„Ако имаше прекратяване на огъня, щях да се прибера вкъщи“, казват уморените от война вътрешно разселени лица в Газа
Дейр ел-Балах, Газа – Думата е уморено желание в Газа, т.к. много източник на изгарящо разочарование като последна емблема на надежда.
Това също беше в устните на протестиращи по целия свят, които от месеци демонстрираха срещу касапницата на войната на Израел срещу Газа.
Думата е „прекратяване на огъня“, край на израелското нападение, което удря Ивицата Газа в продължение на седем месеца – убивайки най-малко 34 683 и ранявайки най-малко 78 018 повече в проточен израелски ответен удар за водена от Хамас атака срещу нейна територия на 7 октомври.
Няколко кръга преговори за прекратяване на огъня между Израел и Хамас през последните месеци не успяха да сложат край на кръвопролитието или дори да постигнат временна пауза, както се случи миналия ноември.
Източникът на безизходицата в преговорите е, че Хамас иска постоянен край на войната и гаранции, че Израел няма да нахлуе в Рафах, убежището за близо 1,5 милиона палестинци.
В текущите преговори в Кайро, Египет, Израел се съгласи само на 40-дневна пауза в битките и каза, че ще продължи с офанзивата си в Рафах, независимо дали е постигнато споразумение.
Потенциално прекратяване на огъня държи вътрешно разселеното лице (ВРЛ) Абир ал-Намрути залепена за телефона си ден и нощ, разселената жителка на Газа често заспива на новинарски бюлетини, които продължават да се въртят до главата й.
„Ще продължа да слушам, докато не чуя думата „прекратяване на огъня“, каза ал-Намрути пред Ал Джазира.
39-годишната жена, която има осем деца, напусна град ал-Карара в Хан Юнис, след като боеприпаси удариха дома й, разрушавайки го. Атаката също рани нея и съпруга й и те трябваше да преминат седмици на лечение, което все още продължава за съпруга й.
От палатката, в която живеят сега в Дейр ел-Балах в централната част на Газа, тя се отправя към близката болница Al-Aqsa Martyrs, за да вземе лекарствата, от които съпругът й все още се нуждае, и му ги прилага чрез интравенозно. Животът е труден, но тя остава решителна.
Ал-Намрути е обнадежден за прекратяване на огъня този път.
„[Израелският министър-председател Бенямин] Нетаняху задържа нещата – всеки път, когато нещата се помръднат малко, той поставя препятствия [на място], но този път съм по-оптимистично настроена от миналото“, каза тя.
>Въпреки че месеците на совалкова дипломация се провалиха досега, ако се постигне сделка, семейството ще се върне в града, в който е живяло.
„Знам, че няма да имаме [дори] палатка там или нещо подобно, но всичко, което има значение, е, че сме на земята, която ни принадлежи.
„Ще се върна там, ще опъна палатка и просто ще остана“, заключи тя непреклонно.
„Никога не се е случвало досега“
Ваел ел-Набахин, 48, дойде в Дейр ел-Балах от Бурейдж със семейството си и разпъна малко необичайна палатка, семейството има телевизор, за да гледа новини, и дори пералня.
„Исках семейството ми да е малко удобно и да не живее в ужасно бедствие. Гледаме новините през цялото време, за да видим какво се случва“, каза ел-Набахин пред Ал Джазира.
Но бащата на четири деца е скептичен относно споразумение за прекратяване на огъня в скоро време.
„И преди се е говорило за прекратяване на огъня, но това никога не се е случвало досега“, каза той.
Ако е имало такава сделка обаче, той е решен да се върне в Бурейдж, въпреки че къщата му е опожарена.
„Ако има прекратяване на огъня, първото нещо, което бихме направили, е да вземем палатките си и да се върнем там, където бяха къщите ни. Ще се установим там“, каза ел-Набахин.
Именно тази умора е видяла Луиз Уотъридж сред палестинците, с които е работила в Рафа. Говорителят на Агенцията на ООН за бежанците за палестинците, UNWRA, казва, че прекратяването на огъня е минималното изискване за уморените от война палестинци.
„Хората тук са толкова уморени. Има непрекъснат страх, непрекъснато изместване. Единствената надежда, която имат, е прекратяване на огъня... Без значение кой сте, усещането тук е, че имаме нужда от незабавно прекратяване на огъня.“
„Ще свърши, световна война или не, ще свърши“
За Махмуд ел-Хатиб би било важно просто да остане жив, за да види края на войната.
„Къщата ми е разрушена, но не става дума за къщата или колата или каквото и да било, по-скоро за това как сега виждаме, че просто оцеляването е победа“, каза ел-Хатиб пред Ал Джазира.
55-годишният баща на осем деца беше изселен от Джухор ад-Дик, принуден да се движи между Дейр ел-Балах и Рафах на юг през последните няколко месеца.
„Всички сме оптимисти, че ще има прекратяване на огъня и че ще можем да се върнем в домовете си, на север, там, където ни е мястото“, каза той.
„Ако се чувствах в безопасност, всичко щеше да е наред, дори да съм в обикновена палатка.“
И докато мнозина следят усърдно новините с надеждата за сделка, Raed Abu Khousa трябваше да си вземе почивка. Ежедневното следене на войната се отрази на психичното му здраве.
45-годишният баща на осем деца беше изселен през последните четири месеца от Бурейдж, след като домът му беше сериозно повреден.
Въпреки че сега живее на палатка, което според него е все по-трудно с наближаването на лятото, Khousa има предпазлив оптимизъм за споразумение за примирие.
„Не съм супер оптимист, но имам чувството, че сме по-близо до нещо. И ако не е този път, ние сме по-близо до решение“, каза той пред Al Jazeera.
„Ще свърши, световна война или не, ще свърши. Като мюсюлмани ние вярваме, че Бог ще ни донесе успех и това, което се иска от нас е да бъдем търпеливи и да Го чакаме.“
