Сръбски убиец `помолен да убие друг журналист` на прага през същия месец като смъртта на Джил Дандо
Месец преди Джил Дандо да бъде застреляна, Милорад Улемек беше помолен да убие мишена на прага си, за която по-късно откри, че е високопоставен журналист, изслуша съд.
Безмилостният убиец твърди, че се бие на фронтовата линия в Косово през март 1999 г., когато е призован в Белград от шпионския началник Радомир Маркович.
Маркович и Улемек и двамата излежават по 40 години затвор за заговор за две убийства от името на бруталния диктатор Слободан Милошевич, който почина през 2006 г.
През 2016 г. сръбският Улемек, на 56 г., даде показания в процеса срещу четирима бивши офицери от разузнаването, обвинени с убийството на собственика и редактор на вестник Славко Чурувия.
Г-н Чурувия беше известен журналист, когато беше застрелян пред дома си в Белград на 11 април 1999 г. Джил беше убита на 26 април.
Писателят беше разстроил Милошевич и влиятелната съпруга на президента Мира, която някога беше негова приятелка.
Подобно на Джил, той се връщаше у дома, когато беше нападнат отзад, принуден да падне на земята и прострелян от близко разстояние в главата.
Улемек каза в изявление от 2014 г., че когато Маркович го извикал, той го помолил той да изпълнява „специална задача“.
Той твърди, че има едно лице, което „сериозно застрашава сигурността на държавата“ с враждебната си дейност, което трябва да бъде „отстранено“.
Улемек свидетелства, че думата „отстранен” означава „физическо елиминиране, т.е. ликвидиране”.
Той каза, че е отхвърлил искането, защото е бил необходим в Косово.
Улемек е играл водеща роля роля в някои от най-насилствените актове в новата история на Сърбия.
По прякор Легионера или Легия, след като е служил във Френския чуждестранен легион, той е бил наемен убиец на Милошевич и лейтенант на прословутия военачалник Желко Ражнатович Аркан.
Съобщено е, че Улемек е спечелил милиони, работейки с един от най-мощните групировки на организираната престъпност в страната и беше върховен фактор за първия демократичен президент – само за да продължи да планира убийството му.
Улемек застреля два нощни клуба и беше заподозрян в контакт с норвежкия масов убиец Андерс Бревик който каза, че е бил вдъхновен от „сръбските националисти“.
Той е роден в Белград на 15 март 1968 г. от баща Милан, офицер от Югославската народна армия на Йосип Тито, и майка Наталия, домакиня, която дойде от региона Кордун в Хърватия.
Получил прякора Чема като млад мъж, Улемек започнал да излиза с млади престъпници, преди да напусне училище.
Според местни съобщения той избягал от страната през 80-те години на миналия век, докато бягаше за нападение на спортен магазин в Нови Белград.
Той се казва, че първо е живял в Лондон, където се разбира, че е научил английски, преди да се премести във Франция.
Съобщава се, че е оправдан за убийство в Париж, след като случайно уби мъж по време на битка и под заплахата от депортиране и затвор в Югославия, той се присъедини към Френския чуждестранен легион през 1986 г.
Повече от седем години казва се, че е служил в Чад и Близкия изток.
Сръбските вестници съобщават, че Улемек е бил базиран в Калви, Корсика, където е бил сержант в 4-ти чуждестранен полк, специализиран в снайперистки битки и саботаж.
Той беше обявен за дезертьор, след като напусна през 1991 или 1992 г., когато се присъедини към Сръбската доброволческа гвардия, известна като „Тигрите“, която се биеше във войните в Югославия.
Военизираното формирование е създаден от Аркан.
Твърди се, че Улемек се е сближил с предполагаемия военен престъпник, който беше убит през 2000 г. Твърди се, че той е бил негов кум, когато се жени за поп певицата Цеца през 1995 г.
Процесът срещу Милошевич в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия разбра как Улемек е обучавал доброволци в база в Ердут, Хърватия.
През 1994 г. той се жени за кратко и взема името на съпругата си Лукович.
Подобно на Аркан, Улемек започна да смесва бизнеса с войната и в средата на 90-те пое клуб Zombi в Белград.
Но се казва, че той е вбесил Аркан през 1996 г., когато се присъедини към сръбските служби за държавна сигурност.
Улемек беше назначен за заместник-командир на Jedinica za specijalne operacije (JSO), известни като Момчетата на Франки на името на командира Франк Симатович Френки.
Отрядът беше под контрола на Сръбската разузнавателна служба (RDB) и действаше като преторианската гвардия на Милошевич.
JSO разполагаше между 400 и 500 души, предимно вербувани от специалните сили на страната.
