Все повече китайски емигранти опитват стендъп комедия — като същевременно избягват политическите червени линии
Комикът Си Диао казва, че знае, че трябва да избягва да говори за политика на сцената, но споделянето на фамилия с китайския президент Си Дзинпин го прави трудно да се устои.
Дори името му е политически чувствително, базираният в Мелбърн аматьорски комик казва на публиката, създавайки шега за групов чат в китайската услуга за съобщения WeChat, която е затворена, тъй като веднага щом се присъедини към него.
33-годишният строителен инженер се смее нервно, когато наруши де факто правилото на китайската комедия: Не казвайте нищо, което кара Китай да изглежда зле. За повечето комедианти това означава без шеги за цензурата, без споменаване на името на президента и без обсъждане на извънредно строгите блокирания на COVID в Китай или социални теми като домашното насилие.
„Жалко е, ако околната среда беше отворено, ще се появи някой от световна класа“, каза Си.
Комедията на мандарин език се разраства и не само в Китай. Медиумът набра популярност през последното десетилетие и емигрантското население на Китай създаде клубове в градове като Ню Йорк, Токио и Мадрид.
Комедиантите са известни с това, че настръхват до краен предел, но повечето комици, говорещи мандарин, и много фенове казват, че някои теми нямат място в комедийния клуб.
В Китай има цензори, които преглеждат вицовете предварително и наказват изпълнителите, които прекрачват политическите червени линии. По-рано тази година развлекателна компания беше глобена с около 2 милиона долара, когато звездният комик Ли Хаоши направи шега, която споменава китайски военен лозунг.
Отвъд океана комиците казват, че не се страхуват от наказание, но повечето казват политически шеги не са смешни или карат хората да се чувстват неудобно. Мнозина не са много запознати с политическия хумор, след като са израснали в страна, която до голяма степен го цензурира.
„Ние правим това, което харесва публиката“, каза Гуо Джиа, бизнесмен, който управлява комедиен клуб в Токио. Той каза, че дискомфортът от политиката е част от китайската култура, сравнявайки го с чувствителността към расата в Съединените щати.
Австралийски строителен инженер, роден в Китай, изпълнява стендъп комедия в Мелбърн, неделя, 22 май 2022 г. ( Рена Гао чрез AP)
„Има някои райони, където хората няма да отидат, но това обикновено не се дължи на правителствени политики, а на по-голям социален натиск, култура или религия“, каза Мишел Хокс, професор по китайска литература и директор на Института Лиу за Азия и азиатски изследвания в университета на Нотр Дам.
Комедиантите наистина натискат социалните граници.
За Лин Донгсяо, 28-годишен стар комик, който започна да се изявява, докато живееше в Торонто, това беше шанс да говори публично за вродено заболяване, което го кара да накуцва, и да накара тълпите да се смеят с него за това как китайското общество се отнася към хората с увреждания.
Лин, който се изявява под сценичното име "Guazi", каза на публика, че жени, които е срещнал онлайн, се оплакват, че не ги е предупредил, че има увреждане, така че той го е добавил към своя профил за запознанства.
„Вие превъртате … о треньор във фитнеса, хубаво тяло; бизнес ръководител, милионна заплата; и след това… удостоверение за инвалидност трета класа без никакви надбавки." Хората избухнаха в смях.
Стандап фен Уенлай Цай, базиран в Лос Анджелис софтуерен инженер в началото на 30-те, каза, че обича да слуша вицове за Животът на ЛГБТК и расовите отношения, теми, които са строго забранени в континенталната част.
Но „трябва да има ограничения за (шегите за) политиката на високо ниво", каза Цай. „Тоест, политическите лидери, партизанството... Не мисля, че има смисъл да се говори за това."
Има и няколко места, които се противопоставят на чувствителността на Пекин. Женската идея, феминистка група в Ню Йорк, е домакин на нецензурирани комедийни предавания, които често засягат политиката , насърчавайки жените да изразяват себе си по социални и политически въпроси.
Но дори и заобиколните препратки към политиката карат повечето китайскоезични аудитории да се чувстват неудобно, каза Си.След като изнесе концерт в китайски ресторант в Австралия, собственикът го попита да бъдете внимателни; на състезание за стендъп той получи нула гласове на публиката. Той завърши почти изключително в англоезични зали.
Zhu Jiesheng, който управлява клуб за стендъп комедия в Мадрид, прави рецензия на други изпълнители шеги, преди да излязат на сцената, с молба да правят шеги, които биха могли да пресичат политическите граници.
Но когато един комик настоя да разказва вицове за блокирането в Шанхай, Джу не го спря. Публиката не разбра шегите, каза Джу, и това започна спорове зад кулисите, оставяйки го още по-убеден, че политиката и комедията не се смесват.
Комедиантите са много наясно, че хората могат да си изпаднат в беда за това, което те казват. Запитани за Ли Хаоши, комедиантите казаха, че е трябвало да знае по-добре.
„Дори ако не правите грешки, а някой друг ги прави, това се отразява на цялата индустрия“, каза Zhong Di, 30-годишен студент в Милано, който също изпълнява стендъп.
Лин, който наскоро се върна в Китай, за да преследва кариера в стендъп, каза, че индустрията все още се възстановява от репресиите, предизвикани от неговата шега.
Асошиейтед прес не можа да се свърже с Ли за коментар, а компанията, която го управлява, не отговори на искане за интервю.
Китай има история на тормоз на свои граждани в чужбина за активизъм. Той също така заплаши международни звезди от чужбина с бойкот или забрана за концерти в Китай. Найджъл Нг, малайзийски комик, базиран в Обединеното кралство, който създаде популярния герой „Чичо Роджър“, загуби акаунтите си в китайските социални медии, след като клип от шоу на живо стана вирусен, в който той се шегува с Китай, който слуша през мобилни телефони.
Вики Ксу, родена в Китай журналистка в Австралия, която също изпълнява стендъп на английски, каза, че китайците имат дълга история в правенето на шеги по чувствителни теми.
„Ако погледнете назад към много от филмите или телевизионните предавания, направени в Китай преди 20, 30 години, ще видите, че има повече политически вицове, отколкото днес. Как си обяснявате това?“ каза тя.
Су, чиято работа е критична към китайското правителство и който получи бурен удар от официалните китайски медии и националистическите тролове, каза, че политиката засяга живота на хората в Китай толкова много, че да не се говори за това е „игнориране на слона в стаята.“
Когато комиците се върнат в Китай, те се сблъскват с ограничения, надхвърлящи тези, които си налагат в чужбина.
Лин каза, че цензурата е важна за предотвратяване на „хаоса , но предаването на неговия материал на цензурата седмици преди представления все още е предизвикателство.
„Никой не ми каза какво мога да кажа или не“, каза Лин, „което е доста трудно. Просто предавам каквото Имам и го променете, ако не бъде одобрено."
В Австралия Си не планира да спре да се шегува с известния си съименник.
"Аз съм никой , каза Си, „и в края на краищата имам австралийски паспорт … ще продължа да разказвам тези вицове.“
