СНИМКИ AP: 10 години след убийството й, снимките на Аня Нидрингхаус говорят за нея
Ако беше оживяла, щеше да има толкова много повече снимки.
Аня можеше да отиде в Кабул за хаотичното изтегляне на САЩ и до разбитата от война Украйна след руската инвазия. Тя щеше да е на Олимпийските игри и на централния корт на Уимбълдън. Тя би била на всички места, където състрадателните фотографи с обучено око си правят работа.
Но на 4 април 2014 г., пред строго охраняван правителствен комплекс в Източен Афганистан, фотографът на Associated Press Аня Нидрингхаус беше убита от афганистански полицай, докато седеше в колата си. Тя беше на 48 години. Нейната колежка Кати Ганън, която седеше до нея, беше тежко ранена при атаката.
Аня имаше конвулсивен смях, силен немски акцент и неудържимо благоприличие, което предизвика доверие у хората от другата страна на нейния обектив. Тя им се довери, като направи снимки, които запечатаха борбата им за човечеството, дори на някои от най-трудните места в света.
Ние тримата се сприятелихме в Сараево в началото на 90-те години на миналия век, когато етническите борби опустошаваха бивша Югославия и едно поколение млади фоторепортери дойде на мястото си. Аня беше в Европейската агенция за пресфото. Бяхме в AP.
Но докато Аня беше яростно конкурентна, тя също така беше и яростно лоялна. Скоро споделяхме бронирани коли, неотопляеми хотелски стаи, игри на Yahtzee и твърде много Marlboro.
Във време, когато жените журналисти бяха рядкост във военните зони, Аня беше най-известна като фотографка на конфликти. Нейната работа помогна да се определят войните в Ирак, Афганистан и Либия. Някои от най-запомнящите се изображения от онези тъмни страници в историята – такива, които може би ще разпознаете – идват от нейния фотоапарат и нейната визия.
Но Аня никога не е правела много от това да бъде жена, заобиколена от мъже. И да се види само нейната конфликтна работа би било грешка.
Тя беше един от великите спортни фотографи, независимо дали заснема Серина Уилямс, подскачаща от радост след победа на Уимбълдън, или огромната усмивка на британския бегач Мохамед Фара, докато той печели олимпийско злато на 5000 метра. Тя снима всичко - от европейски избори до глобални срещи на върха. Тя наставляваше млади фотографи навсякъде, където отиде. Тя умело разказваше малки истории от ежедневието в десетки страни.
И въпреки репутацията си на военен фотограф, тя много често намираше красота и радост по време на работа — дори на онези трудни места, където прекарваше толкова много време. И особено на мястото, където тя в крайна сметка загуби живота си.
Просто вижте нейните снимки. Тя намери радост в момента, в който афганистански номад нежно целуна малката си дъщеря, и щастие сред афганистанските момичета, които най-накрая успяха да ходят на училище. Тя откри красотата, когато плувец нагази в Женевското езеро при изгрев слънце.
Тя направи всичко. Сега тя е на 10 години. И тези образи - онези, които бяха толкова важни за нея и толкова важни за разбирането на един объркан свят - са това, което остава да говори вместо нея.
___
Жаклин Ларма е заместник директор на фотографията за специални проекти на Асошиейтед прес. Енрик Марти е заместник-директор по фотография за предприемачество. И двамата са ветерани фотографи на AP.
