„Все още усещам миризмата на телата“: Какво се случи, след като Хамас напусна мястото на фестивала Nova в Израел
Изображение: Рами беше измежду тези, които събраха движимости, изпуснати от посетителите на фестивала, с цел да ги върнат на фамилиите им
Шестнадесет дни.
Първите 10 дни прекарахме измежду труповете. След това се отказахме от намирането на оживели.
Следващите шест дни бяха прекарани в събиране на движимости, които да дадем на фамилиите - документи за идентичност, слънчеви очила, телефони, обувки, чанти.
Когато затвори очи, към момента мога да чуя писъците от онази заран, когато чудовищата пристигнаха. Все още чувствам миризмата на телата, които бяха положени на полето под яркото слънце.
Преди това същото поле беше дансинг. Продуцирах фестивала Unity, който се организира по-рано тази седмица и се разля във фестивала Supernova в петък.
Всичко вървеше ужасно. Всички се забавляваха, усмихваха се, танцуваха. Имаше магия във въздуха.
Изображение: Фестивалът по-рано през седмицата. Снимка: Семеен материал/Амит Азриел
След това в събота, тъкмо в 6:28 сутринта, ракети прелетяха над главите на танцьорите.
Тъкмо се бях прибрал да взема жена си. На фестивала музиката беше изключена и евакуацията стартира.
До 7:10 ч. сутринта чухме клюки за навлизане на терористи от Хамас. Тогава започнахме да чуваме изстрели и погледнахме през прозореца - кола, цялостна с тях, мина около нас.
Беше като във филм на ужасите.
Час по-късно целият пъкъл се развихри. Хамас коляха, убиваха, екзекутираха, застрелваха всички.
Всички започнаха да бягат в разнообразни направления, оставяйки колите си, бягайки в гората, криейки се в гората, пробвайки се да избягат.
Приятелите и сътрудниците ми обезверено ми звъняха, крещяха, викаха за помощ от полицията, военните, който и да било.
Тези диалози слушам в главата си, когато се пробвам да заспя през нощта.
>
В нощта преди офанзивата всички бяхме седнали да планираме идващия си фестивал и да се уверим, че всичко е квалифицирано за Nova. Само двама от нас от това събиране оцеляха.
Върнах се на мястото в ранните часове на 8 октомври. Исках да потърся другари, сътрудници и изчезнали хора. Те бяха моя отговорност.
Човешкият разум не може да обработи това, което видях. Огромното поле беше цялостно с тела. Те бяха екзекутирани. Много от тях са били с огнестрелно оръжие в главата или в лицето. Не можете да ги познаете.
Изображение: Мястото на фестивала, снимано в дните след офанзивата. Снимка: AP
Намерихме тела на благи и благи в близост. Хората бяха избягали, само че чудовищата ги бяха взели, умъртвили и изхвърлили телата им като торби с отпадък. Това беше главната цел на Хамас. Те пристигнаха да колят и убиват.
Намерихме моя другар Матан Кидо Елмалем, диджей, само че единствено тъй като разпознахме пръстена на пръста му.
Друг мой другар, Ерик, беше изгорен. Той беше на фестивала с дребната си щерка, която беше с увреждания и ползваше инвалидна количка. Те танцуваха с него, държейки я в ръцете си. Мисля, че по този начин я носеше, до момента в който бягаше от Хамас.
Намерихме тялото му, само че не можахме да намерим нейното. В последна сметка аутопсията сподели, че Рут е била с него от самото начало. Бяха толкоз мощно обгорени, че не разбрахме, че сме погребали две тела, а освен едно.
Изображение: Ерик, танцуващ с щерка си Рут. Снимка: Материал
Имаше тела на хора, които не познавах. Имаше три млади девойки, които си припомням. И тримата бяха съблечени от кръста надолу. Те бяха открити в разнообразни елементи на фестивала.
Едно момиче съвсем беше стигнало до бомбоубежището. Тя беше простреляна в лицето. Друг се беше опитал да избяга, като тичаше зад мястото, където беше фестивалът. Бяха я простреляли неведнъж под кръста.
Трето момиче - заляха лицето й с бензин и го възпламениха, с цел да я изтезават. Сякаш се пробваха да я трансфорат в свещ.
Краката им бяха отворени. Няма подозрение в мозъка ми какво се е случило. Няма причина някой да прави това, в случай че не с цел да унижи индивида, да го изнасили. Хамас ги преследва, унижава ги, поставя им край. Светът не би трябвало да ги оставя да съществуват. Те не са животни, тъй като даже животните не се държат по този начин. Те са чудовища.
Хората, които убиха, бяха от доста разнообразни страни, освен от израелци. За мен това не е единствено нашата борба. Страхувам се, че идващия път това може да се случи на всички места и отвън Израел.
Загубих доста хора, които познавах. Имах шанса да се измъкна, както и фамилията ми.
Изображение: Рами (вторият вляво) и фамилията му преди офанзивата. Снимка: Семеен материал/Амит Азриел
Все още не съм имал терапия, не съм подготвен. Плачех, когато се прибирах и никой не ме виждаше, само че към този момент нямам сълзи. Понякога се разсънвам нервозен. Хамас стреля по нас, до момента в който помагахме с телата. Не знам по какъв начин всички тези патрони ни пропуснаха.
След няколко дни имам рожден ден. Навършвам 50. Обикновено имам огромно празненство, към 3000 души, само че тази година не мога да се изправя даже пред трима. Не знам дали в миналото още веднъж ще мога да се изправя пред фестивал.
Просто преминавам през нещата ден след ден.
Както беше казано на Саня Бърджис, публицист за цифрови следствия.
Хамас отхвърли техните бойци да са изнасилвали или полово насилвани дами по време на офанзивите.
Екипът е екип с доста умения, отдаден на даването на транспарантна публицистика от Sky News. Ние събираме, проучваме и пресъздаваме данни, с цел да описваме истории, основани на данни. Ние комбинираме обичайни умения за докладване с модернизиран разбор на сателитни изображения, обществени медии и друга информация с отворен код. Чрез мултимедийно описване на истории ние се стремим да разбираем по-добре света, като в същото време демонстрираме по какъв начин се прави нашата публицистика.