Защо преименуваният на Бангладеш парад за Нова година започна спор

Дака, Бангладеш- в понеделник, Бангладеш отбеляза първата си бенгалска нова година, известно още като Пахела Байшакх, след като въстанието, ръководено от студентите, изхвърли бившия премиер на бившия премиер миналата година.

Но преименуването на емблематичен парад, който се провежда по повод от десетилетия, доведе до дебат онлайн и офлайн, подчертавайки политическо и културно разделение в рамките на Южна Азия.

Дни преди шествието, Факултетът за изящни изкуства на университета в Дака, който организира годишното събитие, обяви, че парадът, известен досега като Мангал Шобхаджатра (благоприятен парад), ще бъде преименуван на Borshoboron Ananda Shobhajatra (Parade New Year).

Организаторите защитиха преименуването на жизнения парад, признат от ЮНЕСКО през 2016 г. като нематериално културно наследство, казвайки, че той просто се е върнал към това, което някога е било наречено, през 1989 г., когато е стартирано събитието.

„Това е реверсия към първоначалното име на парада“, проф. Ажарул Ислям Шейх, координатор на организационния комитет и декан на факултета по изящни изкуства, каза пред Ал Джазира.

За организаторите промяната на името представлява прекъсване от наследството на лигата на Хасина, която управлява Бангладеш в продължение на 15 години и се сблъсква с обвинения в сериозни нарушения на правата на човека, включително извънсъдебни убийства и принудителни изчезвания.

Но критиците се отблъскват назад, аргументирайки се, че смяната е с повече от ново начало. Казват, че рискува да изтрие символ на плуралистичната традиция на Бангладеш.

за какво е парадът?

Парадът започва в зори в първия ден на бенгалската Нова година.

Той се отличава с огромни, цветни импровизирани статуи, изработени от бамбук и хартия, включително представителства на животни, птици и фолклори. Жените обикновено носят бели сари с червени граници, а мъжете се обличат в панджабис, дългите, без яка ризи, носени над пижама от Бенгалис в Индия и Бангладеш.

Процесията се движи по улиците на Дака, придружено от ритмичните удари на традиционните барабани и се излъчва на живо по националната телевизия, което позволява на домакинствата в цялата страна да участват в тържествата. Участниците често държат банери с редица съобщения.

Встъпителната Ананда Шобхаджатра през 1989 г. е замислена като фин, но мощен акт на културна съпротива срещу тогавашната военна диктатура на генерал Хюсеин Мохамед Ершад.

Студентските организатори на университета в Дака изработиха големи, цветни ефиги - гротескни сови за представяне на корупция, тигри, символизиращи смелост и гълъби за мир - да се подиграват на авторитарния хват на режима.

Докато парадът не включва явни протести, самото му съществуване беше форма на несъгласие. Възстановявайки публичното пространство за художествено изразяване и културно тържество, студентите оспорват потискането на гражданските свободи под военно управление. Символиката и времето на шествието предадоха колективен копнеж за демокрация и свобода.

Малко повече от година по -късно, през декември 1990 г., Ершад подаде оставка след масови протести и граждански вълнения, което доведе до създаването на правителство на гледач и възстановяване на парламентарната демокрация.

През 1996 г. организаторите промениха името на Ananda Shobhajatra на Mangal Shobhajatra. Думата „мангал“ има произход на санскрит, което означава „благоприятен“ или „благосъстояние“ на древния индийски език, въведен за символизиране на колективен стремеж за по -добро бъдеще, отразяващ обновения ангажимент на нацията към демокрацията след края на военното управление.

Но името би се оказало противоречиво.

Защо тези имена са противоречиви?

През последните години консервативните и ислямистките групи критикуваха събитието, разглеждайки го като противно на ислямските принципи.

През април 2023 г. адвокатът на Върховния съд Махмудул Хасан изпрати правно известие на правителството на Хасина, като се аргументира, че терминът „мангал“ има индуистки религиозни конотации заради санскритските си корени. Той твърди, че мотивите на събитието, като скулптури на птици и животни, обидени мюсюлмански настроения, цитирайки, наред с други неща, част от Наказателния кодекс на Бангладеш, който наказва „всеки, който умишлено и злонамерено обижда религията или религиозните убеждения на който и да е клас граждани“.

Хасан каза след известието си, правителството оттегли уведомление, че е изпратило на всички университети, за да се задържат мангал Шобхаджатра, тъй като Бенгалската Нова година през 2023 г. дойде през месеца Рамадан. Основният парад, организиран от университета Дака, продължи както винаги.

Въпреки това, ходът на Хасан не остана безспорен.

В изявление по това време Sammilita Sangskritik Jote, съюз на няколко леви и централни културни организации, заяви, че този ход на адвоката е опит за дестабилизиране на страната чрез обща реторика.

Мотивите, които Хасан възрази, са били централни за визуалните елементи на парада от встъпителното шествие от 1989 г., включително в годините, когато Авами Лига и Хасина са били извън властта, а опозиционната националистическа партия (BNP) е на служба.

Историкът Мохамед Голам Рабани от университета Джахангирнагар заяви, че опасенията относно парада през последните години са включвали повече от само религиозни фактори.

