В Япония книга, критикуваща „лудостта“ на транссексуалните, предизвика рядка схватка между културни войни
Токио, Япония – Когато японският книгоиздател Kadokawa обяви миналата година, че ще публикува превод на „Необратими щети“ на Абигейл Шриер : Транссексуалната лудост, съблазняваща нашите дъщери, разпали сблъсък между културни войни от вида, рядко срещан в Япония.
Активисти за транс права организираха протест пред офисите на Kadokawa в Токио, докато потребителите на социалните медии обвиниха издателя в актове на фанатизъм – от платформа за „мразене на транс“ до „подстрекаване към дискриминация чрез връзки с обществеността“.
В рамките на дни Kadokawa обяви, че е отменил планираната публикация и се извини за безпокойството.
„Планирахме да публикуваме превода, надявайки се, че ще помогне на читателите в Япония да задълбочат дискусиите си относно пола чрез това, което се случва в Европа и Съединените щати“, каза издателят в изявление през декември.
„Но заглавието и копието за продажба в крайна сметка причиниха вреда на пряко замесените хора.“
Шриър, бивш колумнист на общественото мнение за Wall Street Journal, осъди този ход като пример за цензура, ръководена от мафията.
„Kadokawa, моят японски издател, са много мили хора. Но като се поддават на кампания, водена от активисти срещу НЕОБРАТИМИ ЩЕТИ, те насърчават силите на цензурата“, написа тя на X.
„Америка има какво да научи от Япония, но можем да ги научим как да се справят с цензурните насилници.“
Kadokawa, моят японски издател, са много мили хора. Но като се поддават на водена от активисти кампания срещу НЕОБРАТИМИ ЩЕТИ, те насърчават силите на цензурата.
Америка има какво да научи от Япония, но ние можем да ги научим как да се справят с цензурните насилници. https://t.co/ReogpOaQtD
— Абигейл Шрайър (@AbigailShrier) 5 декември 2023 г.
Когато конкурентен издател, Sankei Shimbun Publications, обяви, че ще издаде книгата вместо това, огнената буря продължи да бушува.
Издателят, който е известен с консервативната си редакционна линия, каза, че е получил имейл със заплаха за палеж на книжарници, носещи заглавието.
Отказвайки да се подчини на исканията на активистите, Sankei Shimbun публикува книгата на Shrier по-рано този месец под преработеното заглавие Girls Who Want to Be Transgender: The Tragedy of a Fad Fueled by Social Networking, Schools, and Medicine.
Противоречието около книгата „Необратими щети“ следва сценарий, който стана познат в САЩ и други западни страни, където фракциите отляво и отдясно са в противоречие относно границата между защитата на маргинализирани групи и защитата на свободата на словото.
Но подобни битки за културни войни досега бяха необичайни в Япония, където компаниите обикновено се колебаят да се намесват в политиката или в наболели социални въпроси, което подчертава колко националните граници са все по-размити в ерата на социалните медии.
„Част от манията на САЩ по културни войни и политика на идентичност и представяне кървят в Япония“, каза пред Al Jazeera Роланд Келтс, чиято книга Japanamerica изследва нарастващото влияние на японската култура в САЩ.
„Япония винаги е имала разрешително отношение към пола и игрите с пола. Сега то се издига на повърхността на логиката и значението чрез двуезично по-младо поколение.“
„Самото съществуване на диалог Изток-Запад, Япония-САЩ по чувствителни съвременни въпроси е за мен по-важно от съдържанието на диалога или платформата за него“, добави Келтс.
Япония има собствена история на забрана на книги и успешни кампании за бойкот.
От 1911 до 1945 г. Токо, наречени „Полицията на мисълта“, са натоварени със задачата да потискат политически групи и идеологии, които противоречат на „националната същност“, което води до забраната на литература като детския роман на Гензабуро Йошино „Как живееш“ ?, което беше смятано за подривно поради своите антиавторитарни послания.
