Световни новини без цензура!
„Труден квартал“: как учените от Персийския залив преодоляват политическите различия, за да помогнат на кораловите рифове
Снимка: theguardian.com
The Guardian | 2023-12-09 | 13:40:36

„Труден квартал“: как учените от Персийския залив преодоляват политическите различия, за да помогнат на кораловите рифове

Иън Уайли в ДубайЗа това съдържание, петък, 8 декември 2023 г., 08:00 EST Последна промяна на петък, 8 декември 2023 г., 08:16 EST

„В Швеция обучават гарвани да ги събират“, крещи минувач без да помага, докато аз и колегата си пълним бурканите с конфитюр със стотици фасове. Половин час по-късно това са пластмасови бутилки, консервни кутии и чифт боксерки.

Нашият екип от дузина доброволци се гмуркат с шнорхел и се гмуркат около бреговата линия на Дубай на Персийския залив – по-специално участък от залива Ла Мер, който е приет от Клои Грифин, инструктор по гмуркане, който организира тези „гмуркания с отломки“ за ученици.

Най-голямата грижа за околната среда в тези води обаче няма отпадъци. Това са щетите, нанесени на коралите и други морски диви животни от бързо покачващите се температури на морето.

„Забелязах значителни промени през четирите години, откакто съм тук – по-специално , сезонното въздействие върху кораловите рифове“, казва Грифин. „По време на парещите лета коралите често се борят – и въпреки това по чудодеен начин се регенерират през по-хладните зимни месеци.“

Половината корали в света са изгубени през последния половин век поради замърсяване, прекомерен улов и крайбрежно развитие, а кризата заплашва това, което е останало.

И макар че коралите в Персийския залив не са преходници – най-твърдите, най-толерантните към топлина в света – сега Персийския залив се затопля два пъти по-бързо от глобалните океани , достигайки 38C (100.4F) през лятото, дори тези корали са изтласкани до предела на възможностите си. До 70% от коралите край бреговете на столицата на Обединените арабски емирства, Абу Даби, са били избелени през последните шест години.

Междувременно, на отсрещния бряг, 124 мили (200 км) на север в Иран, драгирането, строителството и избелването са причинили „смъртоносен стрес“ на коралите – и има още по-малко възможности за защита, наблюдение и възстановяване.

„Ние не сме като Катар или ОАЕ с пари от петролни компании“, казва Мохамад Реза Шокри, морски биолог от университета „Шахид Бехешти“ в Техеран, обяснявайки, че получава само 1200 долара (950 британски лири) годишно финансиране за научни изследвания, което също има за да покрие работата, извършена от тримата му ученици. Санкциите, наложени на Иран, означават малък или никакъв достъп до задгранично финансиране.

Едно нещо, което може да помогне и на двамата изследователи, е сътрудничеството между страните. Това обаче е особено трудно в Персийския залив, където осем държави споделят бреговата линия: Бахрейн, Иран, Ирак, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ.

Shokri е един от групата водещи морски биолози и учени от целия регион, които са публикували документ, който настоява правителствата да им позволят да работят по-тясно заедно чрез „научна дипломация“. Целта ще бъде да се спре по-нататъшното намаляване на морските екосистеми в Персийския залив, включително неговите коралови рифове, чрез „паркове на мира“ – защитени зони, които обхващат съседни страни.

Парковете ще бъдат версия на базираните на сушата защитени зони в Африка, където зоните за опазване пресичат националните граници, дори между държави, които може да се бият помежду си.

В Персийския залив – толкова, колкото където и да е по света – политическата чувствителност и съперничеството могат да замъглят проблемите и да направят груби действия. Съветването на политици и управляващи как да балансират икономическото развитие с опазването на околната среда може да бъде трудно за учените.

