Този бакалин в Хеброн няма да позволи на израелските затваряния да го спрат
Хеброн, окупиран Западен бряг – Исхак Кафише управлява инвалидната си количка около джамията Ибрахими, опирайки надеждната си патерица на рамото си, докато се търкаля заедно. Тази патерица му е спътник през целия живот, откакто беше поразен от детски паралич като малко дете.
60-годишният мъж ще отвори малкия си хранителен магазин за деня, един от малкото, които останаха отворени в двора, след като израелската армия затвори повечето от тях след клането в джамията Ибрахими през 1994 г.
Прилича повече на затворническа столова, отколкото на магазин за хранителни стоки, казва Кафишех, докато се настанява на мястото си в пространството от 12 квадратни метра (129 квадратни фута), но предоставя някои основни неща за хората, които живеят наблизо, хванати в капан от израелските контролно-пропускателни пунктове подгъвайки ги плътно.
„Палестинците, които купуват моите хранителни стоки, са затворници, точно като тези във всеки затвор. Единствените ми клиенти са хората, които живеят на контролно-пропускателните пунктове“, казва Кафише.
От фалафел до хранителни стоки
Qafisheh работи в този магазин откакто се помни.
Беше ресторант за фалафели допреди около 30 години, когато той реши да го преобразува в малък бакалин, което щеше да го улесни да работи там.
Сега той продава основни хранителни продукти, както и продукти за удоволствие на тълпата, като бонбони и шоколадови бонбони, сладоледи, закуски, газирани напитки и сокове.
Той живее на горния етаж от магазина си със съпругата си и три деца, един син и две дъщери.
Синът му Осама, на 23 години, му помага да получава доставки, да нарежда рафтовете и да наблюдава магазина. Осама завършва гимназия и решава да работи с баща си, който е посветил живота си на това място и този магазин.
„Обичам да гледам джамията Ибрахими и нейните посетители“, казва Кафише. „Обичам да приемам моите съседи в моя магазин, да наваксвам с тях и техните новини. Този магазин се превърна в „душата“ на този район.
„Моята бакалия е моята душа, а джамията Ибрахими е моят живот“, продължава той. „Тук съм роден и израснал със семейството си и останах въпреки много други, които напуснаха в резултат на политиките и пречките на окупацията.
„Но аз оставам в дома си и в магазина си.“
Забит, задушен
Около 68 семейства живеят в рамките на израелските военни контролно-пропускателни пунктове около района на джамията Ибрахими – който се намира в H2, район под израелски контрол в Хеброн.
Това прави общо около 400 души неспособни да се движат извън контролно-пропускателните пунктове, замръзнали на място от комендантския час, наложен от Израел след началото на войната срещу Газа на 7 октомври.
Има повече от 20 израелски контролно-пропускателни пункта, включително порти, контролно-пропускателни пунктове, войници и още войници, които ги държат заключени, с изключение на половин час сутрин в неделя, вторник и четвъртък, когато могат да напуснат, и един час вечер в същите дни, когато им е разрешено да се върнат.
Придвижването беше малко по-лесно преди началото на войната в Газа, преди комендантския час, но всички, живеещи около джамията, все пак трябваше да преминат контролно-пропускателните пунктове.
През първите 130 дни след 7 октомври, Qafisheh си спомня ясно, не е имало право да отварят магазини в зоната, оградена от контролно-пропускателни пунктове, което означава, че всеки трябваше да напусне, за да купи най-малкия артикул, включително Qafisheh.
Той тръгваше със съпругата си и сина си Осама, за да купят каквото им трябва. Докато най-накрая му беше позволено да отвори отново собствения си магазин за хранителни стоки, тъй като в него имаше стоки от първа необходимост и защото здравословното му състояние го накара да си осигури това, от което се нуждае, отвъд контролно-пропускателните пунктове.
Той беше извънредно щастлив и веднага се захвана да бърше и измива рафтовете, които бяха натрупали дебел слой прах през четирите месеца на затваряне – не му беше позволено да излезе от къщата си, за да провери магазина.
>Следващата стъпка беше попълването на запасите, което изискваше подаване на поръчка по телефона от доставчик, който можеше да стигне само на 300 метра (330 ярда) от външната страна на контролно-пропускателните пунктове.
Невъзмутим, Qafisheh се измъкна, придружен от Осама, за да могат да получат и инспектират всичко и да го върнат обратно през самите контролно-пропускателни пунктове.
Връщането на стоката не винаги протича гладко и Qafisheh е губил сладоледи и други охладени продукти, когато е бил задържан на контролно-пропускателни пунктове, понякога с часове.
Щастлив съм да се върна
Че Qafisheh е щастлив да стои зад тезгяха на магазина си, е ясно на всеки, който го види и доволната му усмивка. Минувачите се спират, за да го поздравят и да обменят новини за всичко.
Бизнесът е малко бавен, тъй като икономическата криза, която държи всички в окупирания Западен бряг, означава, че никой няма много пари за харчене, но за Qafisheh връщането в магазина му беше въпрос на собствения му суверенитет и че той ще остане в магазина си, независимо от всичко.
„Мога да го направя. Преминах през затварянията и комендантския час. Хората бяха депресирани, страдаха и живееха в страх от атаки на заселници, особено през нощта.
„Домовете бяха щурмувани от армията най-често, докато хората спят, и заселниците предприеха повечето от атаките си през това време.
„Видяхме атаките на заселниците да ескалират из целия Западен бряг, около нас, около мястото, където живеем. А армията и заселниците ни затвориха в домовете ни.”
Но, продължава той, той ще продължи да прави това, което прави, и ще се опита да разшири предложенията на магазина, за да включи повече основни неща, от които съседите му толкова се нуждаят, особено с наближаването на Рамадан.
