52-годишното усилие от 1400 мили най-накрая да видим затъмнение

Подобно на милиони други американци, възнамерявам да видя цялостното затъмнение в понеделник следобяд.

За разлика от множеството, аз съм подготвен да подхваща ненапълно крайни ограничения, с цел да увелича възможностите си да имам чисто небе, под което да го направя.

Виждате ли, надявах се да видя затъмнение през последните 52 години, като започнах с едно пътешестване от 1800 благи и връщане като 11-годишен. Но това затъмнение беше помрачено в последния миг.

Последният ми лов на затъмнение беше пътешестване до Средния Запад, което включваше повече от 500 благи шофиране, което приключи с мен и членовете на фамилията, сгушени под заслон в дъжда. Трябваше да видя по какъв начин земята към мен става тъмна като нощ и двата пъти. Но малко друго.

Така че тази година, когато направих проекти къде ще видя затъмнението, взех решение да изградя проектите си към две думи – подвижност и еластичност. Когато неотдавна някой ме попита къде ще видя затъмнението, аз отговорих „ Някъде по продължение на 1400-километров сектор от пътя на съвкупността “.

Тази гама от варианти се простира от Покахонтас, Арканзас, в северната част на този щат, до Хартланд, Ню Брънзуик, в Канада, тъкмо над границата с Мейн.

Но   единствено след дни от огромното събитие, към момента не съм сигурен какво ще включват проектите ми и дали ще са задоволителни.

Минали разочарования

Желанието да прекарам толкоз доста часове в колата, преяждайки подкасти, гледайки небето и стискайки палци, евентуално е резултат от тежко отчаяние преди 52 години и повторното отчаяние преди седем години.

За разлика от това „ Голямото американско затъмнение “, затъмнението от юли 1972 година беше най-вече канадско събитие, докосвайки Съединените щати единствено в северна Аляска.

Усилията ми да го видя пристигнаха след 900 благи шофиране до северен Квебек с членовете на астрономическия клуб на Robert E. Bell Middle School. Ръководител на пътуването беше господин Мур, съветникът на учителите в клуба, който в този момент съзнавам, че би трябвало да е бил някакъв светец, с цел да направи такова пътешестване с кемпер Фолксваген, цялостен с фанатици от 6-ти, 7-ми и 8-ми клас.

Спомням си доста за това пътешестване.

Спомням си по какъв начин се научих да играя покер в един от къмпингите, където спряхме.

Спомням си стикера на бронята на Макгавърн върху микробуса на господин Мур.

Спомням си красивото езеро, което открихме на разходка от къмпинг в нощта преди затъмнението, задоволително картинно, че аз и различен член на клуба взехме решение да опънем палатката си там, вместо да останем с по-голямата група.

И си припомням пясъчните мухи, които влязоха в палатката и съвсем ни изядоха живи през нощта, оставяйки гърба ми затрупан с голям брой червени рани.

Но множеството от това, което си припомням, са облаците, които застанаха сред нас и слънцето тъкмо преди началото на затъмнението и останаха на мястото си, до момента в който не свърши. И си припомням моите сълзи, които последваха.

Втори несполучлив опит

Разочарованието от 2017 година не беше нищо за съпоставяне. Всъщност беше занимателно пътешестване с дузина членове на фамилията. Останалата част от групата даже не изглеждаше разочарована, че съумяха да видят единствено по какъв начин пейзажът към нас потъмнява, вместо да видят самото затъмнение.

Но 11-годишната ми версия още веднъж беше извънредно разочарована и до момента в който заобиколих сълзите този път, не скрих разочарованието си толкоз добре, колкото трябваше.

Ето за какво този път планирах по-мобилно и рисково изпитание, което беше задоволително, с цел да изплаши брачната половинка ми Лиз от концепцията да се причисли към мен и моята 21-годишна щерка, някогашен съпредседател на клуб по астрономия в гимназията себе си.

Когато Лиз ме попита за какво съм подготвен да извозвам дни в кола, карайки дълги дистанции единствено за опцията да виждам няколко минути затъмнение под ясно небе, аз отговорих: „ Има ли нещо, което се опитваш да направиш повече повече от 50 години, които не сте съумели да извършите? “

Този въпрос наподобява я задоволи. И даже отговорът й на въпроса да беше не, това не промени желанието й да се причисли към нас.

Когато обясних проектите си на шефа си, той отговори: „ Ти си зает “. И аз отговорих: „ Лиз сигурно счита, че би трябвало да бъда. “

Тръгване по пътя

Нашите проекти изискваха единствено да ангажирам едно пътешестване със аероплан за моята щерка и мен, до и от Сейнт Луис, с възстановими полети на Delta Air Lines в събота и понеделник.

Да бъдем в Сейнт Луис би ни разрешило да караме на всички места по продължение на 400-километровия сектор от пътя на съвкупността в понеделник сутринта, от северен Арканзас до Блумингтън, Индиана, и въпреки всичко да се върнем до летището в Сейнт Луис за нашия полет за у дома, който вечер. Бързото прибиране у дома е ключът, с цел да може щерка ми да се върне в часовете си в колежа на идващия ден.

Всяка точка за наблюдаване на север и изток от тази част от пътеката можем да реализираме, като караме от моя дом в Ню Джърси. Индианаполис ще бъде сектор - към 11 часа път с кола. Но изпълнимо. Дъщеря ми е подобаваща за дългото пътешестване с кола до множеството от тези места.

Пътуването ще става все по-кратко, колкото по-на изток се придвижват нашите проекти за гледане, до момента в който щях да бъда единствено на към четири часа и половина с кола до Осуего, Ню Йорк, на брега на езерото Онтарио, покрай Рочестър.

И в случай че точката на наблюдаване се реалокира на изток оттова, отново мога да видя затъмнението с малко по-дълго пътешестване. Ще бъде единствено девет часа и половина с кола до гореспоменатия Хартланд, Ню Брънзуик, където се намира най-дългият затрупан мост в света, съгласно Гугъл.

Тревожни прогнози

Източник: cnn.com