в Ирак, Афганистан и Либия. Някои от най-запомнящите се изображения от тези тъмни страници в историята – такива, които може би ще разпознаете – идват от нейния фотоапарат и нейната визия.
Но Аня в никакъв случай не е правела доста от това да бъде жена, заобиколена от мъже. И да се види единствено нейната конфликтна работа би било неточност.
Тя беше един от великите спортни фотографи, без значение дали снима Серина Уилямс, подскачаща от наслада след победа на Уимбълдън, или голямата усмивка на английския бегач Мохамед Фара, до момента в който той печели олимпийско злато на 5000 метра. Тя снима всичко - от европейски избори до световни срещи на върха. Тя наставляваше млади фотографи на всички места, където отиде. Тя ловко разказваше дребни истории от всекидневието в десетки страни.
И макар репутацията си на боен фотограф, тя доста постоянно намираше хубост и наслада по време на работа — даже на тези сложни места, където прекарваше толкоз доста време. И изключително на мястото, където тя в последна сметка загуби живота си.
Просто вижте нейните фотоси. Тя откри наслада сега, в който афганистански бродяга нежно целуна дребната си щерка, и благополучие измежду афганистанските девойки, които най-сетне съумяха да вървят на учебно заведение. Тя откри хубостта, когато плувец нагази в Женевското езеро при изгрев слънце.
Тя направи всичко. Сега тя е на 10 години. И тези облици - тези, които бяха толкоз значими за нея и толкоз значими за разбирането на един комплициран свят - са това, което остава да приказва вместо нея.
___
Жаклин Ларма е заместител шеф на фотографията за специфични планове на Асошиейтед прес. Енрик Марти е заместник-директор по снимка за предприемачество. И двамата са ветерани фотографи на AP.
