Въглищни миньори в Северна Дакота откриват бивник на мамут, заровен в продължение на хиляди години
БИСМАРК, Северна Дакота (AP) — Първият човек, който го забеляза, беше оператор на лопата, който работеше нощна смяна, гледайки бял блясък, докато загребваше изкачи огромна купчина пръст и я пусна в самосвал.
По-късно, след като шофьорът на камиона изхвърли товара, шофьор на булдозер беше готов да изравни мръсотията, но спря, за да я разгледа по-отблизо, когато и той , забеляза това малко бяло.
Едва тогава миньорите разбраха, че са открили нещо специално: дълъг 7 фута бивник на мамут, който е бил заровен от хиляди години.
„Имахме голям късмет, късмет да намерим това, което намерихме“, каза Дейвид Стрейли, изпълнителен директор на North American Coal, която притежава мината.
Миньорите изровиха бивника от старо речно корито, дълбоко около 40 фута (12,1 метра), в мината на свободата близо до Беула, Северна Дакота. Повърхностната мина с площ от 45 000 акра (18 210 хектара) произвежда до 16 милиона тона (14,5 милиона метрични тона) лигнитни въглища годишно.
След като забелязаха бивника, екипажите спряха да копаят в района и повикаха експерти, които изчислиха, че е на възраст от 10 000 до 100 000 години.
Джеф Персон, палеонтолог от Геоложкия институт на Северна Дакота, беше сред отговорилите. Той изрази изненада, че бивникът на мамут не е претърпял повече щети, като се има предвид масивното оборудване, използвано на мястото.
„Чудо е, че излезе почти невредим“, каза Персон.
Последващи разкопки на мястото на откритието откриха още кости. Пърсон го описва като „струйка от находки“, включваща общо повече от 20 кости, включително лопатка, ребра, зъб и части от бедрата, но вероятно това е най-пълният мамут, открит в Северна Дакота, където е много по-често срещан да изровите изолирана кост от мамут, зъб или парче бивник.
„Не са много кости в сравнение с това колко са в скелета, но е достатъчно да знаем, че всичко това е свързано, и това е много повече, отколкото някога сме откривали от едно животно заедно, така че това наистина ни придава известно значение,” каза Персон.
Някога мамутите са бродили из части на Африка, Азия, Европа и Северна Америка. Екземпляри са открити в Съединените щати и Канада, каза Пол Улман, палеонтолог по гръбначни животни от Университета на Северна Дакота.
Откритието в мината е доста рядко в Северна Дакота и региона, тъй като много останки от живи животни по време последната ледникова епоха са били унищожени от заледявания и движения на ледени покривки, каза Улман.
Други области са дали повече останки от мамонти, като костни легла от скелети в Тексас и Южна Дакота. Хората дори са намирали замръзнали трупове във вечната замръзналост на Канада и Сибир, каза той.
Според Геоложкото проучване мамутите са изчезнали преди около 10 000 години в днешна Северна Дакота. Те бяха по-големи от днешните слонове и бяха покрити с гъста вълна. Пещерни рисунки, датиращи от преди 13 000 години, изобразяват мамути.
Улман нарича мамутите „медийни суперзвезди почти толкова, колкото и динозаврите“, цитирайки филмовия франчайз „Ледена епоха“.
Тази бивна от слонова кост, тежаща повече от 50 паунда (22,6 килограма), се счита за чуплива. Опаковано е в найлон, докато палеонтолозите се опитват да контролират колко бързо се дехидратира. Твърде бързо и костта може да се счупи и да бъде унищожена, каза Персон.
Други кости също са опаковани в найлон и поставени в чекмеджета. Костите ще останат в пластмаса най-малко няколко месеца, докато учените успеят да разберат как да изведат водата безопасно. Палеонтолозите ще идентифицират вида мамут по-късно, каза Персон.
Минната компания планира да дари костите на държавата за образователни цели.
„Нашата цел е да го дадем на децата“, каза Стрейли.
Северна Дакота има пейзаж, богат на кости и вкаменелости, включително динозаври. Може би най-известната вкаменелост от щата е тази на Дакота, мумифициран патешки динозавър с вкаменена кожа, каза Улман.
Богатите вкаменелости в щата се дължат до голяма степен на пейзажа на „ниската надморска височина, тучен, екологично продуктивни среди в миналото“, каза Улман.
Местоположението на Северна Дакота в непосредствена близост до Скалистите планини я поставя на пътя на ерозиращите седименти и реки, които са погребали животински останки от 80 милиона години или повече, каза той.
„Това е беше перфектен сценарий, че имаме наистина продуктивна среда с много живот, но също така имахме перфектния сценарий, геоложки, за погребване на останките“, каза Улман.
