Тя пледира за медицински грижи в затвора. Докато излезе, ракът й беше нелечим.
Сузи Балфур за първи път започна да забелязва болезнени бучки в гърдите си преди почти 30 години. Но затворен в Мисисипи, Балфур не е имал достъп до много превантивни или диагностични здравни грижи.
През 2021 г., дни преди да бъде освободена, здравен служител в затвора потвърди това, от което тя отдавна се страхуваше: тя имаше рак на гърдата. След като е освободен, Балфур незабавно се подлага на двустранна мамография и обширни изследвания, за да види какви възможности за лечение са налични. Тя научи, че ракът е прогресирал до стадий 4, разпространявайки се в двете гърди, лимфните й възли и гръдния й гръбначен стълб. Беше нелечимо и терминално.
В сряда тя заведе граждански иск във федералния съд срещу няколко групи и лица, които са сключили договор с Министерството на наказанията в Мисисипи (MDOC) за предоставяне на здравни услуги на затворници, включително Wexford Health Sources, Centurion of Здравни стратегии на Мисисипи и VitalCore. Тя обвини обвиняемите в поддържане на политики за търсене на печалби, които обезсърчават адекватни грижи, умишлено безразличие към нейните медицински нужди и лекарска грешка.
Тези практики нарушават защитата на Осмата поправка срещу жестоко и необичайно наказание, се твърди в жалбата, като се отбелязва, че Балфур е „претърпял физически и психически наранявания“, включително „месеци на ненужна и продължителна болка и страдание, по-сериозна диагноза, и намалена продължителност на живота.“
„Тези договори определят финансово възнаграждение за забавяне или пълно отказване на здравни грижи на лишени от свобода лица“, каза в изявление Андрю Томинело, адвокат на Балфур. „Те отказаха критични грижи от г-жа Балфур в продължение на десетилетие и това предполага, че са се надявали, че тя ще умре в затвора, за да не трябва да плащат за лечението, от което се нуждае. Това, което направиха на тази жена, за да увеличат печалбите, е повече от безчувствено, това е чисто зло и ние ще ги държим отговорни.
Балфур, която сега е на 62 години, вярва, че ракът й е бил причинен от излагане на сурови химикали, които тя и други затворници е трябвало да използват няколко пъти на ден, за да почистват затвора.
„Моят рак вече е нелечим поради това, което ми направиха, и аз се изправям, за да предотвратя това да се случи на другите вътре – много от които са мои приятели“, каза Балфур в изявление. „Дори когато сме затворени и лишени от правата си, все още трябва да имаме правото да знаем какво се случва в телата ни.“
Уексфорд, Центурион и VitalCore не отговориха веднага на исканията за коментар. MDOC заяви, че не коментира активни съдебни спорове.
Сузи Балфур прекара години в търсене на медицинска помощ, докато беше в затвора. Когато беше освободена, тя имаше стадий 4, неоперабилен рак.
През 1996 г. Балфур се подложи на биопсия за болезнен възел в гърдите й, каза тя в интервю за HuffPost. Резултатът се оказа доброкачествен, но Балфур все още настояваше за последващи оценки. Когато тя поиска мамография, многократно й беше казано, че не може да получи такава, докато не навърши 50 години, каза тя. (Американското общество за борба с рака, че жените трябва да започнат да имат възможност да правят годишни мамографии на 40-годишна възраст.)
Балфур най-накрая получи мамография през 2011 г. Лекарят, който интерпретира теста, откри „разпръснати доброкачествени появяващи се точковидни микрокалцификации и в двете гърди”, но няма индикации за злокачествено заболяване, според жалбата. Лекарят препоръча Балфур да се върне след една година за последващ преглед.
Отне 19 месеца, преди Балфур да има достъп до друга мамография. Този път лекарят откри „доброкачествени калцификации“, но препоръча допълнителни диагностични изследвания и годишни мамографии. Балфур не е получил допълнително лечение или оценка в продължение на три години, твърди тя в жалбата.
Балфур имаше две мамографии през януари и февруари 2016 г., които показаха, че калцификатите са се увеличили след нейния тест през 2013 г. Лекарят препоръчва на Балфур да се подлага на мамография на всеки шест месеца. Въпреки това тя изкара години без грижи.
По време на следващата мамография на Balfour през 2018 г. лекарят отново описа калцификатите като доброкачествени. Той не е „идентифицирал никакво засягане на маса, архитектурно изкривяване или подозрителна калцификация“, се посочва в жалбата. Медицинското заведение обаче използва код за фактуриране, който се използва за процедури, включващи „злокачествена неоплазма в гърдата“, се твърди в жалбата. Същият код за таксуване беше използван при следващите й мамографии през ноември 2019 г. и март 2021 г., въпреки че никой не посочи на Балфур, че бучките са ракови.
Балфур многократно съобщаваше за болка, чувствителност и бучки в гърдите си и напомни на служителите в затвора, че тя трябва да ходи на мамография два пъти годишно. Когато молбите й бяха пренебрегнати, членовете на семейството й се обадиха да се застъпят от нейно име, което понякога доведе до отмъщение от персонала на затвора, каза тя в интервю.
