Въглищни миньори в Северна Дакота откриват бивник на мамут, заровен в продължение на хиляди години
БИСМАРК, Северна Дакота (AP) — Първият човек, който го видя, беше оператор на лопата, който работеше нощна промяна, гледайки бял искра, до момента в който загребваше изкачи голяма купчина пръст и я пусна в самосвал.
По-късно, откакто водачът на камиона изхвърли товара, водач на булдозер беше подготвен да изравни мръсотията, само че спря, с цел да я прегледа по-отблизо, когато и той, видя това малко бяло.
Едва тогава миньорите схванаха, че са разкрили нещо особено: дълъг 7 фута бивник на мамут, който е бил заровен от хиляди години.
„ Имахме огромен шанс, шанс да намерим това, което намерихме “, сподели Дейвид Стрейли, изпълнителен шеф на North American Coal, която има мината.
Миньорите изровиха бивника от остаряло речно корито, надълбоко към 40 фута (12,1 метра), в мината на свободата покрай Беула, Северна Дакота. Повърхностната мина с повърхност от 45 000 акра (18 210 хектара) създава до 16 милиона тона (14,5 милиона метрични тона) лигнитни въглища годишно.
След като видяха бивника, екипажите стопираха да копаят в региона и повикаха специалисти, които пресметнаха, че е на възраст от 10 000 до 100 000 години.
Джеф Персон, палеонтолог от Геоложкия институт на Северна Дакота, беше измежду далите отговор. Той изрази изненада, че бивникът на мамут не е претърпял повече вреди, като се има поради солидното съоръжение, употребявано на мястото.
„ Чудо е, че излезе съвсем незасегнат “, сподели Персон.
Последващи разкопки на мястото на откритието откриха още кости. Пърсон го разказва като „ струйка от находки “, включваща общо повече от 20 кости, в това число лопатка, ребра, зъб и елементи от бедрата, само че евентуално това е най-пълният мамут, открит в Северна Дакота, където е доста по-често срещан да изровите изолирана кост от мамут, зъб или парче бивник.
„ Не са доста кости спрямо това какъв брой са в скелета, само че е задоволително да знаем, че всичко това е обвързвано, и това е доста повече, в сравнение с в миналото сме откривали от едно животно дружно, тъй че това в действителност ни придава известно значение, ” сподели Персон.
Някога мамутите са бродили из елементи на Африка, Азия, Европа и Северна Америка. Екземпляри са открити в Съединените щати и Канада, сподели Пол Улман, палеонтолог по гръбначни животни от Университета на Северна Дакота.
Откритието в мината е много рядко в Северна Дакота и района, защото доста остатъци от живи животни по време последната ледникова ера са били унищожени от заледявания и придвижвания на ледени покривки, сподели Улман.
Други области са дали повече остатъци от мамонти, като костни кревати от скелети в Тексас и Южна Дакота. Хората даже са намирали замръзнали трупове във безконечната заледеност на Канада и Сибир, сподели той.
Според Геоложкото изследване мамутите са изчезнали преди към 10 000 години в днешна Северна Дакота. Те бяха по-големи от днешните слонове и бяха покрити с гъста вълна. Пещерни рисунки, датиращи от преди 13 000 години, изобразяват мамути.
Улман назовава мамутите „ медийни суперзвезди съвсем толкоз, колкото и динозаврите “, цитирайки филмовия франчайз „ Ледена ера “.
Тази бивна от слонова кост, тежаща повече от 50 паунда (22,6 килограма), се смята за чуплива. Опаковано е в найлон, до момента в който палеонтолозите се пробват да управляват какъв брой бързо се дехидратира. Твърде бързо и костта може да се счупи и да бъде унищожена, сподели Персон.
Други кости също са опаковани в найлон и сложени в чекмеджета. Костите ще останат в пластмаса минимум няколко месеца, до момента в който учените съумеят да схванат по какъв начин да изведат водата безвредно. Палеонтолозите ще разпознават типа мамут по-късно, сподели Персон.
Минната компания възнамерява да подари костите на страната за просветителни цели.
„ Нашата цел е да го дадем на децата “, сподели Стрейли.
Северна Дакота има пейзаж, богат на кости и вкаменелости, в това число динозаври. Може би най-известната вкаменелост от щата е тази на Дакота, мумифициран пачи динозавър с вкаменена кожа, сподели Улман.
Богатите вкаменелости в щата се дължат значително на пейзажа на „ ниската надморска височина, обилен, екологично продуктивни среди в предишното “, сподели Улман.
Местоположението на Северна Дакота в непосредствена непосредственост до Скалистите планини я слага на пътя на ерозиращите седименти и реки, които са погребали скотски остатъци от 80 милиона години или повече, сподели той.
„ Това е беше съвършен сюжет, че имаме в действителност продуктивна среда с доста живот, само че също по този начин имахме съвършения сюжет, геоложки, за погребение на останките “, сподели Улман.