В ОАЕ например законите и разпоредбите, които ограничават критиката към правителството, означават учените тук подбират внимателно думите си за климатичната криза или екологичните щети, причинени от безмилостното строителство. Само на кратко разстояние с кола от климатизираното място на Expo City се намира изкуственият остров Palm Jebel Ali, където според съобщенията строителството е унищожило някои от най-добрите коралови рифове в района.

Дори въпреки че Дубай – най-големият град в ОАЕ – е домакин на срещата на върха за климата Cop28, която започна на 30 ноември, обсъждането на климата или други спорни въпроси ще бъде проблематично. През октомври британското правителство изрази разочарование, че ОАЕ не са приели препоръки за гарантиране на правата на свобода на изразяване на Cop28.

Преди срещата на върха Шокри и неговите колеги учени около Персийския залив настоя за действия в целия регион, които оставят настрана чувствителните въпроси в името на избелените корали в морето и застрашения морски живот, който те поддържат.

В документ, публикуван в края на септември от Кралското общество те призоваха за по-големи свободи за сътрудничество и споделяне на данни и опит, за да се създадат големи, защитени зони в Персийския залив, които обхващат съседни страни. Те също така призоваха за по-силни междуправителствени организации, които да наложат промяната.

Инициативите за научна дипломация в Близкия изток датират отпреди 30 години и повече, от конференциите в Малта до подкрепяната от Cern Sesame particle ускорител. Всъщност вече съществува регионална организация за защита на морската среда в Персийския залив: Регионалната организация за защита на морската среда (ROPME), създадена в Кувейт през 1978 г. под егидата на ООН.

Но Шокри и неговите съавтори казват, че ROPME е „предизвикан от слабо съответствие“ и твърдят, че е неефективен при осигуряването на лидерство или координирането на финансирането и споделянето на данни в целия регион.

Транснационален център на Червено море ( TRSC) включва изследователи от Швейцария, Йордания, Израел, Джибути и Судан, за да начертаят мониторинг и да споделят данни за кораловия риф по протежение на залива Акаба, на северния край на Червено море. Водени са разговори със Саудитска Арабия и Египет, за да се включат и те.

„Ние улесняваме сътрудничеството, като предоставяме дипломатическия чадър на Швейцария“, казва Гилхем Банк-Пранди, научен специалист в TRSC координатор. „Повечето учени искат да си сътрудничат, но в някои страни, като Йордания, Саудитска Арабия или Джибути, нашите посланици и дипломати трябва да отидат на най-високото правителствено ниво, за да получат зелена светлина учените да се включат.“

Рифовете и замърсяването не признават политически граници

Banc-Prandi току-що се завърна от експедиция до Джибути, за да картографира и изучава отдалечено рифове в протока Баб ел Мандеб, където Червено море се влива в Индийския океан. Към него се присъединиха учени от Судан и Джибути. Но войната между Израел и Хамас накара TRSC да реши, от съображения за безопасност, да не кани израелски учени да се присъединят към изследователския кораб в тази мисия.

Един израелски учен, Маоз Файн от Израелския междууниверситетски институт по морски науки в Ейлат, чиито изследвания са помогнали на учените да разберат как еволюционната селекция е подготвила коралите в залива на Акаба да издържат на високи температури и соленост, казва, че разбира трудностите.

„TRSC е чудесен – за управлението на Червено море е от решаващо значение – но учените се страхуват да си сътрудничат помежду си, със сигурност с израелците. Само малцина смели биха се осмелили да го направят“, казва Файн.

„В момента всяка държава управлява собствените си рифове, пренебрегвайки останалите, когато е очевидно, че всяко действие взето в една страна засяга всички останали. Рифовете и замърсяването не признават политически граници.

„Ето защо е необходим неутрален чадър – в нашия случай Швейцария – за да ни позволи да си сътрудничим с колеги, които също са сега приятели. Защото в този регион това е труден квартал.“

Източник: theguardian.com


Свързани новини

Коментари

Топ новини

WorldNews

© Всички права запазени!