Ранните празненства на бенгалската Нова година бяха дълбоко вкоренени в селската култура и аграрната икономика; Например имаше събития, маркиращи реколтата. "Въпреки това, през последните няколко десетилетия, той стана градски центриран", каза Рабани пред Ал Джазира. „Мотивите, избрани от градските художници за Мангал Шобхаджатра, често са били непредставителни за селския народ.“

Въпреки това, преименуването тази година също се сблъска с опозиция. Студентските групи наляво осъдиха промяната, наричайки я „предаване на общинските сили“ от временното правителство и заплаха за традицията на Бангладеш за светската културна изява. Във вторник вечерта неидентифицираните палежи подпалиха дома на художник, който създаде някои от бюста, използвани в парада тази седмица.

Някои студенти от Факултета за изящни изкуства на университета в Дака също критикуваха промяната на името. Те твърдяха, че думата „мангал“ няма връзка с идеологията на бившата ръководна партия.

„Ако преименуването от 1996 г. беше несправедливо, така е и това“, казва Захид Джамил, един от студентите.

Какви са новите мотиви в парада?

Тазгодишното шествие запази традиционната си естетика, включително мотиви на животни и риби, но включи политически мотиви в плувки, които участваха в парада, отразяващ смъртоносното въстание от миналата година.

Водещ походът беше 20-футов най-висок бюст „Face of Fascism“, широко разглеждан като представляващ Хасина. Други мотиви включваха типографски дизайн на „36 юли“, представляващ 36 -те дни на смъртоносно въстание от 1 юли до 5 август миналата година, по време на който около 1400 души бяха убити, и портрет на Мугда, млад мъж, убит, докато сервира вода на протестиращите по време на въстанието, символизирано от бутилка с вода.

Докато някои приветстваха символиката, други я критикуваха като опит за политизиране на бенгалските празници на Нова година.

„Омразни породи омраза; поколенията са хванати в бинарната омраза. И все пак, може ли всеки ум да бъде свободен от омраза“, пише Надим Махмуд, изследовател на Бангладеши от Калифорнийския университет, пише във Facebook.

Бенгалски срещу Бангладеши: Политика на национализма

Дебатът за преименуването и значението на парада също отразява по -широки фисури в Бангладеш, по -специално идеологическото разделение между бенгалски и национализъм в Бангладеш.

За разлика от тях, национализмът на Бангладеши, насърчаван от БНП, се фокусира върху териториална държавна идентичност, подчертавайки ислямското наследство и национален суверенитет.

„идеологически, AL насърчава племенната идентичност, докато BNP и други съмишленици насърчават национална идентичност“, заяви Резаул Карим Рони, анализатор и редактор на списание Joban. „Разликата в това как се празнува Пахела Байшах, може да се обясни чрез тези конкуриращи се идеологии.“

Действащият ръководител на културното министерство на временно правителството и популярния драматург, Mostofa Sarwar Farooki, обвини предишните администрации в ограничаване на тържеството сред бенгалското мнозинство.

„Ние отдавна се отнасяме към това като фестивал на [само] бенгалските хора, но това е празник на всички Бангладеши, [включително всички етнически малцинства]“, каза той пред репортери в университета в Дака, преди да се присъедини към парада.

Тази година парадът включваше участие от 28 етнически малцинствени групи, носещи традиционно облекло, много от които бяха поканени официално от правителството.

„За първи път ние бяхме официално поканени“, Чанумунг, ръководител на Комитета за фестивалния комитет на Югоизточния хълм на Бандарбан, който минава с едно име, каза пред BBC Bangla. „Усеща се, че Пахела Байшах най -накрая се празнува от всички.“

Видени също в парада бяха играчи от женския футболен отбор на Бангладеш, носещи отборни фланелки.

Фаруки отхвърли предложенията, че настоящото правителство политизира парада - вместо това обвинява правителствата на Ал, че е използвало тържеството за политически съобщения.

Той каза, че правителството не е наложило промяната на името и че това е решение, взето от факултета за изящни изкуства на университета в Дака.

Какво се случи на парада в понеделник?

Участници като Кайзер Ахмед, който се присъедини към антиправителствените протести през миналата година, заявиха, че са се върнали на тържествата след години.

„Бойкотирах това събитие за десетилетие под потискащото правило на Хасина. Днес отново съм тук в безплатна среда“, каза той пред BBC Bangla.

Някои анализатори разглеждат връщането към първоначалното име на парада като обръщане на „културния фашизъм“, въпреки опасенията, че той отразява политизирането на културата.

„В лигата на Авами Пахела Байшах се превърна в инструмент за културно господство“, каза Рони, като твърди, че бенгалското мюсюлманско мнозинство е отстранено.

Други анализатори като Камал Уддин Кабир, доцент в катедрата по театър на университета в Джаганнат, се различават.

„Това дава лош пример“, каза той на Ал Джазира, като се позовава на политическото използване на мотиви. „Никога не съм си представял, че празнуването на Нова година ще бъде организирано така. Ако властта се измести отново, следващото правителство може да направи същото.“

Rony обаче каза, че не вижда проблем с политизирането на празника на Нова година.

„Културата е по своята същност политическа, но ключовият въпрос е дали политическият израз на културата поддържа правата и насърчава приобщаването или потиска разнообразието и седи разделение.“

Последвайте ни в