Снимки на AP: Десетилетието тъкане на бизнеса в близост до финансовата капитална борба на Индия за оцеляване
Bhiwandi, Индия (AP)-Абдул Сатар стои в слабо осветена пътека, заобиколена от десетки електрически захранващи станчета, които правят ритмичен дин на няколко децибела над онова, което се счита за здрави за човешкото ухо. With his flowing white beard and a wispy head of hair, he could be mistaken for a professor or a philosopher, but, at 70, he has spent most of his life working 12-hour shifts on power looms in poorly ventilated, noisy workshops.
When he arrived in Bhiwandi as a 15-year-old boy, workshops weaving cloth on the looms were thriving, providing ready jobs for many unskilled workers from далечни села в Северна Индия. Заплатите бяха лоши и часовете, но това беше стабилна заетост.
През последните години обаче около 30% от станчетата са се затворили, според Абдул Рашид Тахир Момин, президент на федерацията на Bhiwandi Powerloom Weavers.
Увеличаването на цените на преждата и по -скъпото предлагане на електроенергия ги правят по -малко конкурентни срещу евтин китайски внос. Power Looms, иновация от началото на 19 век, също са стара технология. Те се заменят с по -нови автоматични станции, които правят по -високо качество на плат и се нуждаят от по -малко оператори.
Bhiwandi е на около 58 километра (36 мили) от финансовия капитал на Индия, Мумбай. Близостта му до морето и големия метрополис го правят привлекателно място за малки производители и доставчици.
Бъдещето на приблизително 300 000 захранващи станции, които все още работят в Bhiwandi, е несигурно.
ishtaq ahmad ansari, 54 -годишен, който притежаваше 110 Power Cooms, трябваше да затвори бизнеса си преди четири години и сега работи като изпълнител в друга фабрика.
„Тази индустрия някога е била вторият по големина работодател след земеделието. Тъжно е да го видим в такава държава“, казва Ансари. Реших да остана в представа в професията, която знае най -добре.
„Успях да осигуря семейството си през всичките тези години. Ще продължа да работя, докато тялото ми ми позволява, но съм сигурен в едно нещо: Не искам синът ми да е в същата професия“, казва Сатар.