A защитен свидетел, известен само като К-79, описва убийствата, извършени от командира на неговия отряд JSO в Косово през 1999 г.
Свидетелят твърди, че е убил двама невъоръжени млади албански мъже, облечени в цивилни дрехи на 20 април 1999 г., близо до село Будаково.
Той каза, че четирима затворници са били принудени да влязат в една къща, преди тя да бъде взривена с две ръчни гранати.
Свидетелят каза, че е видял Улемек в Косово на две отделни поводи.
По думите на сръбски полицай, който прекара шест месеца в региона и беше интервюиран от Human Rights Watch в Белград, JSO ще „убие всичко“. Той добави: „Повярвайте ми, вие не искате да ги видите.“
Експертът по Балканите и автор на Макмафията Миша Глени пише, че JSO, известни като Червените барети, са били „критичен възел“, където светът на държавата в партньорство с организираната престъпност.
Улемек се беше съюзил с мафиотския бос Душан Спасоевич, наричан „шиптар“, унизителен термин за албанец, който ръководеше една от най-големите организирани престъпни групи в Сърбия, Земунския клан.
Твърди се, че легионерът е спечелил £8,6 милиона от дела си в отвличанията, извършени от групата. Те също бяха основни играчи в търговията с хероин.
До 1999 г. Улемек беше под командването на шефа на сръбските служби за сигурност Радомир Маркович и стана де факто командир на JSO.
Той беше по-късно осъден за опита за убийство на Вук Драшкович, който беше ранен и четирима от неговите партийни служители бяха убити, когато камион се вряза в кортежа му през октомври 1999 г.
А през август 2000 г. Улемек планира убийството на Иван Стамболич, бившият югославски президент, който помогна на Милошевич да се издигне в редиците на комунистическата партия на Тито през 1970-те и 1980-те години.
Но диктаторът се обърна срещу своя бивш ментор и бащина фигура, като нареди убийството му, когато популярният Стамболич разкри той е планирал да бяга срещу него.
Жертвата е открита в плитък гроб в северната провинция Войводина през 2003 г. Той е бил прострелян в тила.
Както Сърбия се надигна срещу Милошевич след изчезването на съперника му през 2000 г., Улемек и Земунският клан видяха надписа на стената и смениха страните.
Те се съгласиха на тайна среща с опозиционния лидер Зоран Джинджич, който по-късно каза „мафията внезапно беше загубила държавата си и търсеше нова“.
Улемек обеща да подкрепи демократичната опозиция на Милошевич в замяна на това да запази работата си и да позволи на приятелите си от мафията да продължат своята.
Съобщава се, че той е отказал директни заповеди да премести отряда си срещу тълпата в Белград и да потуши демонстрациите, които в крайна сметка свалиха Милошевич.
Но връзката с Джинджич, който беше отговорен за изпращането на Милошевич в Хейг, разгорещен година по-късно, когато се опита да освободи сръбската държава от оковите на организираната престъпност.
Улемек беше отстранен през май 2001 г. за подпалване на дискотека в град Сивац, заключвайки се вътре с неговата охрана и отваряне с автоматична стрелба.
Месец по-късно в Белград той откри стрелба в нощен клуб, преди да изчака полицията и да поиска да му сложат белезници и да го приберат.
Улемек е присъствал на парти, организирано от вдовицата на Аркан.
Джинджич беше убит незабавно, когато беше прострелян в гърдите от снайперист с пушка Heckler & Koch G3, докато слизаше от своето BMW 7 серия в Белград на март 12, 2003.
Небръснат и нуждаещ се от прическа, Улемек се предаде година по-късно пред къща в предградие на Белград, която споделяше с втората си съпруга, майка на три от четирите му дъщери.
Смята се, че той е прекарал по-голямата част от годината, укривайки се в бивша Югославия и Канада.
Властите в Белград казаха, че Улемек е пътувал с фалшив хърватски паспорт под името Владо Вукоманович.
През 2007 г. той и бившият му заместник Звездан Йованович бяха осъдени за заговор с 10 други паравоенни фигури и фигури от подземния свят при стрелбата по Джинджич през 2003 г. в Белград.
Улемек и Йованович получиха всеки максимална присъда от 40 години.
Повечето от 12-те обвинени в заговора за убийство са били членове на Земунската банда.
В момента Улемек се намира в строго охранявания затвор в Забела, известен местно като Алкатраз в Сърбия, близо до източния град Прозаревац.
Най-малко три плана за бягство са осуетени от затворническите власти, включително един, при който са намерени два детониращи фитила, скрити в химикалки, намерени в килията на Улемек .
Той ще може да поиска предсрочно освобождаване в края на 2030 г. или началото на 2031 г., след като е излежал две трети от присъдата си
