Застрахователните фирми трябва да избягват източноафриканския петролопровод
Миналата година беше най-горещата в историята с екстремни метеорологични явления в много краища на света. Това беше и годината, в която страните постигнаха забележително споразумение на Конференцията на ООН за климата (COP28) да започнат „преход от изкопаеми горива“.
Ако правителствата трябва да спазват това споразумение и да предотвратят глобален климатичен колапс, не може да има ново разширяване на производството на въглища, нефт и газ. Това включва източноафриканския петролопровод за суров петрол (EACOP), един от най-големите и противоречиви проекти за изкопаеми горива, които се разработват в момента.
Финансирането за EACOP все още не е осигурено, но ако бъде осигурено и проектът се придвижи напред, тръбопровод с дължина 1443 км (897 мили) ще се простира от петролните полета в западна Уганда до пристанището Танга в източна Танзания.
Завършването на проекта не само ще допринесе за увеличаване на емисиите на парникови газове, които подхранват изменението на климата, но и ще навреди на местните общности. Ето защо Хюман Райтс Уотч призовава застрахователните компании да спрат да предоставят подкрепа за него.
Планира се тръбопроводът да премине през някои от най-чувствителните екосистеми в Африка, включително Националния парк Мърчисън Фолс и района Мърчисън Фолс-Албърт Делта Рамсар. Скъсвания на тръбопроводи, неадекватно третиране на отпадъците и други въздействия на замърсяването биха причинили значителни щети на земята, водата, въздуха и видовете, които разчитат на тях.
Нашето изследване установи, че първоначалният процес на придобиване на земя по проекта вече е унищожил поминъка на хиляди хора в Уганда, причинявайки продоволствена несигурност и дългове на домакинствата, което доведе до отпадане на деца от училище.
По време на нашите интервюта с местните общности, много от тях описаха, че са били до голяма степен самостоятелни преди началото на проекта, използвайки приходи от кафе, банани и други реколти, за да плащат училищни такси и други домакински разходи. Когато тяхната земя е била разпределена за изграждането на тръбопровода, те не са били компенсирани веднага за това.
Те са чакали средно от три до пет години след извършването на процеса на оценка на земята и интервюираните многократно са казвали на Human Rights Watch, че плащанията, които са получили, не са били достатъчни за закупуване на заместваща земя. Те казаха, че са по-зле от преди.
Докато чакаха обезщетение, много фермери разбраха, че не им е разрешен достъп до земята си, за да се грижат за трайни насаждения, и следователно бяха лишени от решаващ доход.
Жителите описаха как закъсненията на плащанията се отразиха на продоволствената им сигурност, като ги принудиха да продават домакински активи, включително добитък, или да вземат пари назаем от хищнически заемодатели на прекомерни лихви, за да купят храната, която преди са отглеждали на парцелите си, и да покрият други разходи. Това направи много семейства по-бедни и по-несигурни за бъдещето си.
Ако тръбопроводът бъде завършен, повече от 100 000 души в Уганда и Танзания ще загубят безвъзвратно земя, за да направят място за него.
Групи на гражданското общество в Уганда и Танзания призоваха тръбопроводът да не бъде построен, като се позоваха на климатични, екологични и социални рискове. Групи на гражданското общество в Уганда казват, че вместо да строи тръбопровода, правителството на Уганда трябва да развива своите изобилни възобновяеми енергийни ресурси – особено слънчева и водна енергия – за да стимулира икономическото развитие и да осигури достъп до енергия, без да допринася допълнително за изменението на климата.
Исканията им бяха посрещнати враждебно от угандийските власти. Нашето изследване документира систематичния тормоз, произволните арести и заплахите на правителството на Уганда срещу защитници на околната среда и активисти против изкопаемите горива за изразяване на загриженост относно проекта за тръбопровод и разработването на петрол.
В този контекст е дълбоко обезпокоително, че застрахователните компании позволяват този и други големи проекти за изкопаеми горива, като предоставят застраховка за тях. Това е въпреки факта, че новите нефтени проекти са напълно несъвместими с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий и избягването на най-лошите последици от изменението на климата.
В края на 2023 г. Human Rights Watch писа до 15 застрахователни и презастрахователни компании и сподели нашите констатации относно сериозните рискове за околната среда и човешките права, свързани с газопровода. Само две компании – Lloyd’s of London и Chubb – ни отговориха и нито една от тях не се съгласи да преоцени участието си в проекта.
В началото на март групи на гражданското общество по целия свят организираха глобална седмица на действие за премахване на изкопаемите горива, включително конфронтация на застрахователните компании относно тяхната роля в климатичната криза и искане от тях да изключат подкрепата за проекти за изкопаеми горива. Активисти срещу изкопаемите горива проведоха мирни протести в регионалните офиси на застрахователните компании, които все още участват в източноафриканския проект, с посланието: „Застраховайте нашето бъдеще, а не изкопаемите горива“. Все повече застрахователи поеха публичен ангажимент да не поемат тръбопровода, но други упорстваха.
Продължаването на поддръжката за EACOP е грешка. Подписвайки проекта, застрахователите помагат за изграждането на най-дългия петролопровод в света във време, когато светът се затопля до опасни нива. Застрахователните компании трябва да откажат да подкрепят този проект.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на авторите и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