На 3 ноември 2021 г. Балфур имаше друга мамография. Първоначално лекарят отбелязва „интервално увеличение на броя на множество неправилни калцификации“ с „асиметрична плътност“. Поради увеличените калцификации лекарят препоръча биопсия, за да се „изключи злокачествено заболяване“. Патологът, който анализира биопсията, открива „инвазивен карцином на млечната жлеза“ на дясната й гърда. След като получи резултатите от биопсията, лекарят, който анализира мамографията от 3 ноември, написа допълнение към своята интерпретация на теста, отбелязвайки „инвазивен карцином на млечната жлеза“, който е „злокачествен и конкордантен“, се твърди в жалбата.
Отне седмици, докато някой уведоми Балфур за нейната диагноза рак. Около две седмици след мамографията тя беше извикана в медицинския кабинет на Регионалното поправително заведение на окръг Вашингтон, затвор, в който наскоро беше преместена. Там й казаха, че лекарят е видял „нещо“ в нейната биопсия, но отказаха исканията на Балфур за повече информация.
Вместо това, Балфур е била прехвърлена обратно в централното поправително заведение в Мисисипи, където е била затворена преди това, каза тя. Бяха дни преди Деня на благодарността и Балфур се тревожеше, че празникът ще доведе до още повече забавяния. Необходими са били обаждания от семейството й, за да я отведат в медицинския кабинет в този затвор, само за да й кажат, че трябва да напусне територията, за да говори с лекаря, каза тя. Мина още време. Семейството й продължи да звъни.
През декември Балфур най-накрая посети лекар, който потвърди, че има рак на гърдата. Тя попита в какъв стадий е ракът, но той каза, че стадият не е важен, каза Балфур в интервю.
Когато тя натисна, той каза: „Вероятно е около 2“, каза Балфур. „Наистина не му пукаше.“
Дотогава Балфур беше на няколко дни от освобождаването му от затвора – след повече от 33 години лишаване от свобода.
Дори когато сме затворени и лишени от правата си, все още трябва да имаме правото да знаем какво се случва в телата ни. Сузи Балфур
Едно от първите неща, които направи, когато излезе беше да отида на лекар за подходящ скрининг. Тогава тя научи, че ракът й всъщност е в стадий 4 и терминален. Този лекар прегледа предишните мамографии на Balfour „и установи, че карциномите в дясната и лявата гърда на г-жа Balfour също присъстват на тези предишни мамографии“, се твърди в жалбата, въпреки че не се уточнява коя предишна мамография е прегледал лекарят.
Жалбата идентифицира три субекта на трети страни, с които MDOC е сключила договор за предоставяне на здравни грижи на хора в държавен арест по време на лишаването от свобода на Балфур: Wexford Health Sources, Centurion of Mississippi и VitalCore Health Strategies.
Уексфорд сключи договор с MDOC от 2006 г. до 2016 г. След като бившият комисар на поправителния отдел Кристофър Епс се призна за виновен за престъпления, свързани със скандал с подкупи, MDOC премина към Centurion. През 2020 г. Centurion прекрати доходоносния си договор с поправителния отдел на фона на съдебни дела от затворници, твърдящи лошо медицинско обслужване. След това MDOC се обърна към VitalCore.
Всяка група беше финансово стимулирана да „намали амбулаторните направления и диагностичните тестове“, се твърди в жалбата.
„За постигане на тази цел Wexford приложи дълги и тежки процедури за одобряване на насочване към по-високи нива на грижа, което изискваше няколко етапа на вътрешен преглед, преди пренасочването дори да може да бъде одобрено“, се казва в жалбата. >
„Политиките за лечение на Уексфорд по подобен начин насърчават консервативните грижи за намаляване на разходите, което кара техните служители да отказват необходимата медицинска помощ от лишени от свобода лица със сериозни медицински състояния, които изискват по-нататъшни или чести диагностични изследвания, външни грижи и/или скъпи лекарства.“
Както Centurion, така и VitalCore получиха „дневна ставка на затворник“ от Департамента по изправителните учреждения — но системата на затворите можеше да възстанови приспадането, ако плати за медицински грижи, които Centurion или VitalCore не предоставиха, според към жалбата. „Условията по подобен начин насърчават мерките за консервативна грижа и намаляване на разходите, водещи до лишаване от необходимите медицински грижи на лишените от свобода лица“, се твърди в жалбата.
Полин Роджърс, изпълнителен директор на Wendy Hatcher Transitional Home for Women и приятел на Balfour's, каза в интервю, че често вижда хора да напускат затворите в Мисисипи със сериозни нелекувани здравословни проблеми, включително рак, диабет и инфекции.
„Само вземането на лейкопласт в затвора е скучна работа“, каза тя.
Основна част от работата на Роджърс за повторно влизане е подпомагане на хора, лишени от свобода – които често нямат здравна застраховка или дори идентификация – за достъп до здравни грижи.
Миналия септември Балфур направи подарък за рождения ден на Роджърс. Рожденият ден на Роджърс беше чак през декември, но Балфур не беше сигурен, че тя ще е жива дотогава.
„Не мога да ви кажа защо все още съм тук“, каза Балфур. „Но аз вярвам, че съм тук с причина. Заради другите дами. Просто се опитвам да остана силен за тях.
Прочетете делото тук:
Свързани...
Най-голямото известно затворническо споразумение за смъртни случаи в историята на Тексас, присъдено, след като жена почина в „постоянна болка“
Мъж Беше оставен в затвора гол, сам и страдащ от психоза — той почина седмици по-късно
Той оцеля след неуспешна екзекуция. Сега планират да го убият по безпрецедентен начин.
Вижте коментарите
