Тъй като граничната криза в САЩ се влошава, Байдън ОТНОВО счупи рекорда си за мигранти
Джо Байдън по някакъв начин продължава да чупи собствените си рекорди: през декември беше регистриран най-високият месечен брой срещи с мигранти на южната граница, с 276 000.
Това мрачно число чупи рекорда от септември от 269 735; от 1 октомври страната е допуснала 760 000 нелегални мигранти.
Не забравяйте, че фискалната 2023 г. видя общо повече от 3,2 милиона срещи в цялата страна.
Безумно, това се доближава до броя на регистрираните раждания в САЩ през предходната година: 3 667 758 раждания, като цяло не се променя спрямо 2021 г.
Когато вземете предвид „бягството“ (мигранти, забелязани, но не спрени) и тези, които изобщо не са забелязани, може да имаме повече нелегални мигранти, отколкото раждания.
Или поне грубо равенство.
И няма признаци притоците да отслабват.
Байдън се закле да пази и защитава нацията си, така че ще ви бъде простено да си въобразявате, че най-накрая се събужда за бедствието, което е създал, вдигайки по-висока предавка, за да върне реалното правоприлагане и да спре прилива.
Точно обратното.
По време на много хваленото пътуване на неговата администрация тази седмица до Мексико — Байдън изпрати своя главен отговорник по границата, секретаря по вътрешната сигурност Алехандро Майоркас, заедно с държавния секретар Антони Блинкен — Белият дом се прехвърли за крайнолевия президент на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор.
„Съвместното комюнике“, създадено от срещата, с пробудените си ръкопляскания за „първопричините“ за имиграцията, изяснява, че AMLO няма да направи нищо, за да затвори шлюзовете, и че отборът Байдън искрено е съподписал този план.
Още по-лошо, документът намекваше за пълна, масивна амнистия за неизброимите милиони мексикански граждани, живеещи незаконно в Съединените щати.
Защо?
Защо Байдън следва този катастрофален курс?
Особено когато няма никакъв политически смисъл.
Неговата гранична политика е основен двигател на ужасно слабите му числа за одобрение на работа.
Тази политика очевидно има за цел да успокои малка част от електората на Демократическата партия: гръмогласни, окончателно онлайн левичари като AOC.
Всички останали страдат: гражданите в пренаселените гранични градове, жителите на Ню Йорк и Чикаго, изправени пред фискални проблеми, и самите мигранти.
Байдън се е изровил в най-дълбоките дупки тук – и е твърдо решен да продължи да копае, докато не му вземат лопатата.
