Застрахователните фирми трябва да избягват източноафриканския петролопровод
Миналата година беше най-горещата в историята с рискови метеорологични феномени в доста краища на света. Това беше и годината, в която страните реализираха удивително съглашение на Конференцията на Организация на обединените нации за климата (COP28) да стартират „ преход от изкопаеми горива “.
Ако държавните управления би трябвало да съблюдават това съглашение и да предотвратят световен климатичен колапс, не може да има ново разширение на производството на въглища, петрол и газ. Това включва източноафриканския петролопровод за недопечен нефт (EACOP), един от най-големите и спорни планове за изкопаеми горива, които се създават сега.
Финансирането за EACOP към момента не е обезпечено, само че в случай че бъде обезпечено и планът се придвижи напред, водопровод с дължина 1443 км (897 мили) ще се простира от петролните полета в западна Уганда до пристанището Танга в източна Танзания.
Завършването на плана освен ще способства за увеличение на излъчванията на парникови газове, които подхранват изменението на климата, само че и ще навреди на локалните общности. Ето за какво Хюман Райтс Уотч приканва застрахователните компании да спрат да дават поддръжка за него.
Планира се тръбопроводът да премине през някои от най-чувствителните екосистеми в Африка, в това число Националния парк Мърчисън Фолс и региона Мърчисън Фолс-Албърт Делта Рамсар. Скъсвания на тръбопроводи, несъответстващо отнасяне на отпадъците и други въздействия на замърсяването биха предизвикали обилни вреди на земята, водата, въздуха и типовете, които разчитат на тях.
Нашето проучване откри, че първичният развой на придобиване на земя по плана към този момент е унищожил поминъка на хиляди хора в Уганда, причинявайки продоволствена неустановеност и задължения на семействата, което докара до отпадане на деца от учебно заведение.
По време на нашите изявленията с локалните общности, доста от тях описаха, че са били значително независими преди началото на плана, употребявайки доходи от кафе, банани и други реколти, с цел да заплащат учебни такси и други домашен разноски. Когато тяхната земя е била разпределена за построяването на тръбопровода, те не са били обезщетени незабавно за това.
Те са чакали приблизително от три до пет години след осъществяването на процеса на оценка на земята и интервюираните неведнъж са казвали на Human Rights Watch, че заплащанията, които са получили, не са били задоволителни за закупуване на заместваща земя. Те споделиха, че са по-зле от преди.
Докато чакаха обезщетение, доста фермери схванаха, че не им е позволен достъп до земята си, с цел да се грижат за трайни насаждения, и затова бяха лишени от решителен приход.
Жителите описаха по какъв начин закъсненията на заплащанията се отразиха на продоволствената им сигурност, като ги принудиха да продават домашен активи, в това число добитък, или да вземат пари назаем от грабителски заемодатели на несъразмерни лихви, с цел да купят храната, която преди са отглеждали на парцелите си, и да покрият други разноски. Това направи доста фамилии по-бедни и по-несигурни за бъдещето си.
Ако тръбопроводът бъде приключен, повече от 100 000 души в Уганда и Танзания ще изгубят окончателно земя, с цел да създадат място за него.
Групи на гражданското общество в Уганда и Танзания приканиха тръбопроводът да не бъде издигнат, като се позоваха на климатични, екологични и обществени опасности. Групи на гражданското общество в Уганда споделят, че вместо да строи тръбопровода, държавното управление на Уганда би трябвало да развива своите изобилни възобновими енергийни запаси – изключително слънчева и водна сила – с цел да подтиква икономическото развиване и да обезпечи достъп до сила, без да способства в допълнение за изменението на климата.
Исканията им бяха посрещнати враждебно от угандийските управляващи. Нашето проучване документира систематичния тормоз, случайните арести и заканите на държавното управление на Уганда против бранители на околната среда и деятели срещу изкопаемите горива за изложение на угриженост по отношение на плана за водопровод и създаването на нефт.
В този подтекст е надълбоко тревожно, че застрахователните компании разрешават този и други огромни планове за изкопаеми горива, като дават застраховка за тях. Това е макар обстоятелството, че новите нефтени планове са изцяло несъвместими с ограничението на световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий и избягването на най-лошите последствия от изменението на климата.
В края на 2023 година Human Rights Watch писа до 15 застрахователни и презастрахователни компании и показа нашите констатации по отношение на сериозните опасности за околната среда и човешките права, свързани с газопровода. Само две компании – Lloyd’s of London и Chubb – ни дадоха отговор и нито една от тях не се съгласи да преоцени присъединяване си в плана.
В началото на март групи на гражданското общество по целия свят проведоха световна седмица на деяние за унищожаване на изкопаемите горива, в това число борба на застрахователните компании по отношение на тяхната роля в климатичната рецесия и искане от тях да изключат поддръжката за планове за изкопаеми горива. Активисти против изкопаемите горива организираха мирни митинги в районните офиси на застрахователните компании, които към момента вземат участие в източноафриканския план, с посланието: „ Застраховайте нашето бъдеще, а не изкопаемите горива “. Все повече застрахователи поеха обществен ангажимент да не поемат тръбопровода, само че други упорстваха.
Продължаването на поддръжката за EACOP е неточност. Подписвайки плана, застрахователите оказват помощ за построяването на най-дългия петролопровод в света във време, когато светът се затопля до рискови равнища. Застрахователните компании би трябвало да откажат да поддържат този план.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателите и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