Съвсем наскоро книги, представящи японската култура и история в нелицеприятна светлина, се борят да попаднат на рафтовете на книжарниците, включително The Rape of Nanking на Айрис Чанг, която беше изтеглена от нейния бъдещ издател Kashiwashobo през 1999 г.
Келтс каза, че няма „решаващо превъзходство“ между американските и японските издатели, когато става въпрос за поддържане на либертарианските принципи, въпреки силния акцент на американското общество върху свободата на словото.
„Японските издатели се опасяват от отмъщение и насилие на десните; Американските издатели се страхуват от ляво отменяне“, каза той.
„В тази замаяна ера анулирането се превръща в знак на честта, отчасти защото обидените страни са толкова зле образовани“, добави той.
„Ако отменяте произведение на изкуството или развлечение, вие му давате платформа в медиен свят, задушен от съдържание, и ако хленчите ви са зле информирани, още по-добре за вашия противник. Само това е добра реклама.“
Въпреки че Япония има история на транссексуални хора в очите на обществеността, включително Ая Каваками и Томоя Хосода, избрани длъжностни лица съответно в Токио и Сайтама, страната не се смята широко за бастион на правата на ЛГБТК.
Но правните и социалните нрави постепенно се изместиха към по-голямо приемане.
През октомври Върховният съд на Япония отмени закон, задължаващ транссексуалните хора да се подлагат на операция за стерилизация, за да бъде законно признат техният пол.
Няколко по-ниски съдилища също постановиха, че забраната на еднополовите бракове в страната е дискриминационна, въпреки че правителството не желаеше да промени закона.
Диетата на Япония, долната камара на парламента, в момента разглежда предложения за преработен закон, включително възможността за задължително хормонално лечение, което не беше препоръчано от Световната професионална асоциация на транссексуалното здраве (WPATH).
В проучване на NHK, националния телевизионен оператор на Япония, миналата година само 9 процента от японците смятат, че човешките права на сексуалните малцинства са защитени.
Проучване на Jiji Press през същата година установи, че само 17 процента са против приемането на законопроект за правата на LGBTQ.
Tokyo Rainbow Pride също се превърна в едно от най-големите годишни LGBTQ събития в Азия, докато Kanayama Matsuri в Кавазаки, популярен фестивал, където енориаши носят модели на пениси на плувки, се превърна в де факто празник за гейовете, драг и транс общностите в Токио , привличайки десетки хиляди посетители всяка година.
„От културна гледна точка нямаме никакъв проблем с приемането на какъвто и да е вид сексуална ориентация в Япония“, каза пред Ал Джазира Юко Каваниши, социолог и изследовател, специализиран в междукултурни въпроси на психичното здраве и пола.
„Поради склонността ни да наблягаме на колективното – пиронът, който стърчи, се забива – това е трудна страна за всеки, който е извън нормата на мнозинството, не само за членовете на LGBTQ общността.“
>„Японците не са исторически конфронтационни“, добави Каваниши. „Повечето хора все още искат да стигнат до някакъв вид консенсус.“
Джефри Хол, преподавател по японски изследвания в университета Канда, каза, че публикуването на книгата на Шриер от Кадокава би останало до голяма степен незабелязано, ако не беше публикувано в социалните медии.
„[Акаунтът на Кадокава] публикуваше категорични одобрения на анти-транссексуалната идеология на книгата“, каза Хол пред Al Jazeera.
„Чрез тези публикации активистите за правата на транссексуалните хора научиха за книгата и започнаха протестна кампания – пример за хора, упражняващи правото си на свобода на словото в едно демократично общество.“
Хол, чието изследване се фокусира върху консервативния активизъм в Япония, каза, че вярва, че десният издател Sankei, както и консервативните коментатори и влиятелни лица са използвали спора в своя полза.
„Консервативните активисти, участващи във внасянето на дискурса на западната „културна война“, успешно печелят пари със собствените си продажби на книги и публикуване на статии, атакуващи активисти за правата на ЛГБТК“, каза той.
„Тъй като парите се правят чрез разпалване на гняв по този проблем, не очаквайте скоро да изчезне.“
