Вояджър 1 ще достигне един светлинен ден от Земята през 2026 г. Ето какво означава това

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте

Вояджър 1, сондата за дълбокия космос на НАСА, скоро може да стане първият галактически транспортен съд, който ще доближи исторически крайъгълен камък. През ноември 2026 година сондата ще бъде на един светлинен ден от Земята.

Изстрелян през 1977 година, Вояджър 1 е най-отдалеченият галактически транспортен съд от нашата планета, като сега изследва междузвездното пространство на 15,8 милиарда благи.

Терминът светлинен ден се отнася до дистанцията, на което ще са нужни 24 часа за сигнал или команда, пътуваща със скоростта на светлината, с цел да доближи галактическия транспортен съд от Земята, сподели Сузи Дод, началник на плана Voyager в лабораторията за реактивни мотори на НАСА. Един светлинен ден е равностоен на 16 милиарда благи (26 милиарда километра).

Така че, в случай че екипът на Вояджър изиска от галактическия транспортен съд да направи нещо, откакто доближи тази точка, ще отнеме още един ден, до момента в който Вояджър отговори.

„ Ако изпратя команда и кажа „ положително утро, Вояджър 1 “ в 8 сутринта в понеделник сутринта, ще получа отговора на Вояджър 1 назад към мен в сряда сутринта към 8 сутринта “, сподели Дод.

Вояджър 1 и неговият близнак Вояджър 2 са единственият галактически транспортен съд, който работи отвън хелиосферата, слънчевия балон от магнитни полета и частици, който се простира надалеч оттатък орбитата на Плутон. След десетилетия в космоса и двамата трябваше да изключат няколко инструмента, само че употребяват останалите си принадлежности, с цел да учат тази неразучена територия и да дават данни, които биха могли да осведомят бъдещи задачи.

Има доста провокации, които идват с поддържането на връзка с такива широкообхватни сонди, само че Дод и нейният екип подхващат нужните стъпки, с цел да подсигуряват, че техните „ възрастни жители “ ще навършат 50 години през 2027 година

Поддържане на връзка от галактически разстояния

Изстрелян на странствуване за проучване на Юпитер и Сатурн, Вояджър 1 се отдалечава от Земята по същата траектория и със същата скорост – 38 000 благи в час – от прелитането си край Сатурн през ноември 1980 година

С схващане на местоположението на Земята по отношение на Вояджър 1, скоростта на галактическия транспортен съд и неговата траектория, инженерите са в положение да изчислят какъв брой време е належащо на сигнал да доближи до сондата.

Например, траекторията на Вояджър 1 след прелитането към Сатурн го издигна и излезе от равнината на планетите, откакто мина Сатурн, до момента в който Вояджър 2 мина над върха на Нептун след прелитането му през 1989 година на ледения колос и се реалокира надолу и отвън равнината на планетите. Нито една от сондите не е коригирала траекторията си от последните им прелитания към планетата, което значи, че и двете са били в непрекъснати круизи от десетилетия.

Не се чака Voyager 2 да доближи един светлинен ден от Земята до ноември 2035 година и даже най-амбициозните прогнози допускат, че галактическият транспортен съд няма да работи тогава. Но и двете сонди не престават да изненадват екипа.

Всеки ден, като най-старият работещ галактически транспортен съд, сондите Voyager държат връх единствено с това, че не престават да работят.

Но това не беше елементарен развой.

Сондите изпращат назад данни с доста ниски 160 бита в секунда, или скорост на данни, сходна на комутируемия интернет, сподели Дод.

„ Разстоянието, на което сме надалеч от Земята, лишава доста повече време, с цел да получим сигнал там, а силата на сигнала просто се разсейва “, сподели Дод. „ Необходими са голям брой антенни решетки, с цел да се събере този сигнал назад. “

Ниската скорост на данни значи, че Дод и нейният екип получават нищожна информация за здравето на всеки галактически транспортен съд и в случай че има проблем, те не могат да реагират бързо.

Въпреки това и двата Voyager са проектирани да бъдат самодостатъчни с доста самостоятелност на борда, тъй че да могат да се спасят, в случай че нещата се объркат на милиарди благи от Земята.

„ Ако нещо се обърка, те могат да се слагат в безвредно положение, тъй че да могат да изчакат, до момента в който успеем да приказваме с галактическия транспортен съд и да разберем какъв е казусът и да разгадаем този проблем “, сподели Дод.

Защо сондите Вояджър издържат

Години наред екипът взема сложни решения, с цел да подсигурява, че сондите работят допустимо най-дълго, сподели Дод. Това значи изключване на инженерните системи и принадлежности, с цел да се спести сила и да се подсигурява, че галактическият транспортен съд остава задоволително топъл, с цел да действа.

За да могат сондите Вояджър да продължат да споделят със Земята, техните антени също би трябвало да са ориентирани към нашата планета.

Ако линиите на горивото замръзнат на която и да е от сондите, карайки антените да се насочват другаде, „ ще загубим задачата, тъй като към този момент не можем да получим сигнал до галактическия транспортен съд “, сподели Дод.

И не става въпрос единствено за сондите Вояджър, които не престават да летят - те би трябвало да работят с научни принадлежности.

Преди 50-годишнината си през 2027 година и двата галактически кораба евентуално ще би трябвало да имат спомагателни принадлежности и системи, изключени. Екипът се надява да поддържа подсистемата за галактически лъчи на Вояджър 2, както и магнитометъра и подсистемите за плазмени талази на двата галактически кораба. Инструментите ще разрешат на двете сонди да действат всъщност като метеорологични спътници в междузвездното пространство, усещайки околната среда, през която пътуват, сподели Дод.