„Всички си тръгват“: бомбардировките прогонват десетки хиляди от Южен Ливан

Израелските сили и силите на Хизбула обменят почти ежедневен огън през граничната зона, казват наблюдатели

Нанси Фарадж обядва със семейството си в дома си в село Бинт Джбейл в южен Ливан, когато Израел бомбардира съседната къща, убивайки двама от нейните съседи.

В рамките на часове тя и семейството й бяха грабнали шепа вещи и се отправиха на северозапад към града от Тир, на 50 мили (80 км) южно от Бейрут, където сега живеят в училище с няколкостотин други.

За Фарадж, на 25 години, това е вторият път, когато е изместен от война с Израел. По време на конфликта през 2006 г., когато е на седем, тя бяга с майка си в Бейрут. Сега тя отново е изселена, този път със собствените си деца.

„Дойдохме тук преди три седмици. Дотогава бомбардировките бяха далеч от селото и се чувствахме относително сигурни. Но след като удариха къщата на съседа ми, решението беше незабавно.

„Чувствам се, че боевете се влошават“, добави тя, като каза, че семейството вече не иска да живее близо до границата.

За три месеца, според данни, публикувани миналата седмица от Международната организация по миграция, около 76 000 души са били прогонени от Южен Ливан.

Местните власти в Тир, красив крайбрежен град с древни руини, регистрират между 200 и 300 новоразселени хора всеки ден.

Кратко шофирайте на юг по пътища, обградени с цитрусови и палмови горички, превозните средства стават все по-оскъдни, с изключение на патрулиращите превозни средства на Unifil, мисията за наблюдение на ООН.

В малкия град Накура, 1,5 мили от границата с Израел, купчина заплетени отломки е всичко, което е останало от къща, ударена при израелски удар миналата седмица. Околните домове и предприятия са без прозорци и осеяни с шрапнели.

Израелски дрон бръмчи наблизо. Това е напомняне за риска, който е станал почти постоянен на юг.

Шепата хора, които остават в Накура, са осезаемо разтревожени и не желаят да говорят или да бъдат идентифицирани.

В минимаркет до разрушената къща мъж разчиства съсипания си бизнес, чиито прозорци са изпочупени. Той си тръгна, каза той, две минути преди удара, който уби братовчедите му.

Появява се млад мъж на мотопед и проверява документите на Guardian. Той си тръгва и след това се връща след няколко минути, предавайки съобщение от Хизбула, което моли репортерите да напуснат.

За три месеца насилието тук придоби собствена логика. Официалната ситуация е, че „прекратяването на враждебните действия“, определено от резолюция 1701 на ООН, която сложи край на войната от 2006 г., все още е в сила.

Въпреки това, което се случва на границата от 8 октомври, когато Хизбула започна първоначално ограничена стрелба по Израел в подкрепа на войната на Хамас в Газа, не е имало обявяване на война и двусмислени сигнали от двете страни за техните намерения.

Реалността обаче е, че около 10 000 „траектории“ са били проследени през синята линия, разделяща двете страни – големи и малки боеприпаси, изстрелвани от двете страни в обмен, който е станал постоянен , според наблюдатели.

С разширяването на географското разпространение на граничните боеве се увеличава и размерът на използваните оръжия и нарастващото значение на целите.

Само през изминалата седмица Хизбула удари голяма израелска въздушна база в планината Мерон, докато Израел удари командни пунктове и – в деня на посещението на Guardian на юг – уби старши командващ в елитните сили Радуан на Хизбула.

„От края на войната през 2006 г. определено не сме виждали нещо подобно“, каза Кандис Ардиел, говорител на Unifil, чиято основната база е до Накура.

„Виждали сме отделни случаи на няколко дни на напрежение, но не сме виждали нещо толкова продължително и насилствено. Това е безпрецедентно. А войната от 2006 г. свърши за месец. Това се случва ежедневно в продължение на три месеца, дори ако засегнатата област е по-малка.

„Въпреки че и двете страни са дали сигнали, те не желаят ескалация, но са подготвени за ескалация, ако се случи, колкото по-дълго продължава това, толкова по-вероятно е ескалацията.”

За тези, които са били прогонени от юга, много от тях са фермери, бъдещето за техните семейства е несигурно.

Мустафа Саид, който отглежда тютюн, напусна по-рано в конфликта от село Бейт Лиф.

„Къщата ни беше много близо до бомбардировка. Децата ми плачеха и не ядяха. След четири дни бомбардировки отидохме в друго село, откъдето е семейството на жена ми. Беше същото. Още бомбардировки. Тогава решихме да дойдем в Тир. Всички си тръгват. Къщата на брат ми и дъщеря ми са повредени.“

„Не подкрепям Хамас“, добави той. „Ако израелците искат да убият Хамас, това е тяхна работа. Ако искат да се бият, не трябва да сме стреляни и бомбардирани. Това не е война в Ливан. Повечето ливанци не са доволни от ситуацията. Ние не искаме да бъдем част от това.“

Той каза, че международната общност може да окаже натиск върху Израел и да спре конфликта. Той вярваше, че Ливан е засмукан, докато Израел се бореше да постигне целите си за война срещу Хамас в Газа.

„Никой не е победител във война. Пропуснах да засадя реколтата си. И наистина се притеснявам за децата си. Децата и от двете страни имат право да живеят нормален живот и да имат образование.”

Дори в Тир той не се чувстваше в безопасност.

„Вчера израелски самолети прелетяха над града, издавайки звукови гърмежи и децата ми бяха наистина уплашени.“

Мортада Мхана, мениджър за намаляване на риска от бедствия, работещ с разселени хора в Тир, каза: „Нашата оценка е, че около 90% от хората в селата на южната граница са напуснали.

„В нашия регион имаме над 22 000 разселени и Само вчера направихме 286 нови регистрации.

„По-голямата част живеят със семейството и приятели или в празни апартаменти, които са дарени. Но става все по-лошо за хората, тъй като конфликтът продължава. Хората изпитват психологически и парични проблеми. Тези, които можеха да си позволят да наемат, изчерпват парите си и видяхме хора, които са били преместени в Бейрут, сега се връщат в Тир, защото тук е по-лесно да се получи помощ“, каза той.

„Хората тук се страхуват, че атакуваният регион [се] разширява и се притесняват, че Тир [който беше силно обстрелван през 2006 г.] може да се превърне в мишена.“

Последвайте ни в